Определение № 3662 от 19.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2468/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от В. В. К., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно определение № 790 от 26.03.2024г. по в.ч.гр.д. № 715 по описа за 2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 262206 от 30.03.2023г. по гр.д.№ 1326/2021г. на СГС като е оставено без уважение искането му за изменение на постановения акт в частта за разноските с присъждане на сумата от 1 300лв., заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Следват ли се разноски на упълномощения от ответника въззивник адвокат, когато особеното му представителство е следвало да бъде прекратено /при наличие на предпоставки за това/ след подаване на въззивната жалба и преди образуване на въззивно производство?, 2. Съответства ли на понятието „разноски за едни адвокат“ адвокатско възнаграждение, редуцирано до 1/3 от минималния размер, установен с Наредба № 1/2004г.? 3 .Към кой момент се преценява отпадането на представителната власт на особения представител – към момента, в който е представено на съда пълномощно от ответника, респективно е научил за образуваното срещу него исково производство или към друг момент?, 4. Възлагат ли се на ищеца разноски, при прекратяване на производството, за адвокатско възнаграждение на упълномощения от ответника адвокат, когато последният е осъществил процесуално представителство пред въззивната инстанция, а на особения представител е определено от съда възнаграждение за подадена въззивна жалба в размер на 1/3 от минималния размер, установен с Наредба № 1/2004г.?, 5. Представляват ли разноски за един адвокат, съобразно практиката на ВКС, определено възнаграждение за особен представител в размер на 1/3 от минималния размер, установен с Наредба № 1/2004г.за съответното производство?, 6. Следва ли съдът винаги да следи за изчерпване на всички възможности за установяване на ответника, с оглед изискването за лично връчване, преди да пристъпи към назначаване на особен представител, на основание чл.47, ал.6 ГПК?, 7. Разноските за възнаграждение, определено от съда за особения представител, който е назначен на разноски на ищеца, следващи се разноски на ответника ли са, по смисъла на чл.78, ал.4 ГПК?, 8. Допълнената през 2017г., разпоредба на чл.47, ал.6 ГПК следва ли да са приема като относима и към разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, независимо че възнаграждението на особения представител не отговаря на размер, установен с Наредба № 1/2004г.за съответното производство? и 9. Обемът на извършената защита от страна на упълномощения процесуален представител следва ли да се взема пред вид при постановяване на прекратителен акт и съблюдаване на чл.78, ал.4 ГПК след като е прекратено особеното представителство по делото? Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от В. К. С., чрез процесуалния представител адвокат Ф., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: В случая е бил предявен иск от В. С. против В. К. с правно основание чл.422 ГПК, във вр.с чл.240 ЗЗД. С определение № 151522 от 26.06.2019г. съдът е назначил особен представител на ответника, на основание чл.47, ал.6 ГПК и е уважил предявения иск. Последвала е въззивна жалба, подадена в срок на 9.10.2020г. от особения представител, въз основа на която е образувано въззивно производство. На 1.02.2021г. е постъпила втора въззивна жалба, подадена от упълномощения от ответника процесуален представител адвокат К.. Към нея е приложен договор за правна защита и съдействие от 20.01.2021г., в който договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 300лв. „за предоставяне на правни услуги и извършване на всички правни и фактически действия, свързани с процесуално представителство по гр.д.№ 78131/2018г.на СРС“. В същият договор е посочено, че сумата от 1 300лв. е платена в брой. Безспорно е, че независимо, че не е подадена в срок тази втора въззивна жалба е била администрирана и по нея е събрана държавна такса от 500лв./ По делото е налична и молба, подадена от адвокат К. с вх.№ 25086984 от 20.05.2021г., с която тя заявява, че втората подадена въззавна жалба може да се разглежда като „уточнение към вече администрираната въззивна жалба“/. На 25.10.2019г.производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. На 18.03.2021г. ищецът е внесъл определеният от съда депозит за особен представител от 640лв. На 1.03.2022г. ищецът е оттеглил на основание чл.233 ГПК предявения от него иск срещу В. К..Последвала е молба от пълномощника на ответника адвокат К. за прекратяване на производството по делото и за присъждане на направените разноски от 1 800лв./1 300лв.адвокатско възнаграждение и 500лв.внесена държавна такса/. С определение № 266715 от 4.09.2022г. по в.