Определение № 720 от 27.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 436/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал .3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 816 / 06.04.2012 год. по ч.т.д. № 1236 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено определение от 21.12.2012 год. по т.д.№ 3612 / 2011 год. на СГС, ТО, VІ – 6 състав, за прекратяване на производството, поради недопустимост на предявените от жалбоподателя против „ Радиант Т. И. „, дружество регистрирано на Британски Вирджински острови „, установителни искове. Жалбоподателят счита определението неправилно, тъй като не се претендира установяване на факт, както са приели първоинстанционния и въззивния съд, а се оспорва наличие на право на заложния кредитор да пристъпи към принудително изпълнение, предвид ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането му, като заемодател по сключен с ответника - жалбоподател договор за заем, обезпечено с договор за залог на търговското предприятие, на основание който е предприето принудителното изпълнение по реда на Закона за особените залози. Страната сочи липсата на друг процесуален ред за защита ,освен чрез предявения отрицателен установителен иск. Алтернативно сочи, че недостатъчността на заявените в исковата молба обстоятелства, за определяне правното основание на допустим установителен иск, е предпоставяло оставянето й без движение от съда, с указване на ищеца отстраняването на тази неяснота. Жалбоподателят мотивира допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос, конкретизиран и уточнен от настоящата инстанция, в съответствие с правомощието й по т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, както следва: Отричането на право на принудително изпълнение на заложния кредитор по договор за особен залог, спрямо длъжника, подлежи ли на установяване с иск по чл.124 ГПК и установителен иск за право или за факт е същия ? Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Страните по спора са сключили договор за заем, обезпечен чрез залог на търговско предприятие. Основавайки се на настъпила предсрочна изискуемост на заема, поради неизпълнение на заемателя, предвидено в чл.7.1 от договора за заем, заложният кредитор – ответник е пристъпил към принудително изпълнение по реда на ЗОЗ, вписвайки същото на основание чл.26 ал.3 т.4 от ЗОЗ. Заявявайки тези обстоятелства ищецът твърди, че за кредитора - заемодател не са настъпили предпоставките да пристъпи към принудително изпълнение на основание договора за залог на търговското предприятие, тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост на обезпеченото вземане. Петитумът на претенцията включва и двете твърдения, макар заявени като предмет на самостоятелни установителни искове, квалифицирани като чл.124 ал.1 ГПК - отрицателен установителен иск и иск по чл.29 ЗТР, предвид вписването на пристъпването към принудително изпълнение. За да прекратят производството първоинстанционният и въззивният съд са приели, че са предявени установителни искове за факти, които не са изрично предвидени от закона и на това основание, съгласно чл.124 ал.4 предл. второ ГПК, не са допустими като установителни искове за факти с правно значение. От преждеизложеното е видно, че формулираният от жалбоподателя въпрос има характеристиката на правен, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК - включен е в предмета на процесуалноправния спор относно допустимостта на иска и обуславя решаващите изводи на съда за прекратяването на производството като недопустимо. Налице е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК - отговорът на същия е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в конкретната хипотеза - на защита срещу предприето принудително изпълнение по договор за особен залог, предвид липсата на съдебна практика. По поставения въпрос, в хипотезата в която е допуснат - защита на длъжника срещу предприето изпълнение от заложния кредитор по договор за особен залог - настоящият състав намира следното: Съгласно чл.36 от Закона за особените залози, в производството по принудително изпълнение залогодателят може да оспори вземането или заложното право, по реда на чл.439 от ГПК - чрез иск, който по своята характеристика е отрицателен установителен иск: че вземането, за удовлетворяване на което се предприема изпълнението, не съществува, предвид факти настъпили след обезпечаването му с договора за залог / чл. 439 ал.2 ГПК / или че не са настъпили материалноправните предпоставки за упражняване на заложно право на кредитора, което по смисъла на чл.10 ал.1 т.1 от ЗОЗ се състои в правото на удовлетворяване от заложеното имущество. Във всяка от двете хипотези, процесуалната защита е чрез отрицателен установителен иск, който при защита срещу материалноправната незаконосъобразност на предприето принудително изпълнение е с предмет - отричане на заложното право на кредитора, като право да пристъпи към удовлетворяване от заложеното имущество. Следователно, липсата на материалноправни предпоставки за преминаване към изпълнение по реда на Закона за особените залози, предпоставя допустим в защита на длъжника по изпълнението отрицателен установителен иск за право, а не за факт, с правна квалификация чл.124 ал.1 вр. с чл.439 ГПК вр. с чл. 36 ЗОЗ. С оглед отговора на поставения въпрос, частната жалба се явява основателна и предпоставя отмяна на въззивното и първоинстанционно определения и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124 ал.1 вр. с чл.439 ГПК вр. с чл.36 от ЗОЗ. Както се посочи по-горе, макар обособени като твърдения за факти, подлежащи на установяване като предмет на отделни искове, обуславящите предмета на иска по чл.124 ал. 1 вр. с чл.439 ГПК вр. с чл.36 от ЗОЗ обстоятелства са надлежно заявени от ищеца - липса на предпоставки за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за заем / хипотеза, различна от предсрочна изискуемост по чл.11 от ЗОЗ при неизпълнение на задължения на залогодателя по договора за залог, а не по обезпеченото правоотношение /, като обуславяща липса на материалноправни предпоставки за пристъпване към изпълнение от заложния кредитор – отричане на заложно / изпълняемо / право, по смисъла на чл.10 ал.1 т.1 ЗОЗ. Правната квалификация, дадена от страната не обвързва съда, който в съответствие с обстоятелствената част и петитума, изхождайки от правния интерес, в случая ясно изразен и безспорен, следва да я определи / реш. № 398 от 25.05.2010 год. по гр.д.№ 738 / 09 год. на ВКС, ІV г.о., реш.№ 124 от 24.03.2011 год. по гр.д.№ 882 / 10 год. на ВКС, ІV г.о. и др. /. В този смисъл, съдът е следвало да съобрази, че ненастъпилата предсрочна изискуемост на вземането не се явява самостоятелен предмет на установителен иск за факт, а предпоставка от хипотезиса на предявения отрицателен установителен иск, с който се оспорва заложното право на ответника. Водим от горното, съдът