Определение № 2864 от 16.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1386/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение № 13/22.01.2026 г. по в.т.д. № 267/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 69/17.07.2025 г. на Окръжен съд -гр.Плевен по т. д. № 153/2024 г. – за осъждането на касатора да плати на Б. А. Г. сумата от 50 000 лв. /след приспадане на принос по чл.51 ал.2 ЗЗД от 50 %/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 09.11.2023 г. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е незаконосъобразно, защото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и с практиката на ВКС. Поддържа се, че от заключението на СТЕ е установено, че към момента на предприемане на маневрата „потегляне от място“ водачът на товарния автомобил не е имал възможност да възприеме местоположението на пострадалата /пешеходец/, която се е намирала в зона, извън неговата пряка видимост, но въпреки тези факти въззивният съд е достигнал до противоположно заключение - че водачът е следвало да възприеме пострадалата в преходен момент, когато тя е преминавала пред челната част на влекача. Не е нарушена нормата на чл.25 ЗДвП, защото нейното приложение предполага водачът да е имал възможност да възприеме реално опасността, а в случая ищцата се е намирала в зона без видимост за водача, която не е можело да бъде наблюдавана от него чрез огледалата или през обзорното стъкло на влекача. Въззивната инстанция е игнорирала събраните по делото доказателства относно механизма на настъпване на ПТП, от които се установява, че причината за произшествието е внезапното падане на ищцата в зоната на предната гума на влекача, което сочи, че увреждането е резултат от „случайно събитие“. Това събитие е непредвидимо и непредотвратимо за водача и изключва неговата вина. Произшествието е причинено от внезапно настъпило събитие, което е извън контрола на водача, който не е имал възможност да го предотврати. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл.51 ал.2 ЗЗД, тъй като приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат е по-висок. Ищцата се е придвижвала в непосредствена близост до тежкотоварно превозно средство, в зона извън видимост за водача, през тъмната част от денонощието и на неосветена улица, а причината за произшествието е нейното внезапно падане в зоната на предната гума на влекача, поради което вината на водача е минимална. Иска да се отмени обжалваното решение и искът за неимуществени вреди да се отхвърли.

Ответницата Б. А. Г. е подала отговор, с който оспорва касационната жалба с възражения, че не са налице основания за допускане на касационен контрол. Сочи, че поставените въпроси са свързани с правилността на изводите на въззивния съд, както и с преценката на събраните доказателства за наличието на случайно събитие.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е пострадала при ПТП, настъпило на 09.11.2023 г., около 20 ч., в [населено място], пред дом № 22, обитаван от ищцата и делинквента И. М. Й., който е бил нейн фактически съжител. Й. е бил паркирал пред дома товарна композиция /влекач "Волво" с прикачено към него полуремарке/ и след спречкване с ищцата се е качил в товарния автомобил с намерение да тръгне за изпълнение на превозен курс, след което е извършил маневра „обръщане“ при включени къси светлини. Ищцата е излязла на улицата непосредствено след започване на маневрата по обръщане на МПС и се намирала пред портата на къщата. След извършване на маневрата водачът се е отправил по посока на къщата, пред портата на която е стояла ищцата, и е спрял на разстояние 3-4 метра от нея, но не е изключил двигателя и светлините, а ищцата след спирането на влекача е преминала пред неговата челна част и се е позиционирала до дясната пасажерска врата. Тя е почукала по вратата, за да разговаря с водача, но той не е отворил, а е потеглил. В момента, в който ищцата е почувствала, че товарната композиция се задвижва, тя се е дръпнала назад, но тъй като е била обута с джапанки, се е подхлъзнала, загубила е устойчивост и е паднала върху пътното платно, а десният й крак е попаднал в зоната на страничната предна дясна част на влекача, след което неговата предна дясна гума е преминала през крака й, който тя е успяла да премести веднага след това. Прието е от решаващия съд, че причините за настъпване на произшествието, реализирано в тъмната част на денонощието, на слабо осветена улица, са комплексни - свързани са с поведението на водача на товарната композиция, който не е имал пряка видимост към местонахождението на ищцата върху пътното платно и не е имал техническа възможност да я възприеме чрез обзорното стъкло и огледалата за обратно виждане, но е имал косвена възможност да я възприеме, защото преди да потегли, тя е преминала пред челната част на спрения влекач и тогава светлинният поток на фаровете му е бил пресечен от нея.