гр.д.№ 1326/2021г. СГС е прекратил производството поради оттегляне на иска, обезсилил е постановеният първоинстанционен акт и издадената заповед за изпълнение и е освободил назначения особен представител. На особения представител е определено възнаграждение от 480лв. от внесения депозит, на основание чл.9, ал.1,вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения „за изготвяне на въззивна жалба, без явяване по делото“/. Доколкото не е имало произнасяне по искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение процесуалния представител е последвала нова молба. Съдът се е произнесъл с определение № 262206 от 30.03.2023г.,с което е оставил без уважение искането. Мотивите му са, че нормата на чл.78, ал.1 ГПК свежда отговорността до заплащане на възнаграждение за един адвокат и в случая е налице заплащане на възнаграждение за назначения особен представител. Така постановеният акт е потвърден със сега обжалваното въззивно определение № 790 от 26.03.2024г на САС. В него е посочено, че не следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, защото – в случаи като процесния, когато ответната страна първо е представлявана от особен представител, а после и от упълномощен избран от нея такъв, съобразно приложимото правило на чл.78,ал.1 ГПК – се присъждат разноски само за един. Възможността за избор, която има страната, не следва да рефлектира неблагоприятно на другата страна при негативен изход от спора, защото законът забранява да се вреди другиму. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / изискуемо с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК/ следва да се допусне касационно обжалване по поставени въпроси с № № 4 и 7, които са от значение за изхода на спора и са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика - т.6 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС. В случая съдът е съобразил, че размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се определя при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не е отчел същността и характера на института на особения представител. Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт – в две законово уредени хипотези: чл. 47, ал. 6 ГПК, когато ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото и чл. 48, ал. 2 ГПК, когато липсва известен адрес. Това представителство, съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Възнаграждението следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК. Доколкото назначаването на особен представител винаги предполага невъзможност да бъде намерен ответника, принципно е теоретично несъвместимо – едно лице да бъде представлявано и от назначен от съда особен представител и от упълномощен от лицето процесуален представител, защото упълномощаването на адвокат във връзка с предявен иск предполага знание за водения процес. В този смисъл е редно, след като съдът установи, че страната е упълномощила процесуален представител, да освободи назначения особен представител, на когото да определи следващото му се възнаграждение. Обстоятелството, че съдът своевременно не е изпълнил задължението си, не следва да влияе на възможността страната да упражни правата си, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. В случая, въззивният съд неправилно не е констатирал, че съдът не е следвало да допуска - за периода от 1.02.2021г., когато е постъпила втората въззивна жалба на ответника, подадена от упълномощения от него процесуален представител адвокат К., по силата на приложения към нея договор за правна защита и съдействие от 20.01.2021г. до 4.09.2022г., когато СГС е прекратил производството по гр.д.№ 1326/2021г. и е освободил назначения особен представител, ответникът да е представляван едновременно и от особен представител, и от упълномощен адвокат. Видно от мотивите на определение № 266715 от 4.09.2022г. по в.гр.д.№ 1326/2021г., СГС е определил възнаграждение на особения представител от 480лв. от внесения депозит /който е бил 640лв./, на основание чл.9, ал.1,вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения – именно отчитайки свършената от него работа, която се изразява в „изготвяне на въззивна жалба, без явяване по делото“. За осъщественото процесуално представителство от страна на упълномощения от ответника адвокат, на основание чл.78, ал.4 ГПК /заради прекратяване на производството/, ответникът има право на доказаните като реално извършени разноски. В случая е доказано заплащане на сумата от 1 300лв. и не е направено своевременно от другата страна възражение за прекомерност, за да е приложима хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК, поради което посочената сума следва да се присъди. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение