Определение № 1869 от 14.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Л. С. и В. Г. С. срещу разпореждане № 29032 от 02.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 12205/2022 г. на Софийския градски съд, с което е върната подадената от жалбоподателите касационна жалба срещу въззивно решение № 3672 от 20.06.2024 г. по същото дело. С посоченото въззивно решение е потвърдено решение № 20045847 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 23508/2020 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против А. В. С. и Г. П. Г. искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на всеки от ищците от всеки ответник по 2025 лв., които суми представляват обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неосъществени 27 срещи между ищците и внука им в периода 26.04.2018 г. – 01.06.2020 г. Жалбоподателите считат обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно, поради което искат отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното разпореждане съдът е приел, че всеки от ищците е предявил иск за сумата от 2025 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното разпореждане за правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. При обективно и субективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В случая е налице обективно и субективно съединение на искове по чл. 45 ЗЗД, като цената на всеки от тях е в размер на 2025 лв., което обосновава извод за недопустимост на касационното обжалване. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,