Определение № 749 от 01.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 682/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. В. А. ЕГН: [ЕГН] срещу определение № 654 от 09.03.2010 г. по ч.гр.д. №320/ 2010 на Варненски окръжен съд, ТО, с което е потвърдено разпореждане на В. от 17.12.2009 г. по гр.д. № 13 773/2009 за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу А. Я. С. и С. Х. И. –солидарно за сумата от 2 053 евро –неустойка и за законната лихва върху сумата от 4 864 евро за периода от 12.12.2009 г. до 14.12.2009 г.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираниите в чл.280 ал.1 от ГПК. Ответниците по частната касационна жалба не изразяват становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК. Цитираните процесуални разпоредби очертават кръга на актовете, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определение, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че обжалваното определение не попада в тази категория, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл. 419 ал.1 от ГПК на обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, т.е. с аргумент за противното не подлежи на обжалване разпореждането, с което тази молба се оставя без уважение.Това е така и доколкото с това разпореждане не се дава разрешение по същество на спора и не се прегражда развитието на делото, а само не се допуска незабавно изпълнение. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата касационна жалба определение е съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК и следователно жалбата е недопустима като такава следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение