Определение № 165 от 14.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3883/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. А. Д. чрез пълномощника му адвокат И. И. против решение № 362 от 20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 412 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 154 от 8.02.2018 г. по гр.д. № 272/2014 г. на Районен съд-Сливница в частта за отхвърляне на предявения от П. А. Д. против М. А. М., починала в хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б. Н. Г. ревандикационен иск на основание саморъчно завещание от Е. П. М. по отношение ¾ ид.ч. от дворно място с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващо УПИ *-* в кв.171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори **, и **, като вместо него е постановено друго за уважаване на иска и първоинстанционното решение е потвърдено в частта за:

• отхвърляне на предявения от П. А. Д. срещу М. А. М., починала в хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б. Н. Г. ревандикационен иск, основана на саморъчно завещание от Е. П. М., за останалата ¼ ид.ч. от дворно място с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващо УПИ *-* в кв.171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори **, и **;

• отхвърляне на предявения от П. А. Д. срещу Б. Н. Г. установителен иск за собственост на основание саморъчно завещание от Е. П. М. по отношение от дворно място с идентификатор *** в [населено място], [улица], съставляващо УПИ *-* в кв.171 по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки с идентификатори **, и **;

• отхвърляне на предявения от П. А. Д. срещу Б. Н. Г. ревандикационен иск на основание саморъчно завещание от Е. П. М. по отношение на описаните пет земеделски имота в землището на [населено място]

и с въззивно решение е прекратено производството по отношение на конституираните на мястото на починалата М. А. М. наследници по закон – Б. В. М., К. Б. Н., Г. Б. Н., В. А. Д., А. В. Д., М. В. Д. и Г. М. И..

Б. Н. Г. не е подал писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Исковете са основани на твърденията, че ищецът е собственик на процесното дворно място с построените в него сгради и на земеделските имоти на основание саморъчно завещание от Е. П. М., починал на 30.08.2007 г., което е обявено на 21.01.2008 г. и вписано в Агенция по вписванията на 22.01.2008 г. С преживялата съпруга на завещателя М. А. М. постигнали съгласие последната да ползва безвъзмездно имота на [улица]. През пролетта на 2008 г. ищецът разбрал, че с договор за продажба на наследство М. А. М. прехвърлила на Б. Н. Г.. цялото наследство, останало от съпруга й Е. П. М., като ответниците не допускали ищеца до имотите, описани в исковата молба.

М. А. М. е оспорила иска с твърдения, че е собственик на ¼ от дворното място и сградите, тъй като давността за този имот е изтекла по време на брака й с Е. П. М., а след смъртта му придобила по наследство и останалите идеални части, както и земеделските имоти, а завещанието, на което се позовава ищеца е вписано едва на 13.06.2012 г. след като валидно се разпоредила с наследството.

Б. Н. Г. е оспорил иска с твърдения, че праводателят му М. М. е била съсобственик на дворното място и постройките в него, тъй като давността е изтекла по време на брака й с Е. П. М., а след смъртта му наследила и останалото му имущество, като му прехвърлила наследството си с договор от 17.04.2008 г. за продажба на наследство, вписан на 07.05.2008 година. Владението на имотите му било предадено на 17.04.2008 г. от М. М. и от този момент той ги владее явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато вече повече от 5 години, плаща данъците за тях. Завещанието, на което се позовава ищецът, е вписано едва на 13.06.2012 година. Земеделските имоти ползва като ги отдава под наем.

Възивният съд е приел за установено, че Е. П. М. и М. А. М. са сключили брак на 5.10.1946 г. С нотариален акт № */1977 г. Е. П. М. и майка му В. М. Л. /починала на 2.12.1986 г. с единствен наследник сина си Е. П. М./ са признати за собственици по наследство и давност на дворното място и сградите в него.

Земеделските имоти са реституирани по реда на ЗСПЗЗ, за което Е. П. М. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост № */1994 г.

Е. П. М. е починал на 30.08.2007 г. и негов наследник по закон е съпругата му М. А. М.. Със саморъчно завещание от 15.08.1997 г., обявено на 21.01.2008 г. и вписано на 13.06.2012 г., Е. П. М. завещал на ищеца цялото си имущество.

С договор от 17.04.2008 г. М. А. М. продала на Б. Н. Г. цялото си наследство от покойния й съпруг Е. П. М..

М. А. М. е починала на 30.12.2015 г. и е оставила наследници по закон, както и наследник по завещание Б. Н. Г.. Завещанието е обявено на 2.02.2016 г. и е вписано на 18.02.2016 г.

Въз основа на показанията на А. Д. (ценени при условията на чл. 172 ГПК), Ж. И. и М. А., съдът е приел за установява, че непосредствено след смъртта на Е. М. М. М. помолила ищеца да ползва къщата на [улица] до смъртта си и между двамата било постигнато съгласие за безвъзмездно ползване на имота, но година по-късно М. М. и Б. Г. отказали да допуснат ищеца в този имот, а въз основа на показанията на Е. Н., А. М. и Х. Н. - че от пролетта на 2008 г. Б. Г. ежедневно посещавал имота на [улица], в който живеела М. М., режел лозите, подреждал двора и садял градината, извършвал ремонти дейности по къщата през 2009 г. - 2010 г, а от 2008 г. – 2009 г. земеделските земи, които М. М., фактически обработвал свидетелят А. М. по силата на договор за наем, сключен с Б. Н. и нему заплащал наемната цена за ползването.

При така възприетите факти въззивният съд на първо място е приел за неоснователен довода във въззивната жалба на ищеца за частична недопустимост на производството по отношение на конституираните на мястото на починалия ответник М. А. М. наследници по закон, които не е следвало да участват като страни по делото, тъй като след смъртта си тя е оставила универсално завещание в полза на ответника Б. Н. Г., което измествало наследяването по закон. Изложил е съображения, че настъпването на смъртта на страната по делото има за последица нередовност на учредения процес, което е основание за отстраняване на тази нередовност по реда на чл. 227, ал. 1, б. „б“ ГПК. При постъпили данни по делото, че починалата страна има законен наследник, но е направила и универсално завещание (или частно разпореждане с имота, предмет на иска), тя се замества и в процесуалното правоотношение от наследника по завещание (завет). Конституирането като страна в процеса и на наследника по закон поначало е израз на спазване на принципа за процесуална икономия и обезпечава възможност за проверка на валидността на тези разпореждания и тяхната относимост към предмета на спора. В обобщение - при универсално завещание, при висящия процес, съдът конституира на основание чл. 227 ГПК и наследниците по закон, и наследниците по завещание на починалата страна, като с оглед техните становища и данните по делото, постановява окончателния акт спрямо онези, които приема, че са действително универсалните правоприемници на починалата страна.

По отношение довода, че дворното място и сградите в него са били лична собственост на наследодателя, съдът е приел, че след като собствеността е придобита по давност по време на брака М. А. М., то имотът е в режим на съпружеска имуществена общност. Позовал се е на т. 2 на ППВС № 8/1980 г., че когато придобивната давност е започнала и изтекла по време на брака, следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижим имот и той е станал съпружеска имуществена общност. Същото разрешение следва и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още преди сключването на брака, а придобивната давност изтече през време на брака. И в този случай, щом имотът се придобие през време на брака, той става имуществена общност, тъй като от значение е моментът на неговото придобиване - чл. 13, ал. 1 СК (отм.). Без значение е основанието, на което съпругът е започнал да владее имота, съответно обстоятелството, че в нотариалния акт от 1977 г. е посочено, че имотът е придобит от В. М. Л. и Е. П. М. "по наследство и давностно владение", не би могло да обоснове извод, че се касае до имот - лична собственост на наследодателя Е. П. М.. За възникването на съпружеската имуществена общност е от значение моментът на придобиването, което в случая е станало през време на брака на Е. и М. М.. Отбелязването на наследяването като придобивно основание в нотариалния акт сочи само на това, че владелецът е присъединил съм своето владение и владението на наследодателя си. Последното обаче предвид момента на придобиване на имота не би могло да промени извода на съда, че се касае до имот съпружеска имуществена общност. След смъртта на В. Л. по силата на законово наследствено правоприемство притежаваната от нея ½ ид. ч. от правото на собственост върху този имот преминава в патримониума на ищеца. Съпружеската имуществена общност между Е. и М. М. е прекратена със смъртта на Е. П. М., който валидно се е разпоредил с притежаваните от него ¾ ид. части от правото на собственост върху описания имот в полза на ищеца по силата на саморъчно универсално завещание. Останалата ¼ ид. ч. от правото на собственост върху имота е притежание на М. А. М. (с която тя валидно се е разпоредила по силата на саморъчно завещание в полза на ответника Б. Г.).

Договорът между М. А. М. и Б. Н. Г. за продажба на наследство е без транслативен за процесните имоти ефект, които М. А. М. не е наследила от своя съпруг Е. М.. Обстоятелството, че завещанието е вписано едва през м. юни 2012 г. не се отразява върху транслативния му ефект. Това вписване има оповестително действие и цели само да даде възможност на наследниците по закон и на трети лица да узнаят за извършения от наследодателя акт на разпореждане с имуществото за след смъртта му и за намерението на бенефициера да се ползва от него. Общото завещателно разпореждане по чл.16, ал.1 ЗН придава на лицето, в чиято полза е направено универсалното завещание, качеството на наследник, който измества от наследяване наследниците по закон, като наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон. Наследникът по закон наследява, само ако налично завещание не е породило действието си. Правилото, установено с чл.113 ЗС, според което актовете по чл.112 ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, е неприложимо в отношенията между наследник по закон и наследник по завещание, а също и между наследник по завещание и трето лице, придобило права с транслативен акт от наследника по закон, поради което неоснователно е възражението на Б. Г., че е придобил имотите на основание договора за продажба на наследство.

По евентуалното възражение за придобиване собствеността въз основа на добросъвестно владение, съдът е приел, че от 17.04.2008 г. ответникът Б. Г. е установил владение върху процесните имоти на правното основание - договор за продажба на наследство –годно да го направи собственик. За да бъде спокойно владението, то не трябва да е установено чрез насилие, но вече установеното без насилие (чрез физическа принуда или заплаха) фактическо господство не може да бъде нито смутено, нито да бъде прекъснато чрез предявяването на извънсъдебни претенции, респ. с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота (в този смисъл решение № 262 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 944/2011 г., I г. о., ГК, решение № 376 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г. о., ГК). Владението продължава и понастоящем, като неколкократно Б. Г. не допускал ищеца до къщата на [улица]. С извършването на фактическите действия по поддръжка на дворното място и извършване на ремонт на къщата в него в продължителен период от време без наличие на правно основание (липсват доказателства, че имотът се е ползвал въз основа на договор за наем, договор за заем за послужване или при фактически предоставен безвъзмезден достъп до вещта от неговия собственик), а по твърдение на ищеца – при самонастаняване, т. е. без негово разрешение, с отблъскването на неговите (на ищеца) опити да му бъде осигурен достъп до имота на [улица]ответникът Б. Г. е демонстрирал по отношение на собственика и третите лица своето субективно отношение към вещта – намерението да я свои, т. е. да упражнява фактическа власт върху нея като собственик. Следователно, налице са двата конститутивни признака на владението, при проявлението на които и след изтичане на 5-годишен срок от началото на своенето на вещта е възникнало субективното право лицето, което е владяло имота, да придобие правото на собственост върху него на оригинерно правно основание – придобивна давност.

В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 69 ЗС, която урежда оборима презумпция, съгласно която се предполага, че упражняващият фактическа власт го прави за себе си, а не за другиго - до доказване на противното. Този извод важи и по отношение на спорните земеделски земи, за владението на ответника Г., върху които в периода от 2008 г. до настоящия момент е установено, че не е било смущавано, обезпокоявано или прекъсвано от действията на ищеца, нито същият е заявявал противопоставяне на установената от ответника самостоятелна фактическа власт. Ето защо следва да се приеме, че правото на собственост върху тези земи е придобито по давност от ответника Г. чрез упражнявана от него самостоятелна фактическа власт, манифестация на която представлява и фактът, че той самостоятелно е получавал единствено за себе си гражданските плодове от вещта (рента, наемна, арендна цена) през целия период от 2008 г. до настоящия момент (в този смисъл решение 462 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 125/2012 г., I г. о., ГК).

При така приетите за изяснени правнорелевантни факти ответникът установи чрез пълно и главно доказване, че от м. април 2008 г. до м. април 2013 г. е своил имотите по начин, манифестиращ пред собственика ясното си намерение да счита имотите за свои.

Този правен извод не може да бъде опроверган от факта, че ищецът е подавал жалби до прокуратурата.

Смущаването на владението следва да бъде насочено срещу владелеца, като бъде застрашена неговата фактическа власт чрез недвусмислени действия, чиято крайна последица е нарушаването или отнемането на започналото владение – арг. чл. 81 ЗС. Ищецът не е предприел своевременно действия, с които да прекъсне придобивната давност на ответника (предявяване на иск за собственост). Предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност.

Нещо повече – уредбата на прекъсването на давността е изрична и изчерпателна (арг. чл. 116 ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС), поради което допълнителни основания за прекъсване (например завеждане на жалба в полицията или прокуратурата) не могат да бъдат релевирани от страната, твърдяща че е носител на предявеното спорно материално право. За да бъде прекъснато едно владение, следва собственикът или да защити своето накърнено материално право с предявяване на иск – арг. чл. 116, б. „б” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС, или с извършени активни действия, които са явни и несъмнени, трайно да отблъсне фактическата власт на владелеца. Законодателят в разпоредбата на чл. 81 ЗС е установил периода, след изтичането на който владението се счита за отблъснато, а именно - с изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва.

Ищецът не установи в процеса на доказване в настоящото съдебно производство, че ответникът е придобил фактическото господство върху процесните имоти чрез насилие или по скрит начин, като по този начин да е отнел владението от самия ищец. При възникнал извънсъдебен спор относно владението като фактическо отношение или като вещно правомощие, включено в предметното съдържание на сложното субективно право на собственост, владелецът не е длъжен доброволно да предаде владението на собственика, респ. собственикът няма право, извън използването на законноустановените способи, самоуправно да възвърне или да придобие владението. Ищецът е имал правната възможност в един относително дълъг период от време – от 18.04.2008 г., когато е завладян имотът, до м. април 2013 г. - да предяви ревандикационен иск срещу ответника Г. за предаване владението на процесните имоти, като бъде прекъснато теченето на придобивната давност. Като не е сторил това в този давностен срок, неговото право на собственост, придобито на деривативно правно основание – по наследствено правоприемство, е прекратено, а ответникът е придобил правото на собственост на оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност.

В обобщение съдът е направил извод, че ищецът е установил по отношение единствено на ответника М. М., починала в хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б. Н. Г., правото си на собственост по отношение на ¾ ид. ч. дворното място и построените в него сгради, както и че този имот фактически е ползван от ответника М. А. М., починала в хода на производството, продължило в лицето на наследника й по завещание Б. Н., поради което предявения против нея ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен за ¾ ид.ч., а за останалата ¼ ид.ч. следва да бъде отхвърлен. Претенциите срещу ответница Б. Н. Г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът П. А. Д. поставя при условията следните правни въпроси:

1) какъв е порокът на съдебно решение, чийто диспозитив съдържа вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се решения, а именно установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост върху един и същи недвижим имот едновременно както на ищеца, така и на ответника;

2) възможно ли е да се установи начало на придобивна давност върху чужд имот само с документ, съставен между лица, външни на собствеността, без да се доведе до знанието на действителният собственик намерението за своене на вещта/вещите;

3) със смъртта на единият съпруг, преживелият установява ли владение незабавно върху личните до момента на смъртта имоти или е необходима стандартната манифестация на владение;

4) когато имот, принадлежал на родителите на единия съпруг е придобит по давност и наследство от същия по време на брака, налице ли е съвместен принос на двамата съпрузи и съответно представлява ли имотът съпружеска имуществена общност;

5) добросъвестно ли е владението на правоприемник на недобросъвестен владелец;

6) поражда ли действие валидно оформено завещание спрямо всички трети лица, чужди на собствеността, като актът на завещание има достоверна дата и препятства ли завещанието амбициите на третите лица да установят добросъвестно владение;

7) след като вписването на завещание не е елемент от фактическия му състав, добросъвестно ли е владение, придобито от трето лице чрез покупка на наследство от наследника по закон, при наличие на валидно завещание, обявено преди сделката, но вписано след нея;

8) отдаване под наем на земеделска земя от несобственик и събиране на гражданските плодове от вещта представлява ли осъществяване на явно и несъмнено владение, противопоставимо на действителния собственик.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените против Б. Г. като наследник по завещание на М. М. и против Б. Г. искове относно дворното място и построените в него сгради по първия поставен въпрос, като обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По въпроси от 2-ри до 7-ми съдът ще се произнесе при постановяване на касационното решение в зависимост от отговора на първия въпрос.

По осмия въпрос се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Практиката на ВКС по решение № 8 от 19.02.2014 г. по гр.д. № 5109/2013 г., II г.о., на която се позовава касаторът, е неотносима в случая, тъй като касае хипотеза, в която владението се противопоставя на съсобственик и дава тълкуване дали отдаването под аренда на земеделски имот съставлява демонстриране на промяната в намерението, с което се упражнява фактическата власт, а в настоящия случай Б. Г. е установил фактическа власт без основание и въз основа на договор без вещнотранслативен ефект.

В обобщение липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на земеделските имоти.

П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение