Определение № 1236 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 791/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. А. А., Б. А. В., С. А. П., всички, представлявани от адв. О. Б. срещу въззивно решение № 53/04.02.2010 г. на Добричкия окръжен съд по гр.д. № 949/2009 г. Жалбата е подадена в срок от легитимни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Представено е и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. Цветанка Е. Н. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основанията, на които се позовава касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С него е отхвърлен иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Без значение за резултата по делото е дали в практиката има спор за хипотезите, при които договорът е нищожен поради липса на воля или унищожаем поради неспособност на контрахент да разбира или ръководи действията си поради слабоумие или душевна болест. Дори да е нищожен договорът, няма как да се уважи иск за унищожаването му. От друга страна, съдът е приел, че не е налице твърдяния порок на волята на А. С. П. при сключване на атакуваната сделка – следователно, изобщо не стои въпросът за вида на порока. Относно критериите, по които от съдържанието на самия договор може да се стигне до извод, че страна по него при сключването му е била неспособна да разбира или да ръководи действията си, няма как да се даде еднозначен отговор, нито да се изброят всички възможни хипотези. В случая съдът е изходил от съвкупната преценка на всички относими доказателства. Несъгласието с неговия извод е касационно оплакване, не и основание за допускане на касационно обжалване. В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Мотивиран от горното, съдът