Определение № 175 от 29.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1102/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Г., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 146 от 23.02.2021 г. по в.гр.д. № 3525/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, дванадесети състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4009 от 07.07.2020 г. по гр.д. № 15971/2019 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-30 състав за отхвърляне на предявения срещу „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 13.07.2019 г., за разликата над 20 000 лв. до предявения размер от 40 000 лева, ведно със законната лихва. В касационната жалба се сочат всички основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на решението като неправилно. Поддържа се, че апелативният съд е определил несправедливо обезщетение, несъответстващо на: получените от жалбоподателката тежки увреждания, продължителното лечение и необходимостта от чужда помощ в ежедневието, понесените изключителни болки страдания и силен стрес, неблагоприятните последици в бъдеще при промяна на времето и натоварване на увредената ръка. Според касационната жалбоподателка, при определяне на застрахователното обезщетение не са отчетени конкретните обществено-икономически условия в страната, вкл. и лимитите на застрахователно покритие. В инкорпорирана в касационната жалба част – относно основанията по чл.280 ГПК, не са формулирани конкретни правни въпроси, относими към нормата на чл.52 ЗЗД. Отразено е, че в резултат на допуснато от апелативния съд нарушение на чл.52 ЗЗД, решението се явява несправедливо за пострадалата. Касационната жалбоподателка счита, че е необходимо да се приложи точно посочената норма, съобразно указаните критерии в ППВС № 4/1968 г. Освен това сочи, че формираните от въззивния съд изводи не почиват на събраните по делото доказателства, без да е поставен относим към тези доводи процесуалноправен въпрос. В постъпил по делото отговор, „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, чрез процесуален пълномощник, възразява срещу искането за допускане на касационно обжалване, а по същество оспорва касационните оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт. За да определи обезщетение за понесените от пострадалата неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, в какъвто смисъл е и решението на първостепенния съд, съдебният състав на Софийския апелативен съд е възприел експертното становище на д-р Марков, според което: вследствие на произшествието ищцата е получила счупване на лявата лакътна кост в дисталната й трета, с частична дислокация и сублуксация на дисталната радиоулнарна става, счупване на лявата лъчева кост в дисталната и метафизарна част, без разместване; първоначално е била поставена гипсова имобилизация, а впоследствие е извършено оперативно открито наместване на счупената лакътна кост с автоостеопластика на костния дефект и метална остеосинтеза с плака и винтове; счупванията са зараснали за период от 45 дни и е била свалена гипсовата имобилизация; проведена е рехабилитация; пострадалата е изпитвала силни болки в острия период на травмата, след оперативното лечение и по време на рехабилитацията; настъпило е функционално възстановяване на ръката на ищцата, при 15 градуса ограничение на супинацията на предмишницата, което обаче ще бъде преодоляно след сваляне на металния имплант. За мотивиране на конкретния размер на обезщетението съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, апелативният съд е отчел и сравнително кратката продължителност на лечебния и възстановителен период, липсата на трайни и невъзстановени увреди, конкретните икономически условия към момента на настъпване на застрахователното събитие, включително нормативно определените лимити на отговорността на застрахователите. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалбоподателка не е формулирала конкретен правен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, нито процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, които да съответстват на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В жалбата се съдържат единствено касационни оплаквания за неточно приложение на принципа за справедливост и за несъобразяване на предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии при остойностяване на неимуществените вреди, както и оплаквания за процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Съобразно постановките на ТР № 1/2009 г., извеждането на релевантни за изхода на делото правни въпроси от касационната инстанция, въз основа на оплакванията и доводите в жалбата, е недопустимо, а преценката на основанията за касиране на решението по чл.281 ГПК е извън предмета на селективната фаза на касационното производство. ВКС дължи проверка за правилност на атакувания съдебен акт, съобразно сочените в жалбата основания, само след установяване на предпоставки за допускане на обжалването. Наред с това, отъждествяването на основанията за достъп до касация с общите основания за касиране, е недопустимо, в какъвто смисъл са и мотивите към т.1 на цитирания акт на нормативно тълкуване. Отсъствието на посочен правен въпрос, удовлетворяващ общото селективно основание по чл.280, ал.1 ГПК, съставлява пречка за достъп до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение