Определение № 109 от 19.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 974/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. И. С. срещу решение №23 от 23.01.2020г. по т.д.294/19г. на Великотърновски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – ЗД „ Бул инс“ АД, [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК като е поставил въпроса – „ Следва ли при установяване съдържанието на връзката и тежестта на понесените вреди и дали ищеца е по изключение лице от ограниченото с ППВС №4/61г. и ППВС № 5/69,което е определено да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въззивният съд да съобрази задължителната практика на ВКС…, като подложи на преценка и анализ всички релевантни по делото доказателства в тяхната съвкупност“. Страната е развила оплакване за неправилност на акта в контекста на подробното обсъждане на свидетелските показания, във връзка с разбирането и за това, че въззивният съд не е извършил правилна преценка на тези доказателства, не ги е съобразил, поради което и допуснал противоречие с изброени две решения на ВКС и с ТР ОСНГТК №1/16г. Страната е развила и доводи за това, че обжалваното решение било подписано от член на състава на особено мнение като са интерпретирани подробно мотивите му. В заключение е отбелязано че и член на състава възприемал становището на касатора, за противоречие с изброени решения на ВКС. Като втори въпрос е формулирано – „ Следва ли въззивният съд да обсъди всички относими по делото доказателства в тяхната съвкупност, характеризиращи връзката и емоционалната близост между двамата братя да приложи точно закона и постанови правилно, обосновано и законосъобразно решение“.Страната е развила защитната си теза и е направила в тази връзка оплакване,че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и по този начин е допуснал противоречие с решение № 66/15г. на ВКС, ІV г.о. Поставен е въпросът „ Следва ли при решаване на въпроса дали брат е материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат, емоционалната връзка между тях да се характеризира с обич, равносилна, заместваща обичта между родител и дете.“ Сочено е противоречие с ТР ОНГТК№1/16г. Поставен е въпросът- „Задължен ли съдът да формира вътрешното си убеждение по правно релевантни факти след цялостна преценка на факти и обстоятелства, както поотделно, така и в съвкупност, както и да посочи кои факти намира за установени и кои не.“ Отново са развити оплакванията за това, че въззивният съд не обсъдил в пълнота всички факти. Поставен е въпросът- „ Следва ли при постановяване на решението, съдът да направи самостоятелна преценка на доказателствата, като се ръководи от правилата на формалната житейска логика и опит“. Направени са оплаквания, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и е посочен като допълнителен критерий основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.“ Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, първият поставен въпрос не е релевантен тъй като е общ и третира не правните изводи на въззивния съд, а считаното от страната за дължимо поведение на състава по приложение на закона. Този въпрос не е уточнен и с пространно развитите оплаквания за неправилност на изводите на съда, които по принцип са неотносими към тази фаза на касационното производство. Подробно разгледаните мотиви на особеното мнение на член на състава, постановил въззивния съдебен акт, също е ирелевантно към основанията за допускане на касационно обжалване. Останалите четири въпроса имат еднакво съдържание и третират задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички относими към делото обстоятелства и доказателства и въз основа на установената фактическа обстановка да направи своите правни изводи. Доводите към тези въпроси, които могат да бъдат поставени по всеки спор, за да бъдат релевантни спрямо искането за допускане на касационно обжалване, следва да бъдат обосновани с изложени конкретни обстоятелства по отношение на необсъдени факти и обстоятелства, които ако бяха разгледани от състава ще обусловят различен правен резултат. В разглеждания случай, такива не са посочени. Касаторът е възпроизвеждал своите оплаквания за неправилност на решението, с оглед защитната му теза, че е достатъчно да бъдат установени отношения на обич и привързаност между братята, за да е налице основание да бъде приложено изключение от очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени. Т.е. страната счита, че с разрешенията, дадени от ТР ОСНГТК №1 /18 този кръг е разширен така, че всеки установил обичайна връзка на обич и привързаност, следва да бъде обезщетен. Всъщност, страната неправилно разбира дадените разрешения и третира изключението като правило. С посочената тълкувателна практика е дадено разрешение в смисъл различен от вложения от страната. С него е мотивирано, че по принцип нормалните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество са отношенията на обич и привързаност между братя и сестри, като това не съставлява изключение. Изключение, според даденото от ОСНГТК тълкуване обхваща само хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на единия от братята/ респ. сестрите до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. Тези разрешения ясно и недвусмислено сочат че неимуществени вреди от причинена смърт на близък за лица извън кръга, очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС се присъждат само по изключение, поради което не могат да бъдат създавани общи правила за определени групи родственици / както неправилно счита касаторът/, не в това е смисълът на даденото тълкуване, в противен случай такива групи родственици щяха да бъдат очертани изрично както е постъпил Пленума на ВС. В тази връзка и цитираните от касатора решения на ВКС са в съответствие както с тази практика, така и с приетото от мнозинството от състава, тъй като в решение №372/19г. на ВКС, ІІ т.о.изрично е подчертано изключението, а именно това, че родителите на двете деца са отсъствали от страната и между тях по тази причина е създадена връзка надхвърляща обичайната между брат и сестра, тъй като братът е поел грижите за сестра си изцяло. С решение №70/ 19г. на ВКС, ІІ т.о. е очертана хипотеза на малолетно момиче, което поради ниската си възраст не е могло да преодолее смъртта на по-голямата си сестра, като същото е имало изключително интензивни страдания / установени от медицинска експертиза / и шест години след смъртта й. Всичките тези хипотези установяват изключения от общото правило на традиционно изпълнените с обич отношения между братя и сестри. В този смисъл е и константната практика на ВКС, добила израз с обсъденото ТР ОСНГТК №1/18г. - вж. напр. решение №92/20г. на ВКС, ІІ т.о. и др.. Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.