При тези факти решаващият съд е приел, че са осъществени елементите от фактическия състав на чл.432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД – установено е виновно и противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач, което е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Противоправното поведение на водача се изразява в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, която го задължава, преди предприемане на маневра "потегляне от място", да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, ĸoитo ce движaт cлeд нeгo, пpeди нeгo или минaвaт пoĸpaй нeгo, и дa извъpши мaнeвpaтa, ĸaтo ce cъoбpaзявa c тяxнoтo пoлoжeниe, пocoĸa и cĸopocт нa движeниe. Водачът е спрял непосредствено преди инцидента и е престоявал с включен двигател и включени къси светлини, а този факт е индиция, че е видял ищцата, която се е намирала пред портата на къщата. Към момента на потегляне водачът не е възприел местонахождението на пешеходката, която вече се е намирала непосредствено до управлявания от него влекач в зона, която не може да бъде възприета зрително, но от заключението на СТЕ е установено, че макар и водачът да не е имал техническа възможност да възприеме къде се намира ищцата в момента на удара, е имал възможност да възприеме нейното преминаване пред челната част на влекача, защото това е довело до прекъсване на светлинния поток на включените фарове. Водачът е следвало да се увери, че потеглянето на композицията не би създало опасност за ищцата. Не е налице непредвидимо за водача обстоятелство, защото местонахождението на пешеходец в непосредствена близост до автомобила предполага възможна опасност. Размерът на обезщетението е определен по справедливост на 100 000 лв.

Въззивната инстанция е намерила, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите, защото като пешеходец не е положила дължимата за собствената си безопасност грижа – на слабоосветена улица, в тъмната част на денонощието е пресякла в близост до МПС, възприела е, че то е с работещ двигател, което сочи на готовност на водача да потегли, но въпреки това се е позиционирала в непосредствена близост до предната му дясна ъглова част, и то в зона, която не е могла да бъде възприета от водача. Ищцата е признала, че е почукала на вратата, а това означава, че се е намирала в опасна близост до автомобила, което представлява пречка да се отдалечи достатъчно при неговото потегляне. Прието е, че предпоставка за възникване на опасността, но не единствена причина за настъпване на процесното ПТП, е обстоятелството, че ищцата е била обута с джапанки на пътното платно, защото това е довело и до нейното подхлъзване при опита й да се отдалечи от МПС. Решаващият съд е определил равен принос на ищцата и на водача, поради което е уважил иска до размера от 50 000 лв.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроси по чл.280 ал.1, т.3 ГПК –

1. „Допустимо ли е да се приеме наличие на виновно противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД, при положение че по делото е установено чрез експертно заключение, че водачът не е имал техническа възможност да възприеме пострадалия участник в движението към момента на предприемане на маневрата?“

2. „Може ли съдът да изведе вина на водача въз основа на предположения за възможност за възприемане в предходен момент, когато такива факти не са установени по несъмнен начин от доказателствата по делото?“

3. “Налице ли е деликтна отговорност при обективно ограничена видимост и внезапно попадане на пешеходец в опасната зона на моторно превозно средство?“

4. „Представлява ли случайно събитие по смисъла на чл.45 ЗЗД настъпването на пътнотранспортно произшествие при обективна невъзможност водачът да възприеме опасността и при внезапно падане на пешеходец в зоната на движение на автомобила?“

5. „Следва ли при установено поведение на пострадалия, което е поставило началото на опасната ситуация и е довело до настъпването на вредата, приносът му по чл.51 ал.2 ЗЗД да бъде определен в значително по-висок размер от този, възприет от въззивния съд?“

6. „При преценка относно наличието и степента на съпричиняване в хипотеза на непозволено увреждане, следва ли съдът да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушенията на делинквента и на пострадалия и да отчете причинната им връзка с вредите, респ. да установи действителния им обем, в който всеки от участниците в ПТП е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

В аргументацията на касатора се сочи, че при определяне степента на приноса по чл.51 ал.2 ЗЗД въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 88/12.09.1962 г., ОСГК на ВС и с решения на ВКС по чл.290 ГПК.

Касационният съд намира, че първите четири поставени въпроса обобщено се свеждат до наличието на „случайно събитие“ като основание за изключване на вината на водача на товарната композиция. Така формулирани въпросите не осъществяват общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, защото не са съобразени с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото. Въззивната инстанция е формирала изводи, че водачът на товарната композиция е възприел ищцата, която се е намирала пред портата на къщата, защото след извършване на маневрата по обръщане той е спрял на около 3-4 метра от портата; че в следващия момент водачът е имал възможност да възприеме преминаването на ищцата пред челната част на влекача, който е бил с включени светлини, защото тогава светлинният поток е бил прекъснат от нея. Въззивният съд изрично е приел за установено от събраните по делото доказателства, че водачът, преди да предприеме маневра "потегляне от място", не е сторил дължимите по закон действия, изискващи да се увери, че няма да създаде опасност за ищцата, към която не е имал видимост, но е знаел, че се намира в близост до управлявания от него влекач. В този смисъл касационният съд намира, че четирите въпроса, свързани с наличието на изключващи вината на водача обстоятелства, не покриват общото изискване по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото решаващите изводи на въззивната инстанция се опират на доказателствени изводи за факти, сочещи на виновно неизпълнение на задължението по чл.25 ал. 1 ЗДвП от страна на водача, поради което е прието, че произшествието не е в резултат на непредвидимо за водача обстоятелство. Касационният съд намира, че преценката на събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти, относими при преценката за наличието на изключващи вината обстоятелства, е въпрос на обосноваността на въззивното решение – касае правилността, която е извън предмета на дължимата проверка в настоящата фаза по селекция. Несъгласието на касатора с доказателствените изводи относно приетите от въззивния съд за установени факти и връзките между тях не може да е основание за допускане на касационен контрол, тъй като според указанията в т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС обосноваността на изградените доказателствени изводи има значение за правилността на въззивното решение, а такава проверка не попада в предмета на производството по чл. 288 ГПК.

Следва да се спомене, че въпросите на касатора съдържат фактически констатации, за които не са формирани от въззивния съд доказателствени изводи. Касаторът по свой начин интерпретира фактическата обстановка по делото, без да държи сметка, че решаващият съд не е достигнал до фактически изводи, въз основа на които са формулирани въпросите, както и че определени доказателствени изводи в мотивите на обжалваното са изградени не на предположения, а въз основа на установени от заключението на в.лице факти. Въпросите не отчитат и обстоятелството, че ограничената видимост на водача към местоположението на пострадалата /пешеходец/ и нейното внезапно падане в зоната на моторно превозно средство като установени факти не са ценени от въззивната инстанция изолирано, а в съвкупност с другите приети за установени от доказателствата факти – възприемането от водача на стоящата пред портата на къщата ищца, което е станало причина той да спре управляваната от него товарна композиция, преминаването на ищцата пред челната част на влекача, предизвикало прекъсване на светлинния поток и знанието на водача, че към момента на започване на маневрата „потегляне“ ищцата се намира в близост до товарната композиция, но на място, което е извън неговата видимост. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда и оттам за изхода по конкретното делото, но не и за правилното възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и за преценката на събраните по делото доказателтсва, имаща значение за правилността на обжалваното решение.

По отношение на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1, т.3 следва да се спомене, че неговото наличие по никакъв начин не е обосновано от касатора. Освен това – по въпроса за освобождаване на водача на МПС от отговорност поради наличието на изключващи вината обстоятелства е формирана изобилна практика на ВКС.

Пети и шести въпроси се свеждат до прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД и отговарят на общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, защото изпълняват изискването да са обуславящи изхода на спора. Тези въпроси са принципно значими за всяко въззивно производство, в предмета на което е включено възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД за принос на пострадалия. Касационният съд констатира, че въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, на която се е позовал касаторът в изложението. Въз основа на установените от доказателствата факти решаващият съд е извършил преценка дали конкретни действия на ищцата се намират в причинна връзка с вредоносния резултат, както и в каква степен допринасят за неговото реализиране. В ТР № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС са дадени указания, че при преценка за наличието на принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо да се установява вина на увредения, а да се изследва доколко поведението му се намира в причинна връзка с настъпване на увреждането; в този смисъл са и дадените разрешения в решение № 2172 от 13.07.1979 г. по гр.д. № 1278/1979 г., I Г. О. на ВС в решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 59 от 10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Въззивната инстанция е изследвала релевантните за спорното право факти относно конкретните действия на ищцата и връзката им с увреждането и не е приела, че е необходимо ищцата да е виновна, за да е налице принос. В решение № 39 от 16.07.2010 г. по т.д. № 551/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС е разяснено, че отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма от тази на пешеходеца и е определен принос съответно от 1/3 и от ј на увредения пешеходец. В този смисъл касационният съд намира, че тези решения на ВКС не са в подкрепа на поддържаната от касатора теза за по-висок принос на ищцата, която е била пешеходец. В решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС е определен по- висок принос /от 2/3/ на пострадалия пешеходец, но с оглед на конкретните факти по делото – пресичал е пътното платно на необозначено за целта място, на булевард с изключително интензивно движение на МПС, в пиков за движението час и при светлинен сигнал, забраняващ преминаването му. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка е коренно различна, защото в процесния случай е прието за установено, че ищцата е била забелязана от водача на влекача, който е спрял пред къщата, след което тя се е позиционирала встрани от управляваната от него товарна композиция, както и че водачът е знаел, че в близост до управляваната от него товарна композиция се намира ищцата, която не е бил в състояние да възприеме зрително към момента на потеглянето.

С оглед на изложеното, касационния съд намира, че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на делото искането по чл.78 ал.3 ГПК на ответницата е основателно и следва да й се присъдят съдебни разноски в размер на платеното /в брой/ адвокатско възнаграждение от 3000 евро.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд