Определение № 2591 от 16.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 289/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. Г. Г. против определение № 33/22.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 21/2026 г. по описа на Апелативен съд – П., с което е потвърдено определение № 45/2026 г. по гр. д. № 3131/2025 г. на Окръжен съд Пловдив, оставящо без разглеждане искането му за възстановяване на срок за обжалване на определение № 3717/2025 г. по гр. д. № 3131/2025 г. Жалбоподателят твърди, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно. В частната касационна жалба излага доводи, че пропускането на срока не се дължи на небрежност. Моли определението да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, като релевира основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно въпроса: „Длъжен ли е съдът да разгледа по същество молба за възстановяване на срок по чл. 64 ГПК, когато страната е заявила наличие на особени непредвидени и непреодолими обстоятелства и е действала своевременно след отпадането им, или е допустимо молбата да бъде оставена без разглеждане поради липса на детайлно описание на лични и семейни обстоятелства по смисъла на чл. 65, ал. 1 ГПК?“ Препис от частната жалба не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С определение № 3717/02.12.2025 г. по гр. д. № 3131/2025 г. Окръжен съд Пловдив е върнал частично искова молба на Й. Г.. С молба вх. № 43813/12.12.2025 г. ищецът е поискал удължаване на срока за обжалване на прекратителното определение, която е оставена без уважение. На 23.12.2015 г. е постъпила молба вх. № 45 113 за възстановяване на срока за обжалване на определението, към която е приложена частна жалба. С определение № 45/08.01.2026 г. окръжният съд е оставил без разглеждане молбата за възстановяване на срока поради липса на конкретни твърдения защо срокът за обжалване на прекратителното определение е бил пропуснат. С атакуваното в настоящото производство определение въззивният съд е споделил мотивите на първостепенния съд и е потвърдил определението му. Касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради наличие на директно основание, за което касационната инстанция служебно следи. Константна е съдебна практика на ВКС (определение № 216/18.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4360/2018 г., II г. о.; определение № 7/06.01.2022 г. по ч.т.д. № 2555/2021 г., II т. о.; определение № 48/10.06.1999 г. по ч.гр.д. № 59/99 г., II г. о.; определение № 59/10.02.2022 г. по ч.т.д. № 2682/2021 г., I т. о; определение № 390/22.06.2011 г. по ч.гр.д. № 322/2011 г., IV г. о. и други), според която допустимостта на молбата за възстановяване на срок изисква преценка на обстоятелствата дали е подадена в срока по чл. 64, ал. 3 ГПК и дали са спазени изискванията на чл. 65 ГПК, а основателността й изисква доказване на пропускане на срока поради особени непредвидени обстоятелства – такива, които обективно са попречили на страната да реализира свое процесуално право или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда срок. Възстановяването на срок предполага установяване, че същият е пропуснат. От материалите по делото не се установява да е постановен акт, който да установява, че срокът за въззивно обжалване на прекратителното определение на първоинстанционния съд от 02.12.2025 г. е бил пропуснат. Срещу соченото определение е била депозирана въззивна частна жалба с вх. № 44344/17.12.2025 г., но тя не е администрирана и по отношение на нея не е била извършена преценка от първоинстанционния съд досежно редовността и допустимостта й. Без да извърши преценка за срочността на подадената частна жалба окръжният съд е разгледал молбата на ищеца за възстановяване срока за въззивно обжалване на определението от 02.12.2025 г. Постановеното определение № 45/08.01.2026 г. е недопустимо, доколкото е преждевременно - преди постановяване и стабилизиране на акт, с който се констатира пропускане на срока за обжалване. Недопустимостта на първоинстанционното определение се е пренесла и по отношение на въззивното, с което то е било потвърдено. Този порок следва да бъде отстранен и делото върнато на окръжния съд за администриране на подадената от Й. Г. частна жалба срещу определение № 3717/02.12.2025 г. Мотивиран от изложеното Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС