Определение № 525 от 07.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1178/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ Чайка 6“ ЕООД, [населено място], против решение № 158 от 11.01.2023г. по т.д. №4617/22г. на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба- Държавата, чрез Министъра на туризма не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Н. Т. е поставил въпросите –1/ „ Може ли със санкционирания с чл.124,ал.1 от ГПК да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно „ и 2 / „ Съществува ли правен интерес за ищеца да внесе яснота в правоотношенията си с дадено лице, като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка т.е. да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение.“ Страната е възпроизвела буквално част от мотивите на решение №35 от 01.09.2015г. по т.д. 707/14г. на ВКС, ІІ т.о. като е заявила кратко, че въззивният съд неправилно и при отклоняване от това решение бил приел липса на правен интерес от установителния иск у ищеца. Заявено е и искане да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като е посочено ТР ОСГТК 1/19г. В заключение е отбелязано, че ако така цитираната практика е неотносима към случая, то тогава поставените въпроси били от значение за развитие на правото. Посочено е основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, формулира се от касатора, който следва да го изведе от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставените два въпроса с една и съща насоченост и съдържание са общи и неясни, като касаторът не ги е свързал с конкретни мотиви на съда, който подробно и цитирайки константната и непротиворечива практика на ВКС, еднозначно приемаща, че положителен установителен иск за установяване съществуването на наемно правоотношение е недопустим, поради липса на правен интерес е направил своите правни изводи. В тази насока цитираното решение от касатора приема същото и не съставлява противоречиво разрешаване на този въпрос, тъй като съдът изрично е отбелязал, че правният интерес от завеждане на иска се установява при всеки случай отделно и конкретно, с оглед твърдяните от страната в исковата молба обстоятелства, като мотивите да бъде върнато делото на въззивната инстанция, с оглед отстраняване на недостатъците на исковата молба, е именно за да бъде извършена такава преценка. Т.е. с цитираното решение дори не се установява практика, поради постановения правен резултат. Общите мотиви, които са цитирани от страната се обобщават именно като търсене на конкретика във връзка с правния спор и за разлика от цитираната от съда практика на ВКС не третират наемно правоотношение. Не обосновава извод за защитен допълнителен критерий и твърдението за противоречие по въпросите с разрешенията дадени с ТР ОСГТК 1/19г. Извън това, че страната не посочва в какво се изразява отклоняването на въззивния съд с разрешенията дадени с тази тълкувателна практика, то и същата е изцяло неотносима към спора, тъй като разглежда конкретно застрахователното правоотношение и възникналите, с оглед изпълнението на застрахователния договор правни проблеми. Неправилно интерпретирани и разбрани са и мотивите от същото решение, подчертани от касатора, тъй като същите мотивират извода за това, че е налице правен интерес у застрахователя да предяви установителен иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор, с отчитане на всички специфики на същия. Правно необосновано страната счита, че въпреки наличието на константна практика по поставените от него общи въпроси, изключваща поддържаното основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК, същото е защитено без дори да бъдат обосновавани каквито и да било доводи, съобразно разрешенията дадени с т.4 на ТРОСГТК №1 /09г. С оглед изложеното вне следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на СГС. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение