Определение № 3004 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 23.04.2026г. молба от Ц. Б. С. чрез адв. Б. за изменение на постановеното по делото определение от 25.03.2026г. в частта му за разноските, с която молителката е осъдена да заплати на насрещната страна Н. Р. Ч. разноски в размер на 511,29 евро, равностойност на 1000лв., представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Молителката намира присъденото възнаграждение за прекомерно. Сочи, че минималното възнаграждение по чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за възнаградения за адвокатска работа (погрешно в молбата е посочен ГПК) е 750лв., но в случая и той не следва да се присъжда, защото по делото липсва каквато и да е фактическа или правна сложност. Ответницата по молбата Н. Р. Ч., представлявана от адв. М., взема становище първо, че възражението за прекомерност е преклудирано и второ, че молбата е неоснователна, тъй като размерите на възнагражденията, посочени в Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа са само ориентировъчни за цената на адвокатския труд и че в случая е подаден отговор в подробни аргументи. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. С постановеното по делото определение от 25.03.2026г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 7138 от 20.12.2024г. по гр.д.№ 12099/2023г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Ц. Б. С.. С решението е уважен иска на Н. Р. Ч. против Ц. Б. С. за признаване нищожност на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 1 ЗН на нотариално завещание № 9, том I, рег. № 38827, дело № 29/2014 г. по описа на нотариус Р. Д., с рег. № 274 на НК. С определението в тежест на жалбоподателката Ц. С. са поставени направените от ответницата по жалбата Н. Ч. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., сега с равностойност 511,29 евро. Молбата за изменение на решението в частта за разноските се основава на довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Възражението е допустимо да бъде направено с молбата по чл.248 ГПК, тъй като производството пред Върховния касационен съд е приключило с определение по чл.288 ГПК, а това производство се развива в закрито заседание и страните не могат да се запознаят с направените от насрещната страна разноски и да възразят по размера им. Поради това доводът на ответницата по молбата за преклудиране на възражението е неоснователен. Съгласно на чл. 78, ал.5 ГПК (в редакцията й преди изменението в ДВ бр. 17/2026г., която е приложима към момента на уговаряне и плащане на адвокатското възнаграждение на адв.М.) заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС се приема, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени с Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, така че тези минимални размери на могат да служат само като за ориентир при определяне на разноските. Конкретният дължим размер се определя от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Приема се в създадената въз основа на това решение практика на Върховния касационен съд, че при упражняване на правомощието по чл. 78, ал.5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността на страната, предизвикала спора, ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, т.е. че трудът на адвоката е съществено надценен. В случая предмет на спора е иск за нищожност на нотариално завещание поради неспазване на законовите изисквания за форма и конкретно поради участието на свидетел, за когото е налице несъвместимост съгласно чл. 584, т.3 ГПК. Независимо че по спорният въпрос дали е нищожно нотариалното завещание поради допуснато такова нарушение на формата, е налице практика на Върховния касационен съд, това не означава, че спорът е лишен от правна сложност. Напротив, казусът е специфичен и предполага запознаване както с практиката, така и с вижданията в правната теория. В касационната жалба е поддържана тезата, че съществуващата практика е неправилна и следва да бъде променена, което е наложило преценка за предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. От страна на адв.М. е осъществена защита с представяне на мотивиран отговор на касационната жалба. Поради това не може да се счете, че заплатеното възнаграждение от 1000лв., което е равно на минималното такова за неоценяеми искове по Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа (макар и без намаляването с 1/4 съгласно чл. 9, ал.2 от Наредбата) се явява прекомерно. Поради изложеното молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените такива като прекомерни, не следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,