Определение № 50011 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3436/2022 г.

Производството е по чл. 274,ал.3 от ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 49135/02.08.2022 г. от ответника „Софтранском” ООД, [населено място], чрез адв. Д. Д. срещу определение № 6968/20.07.2022 г. по ч.гр.дело № 6028/2022 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение от 29.04.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. на Софийски районен съд в частта, в която е определено условие за допускане на наложените обезпечителни мерки – внасяне на гаранция: за ищцата Ц. М. З. в размер на 2500 лв., за ищеца Г. С. А. – в размер на 4532 лв., за ищеца М. С. А. в размер на 5408 лв., за ищеца А. С. А. – в размер на 3352 лв., за ищцата П. К.-Д. в размер на 2500 лв., за ищеца В. П. Д. в размер на 2750 лв. Определението е обжалвано и в частта, с която е отменено определение от 30.05.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. на Софийски районен съд и вместо това е допуснато обезпечение на увеличения с молба от 26.05.2022 г. размер на предявените от ищците осъдителни искове с правно основание чл.200 КТ за неимуществени вреди както следва: за Ц. М. З. сумата в размер на 15 000 лв. над обезпеченото вземане в размер на 70 000 лв. до претендираните 150 000 лв. за неимуществени вреди – за обезпечаване на още 80 000 лв.; за Г. С. А. сумата от 150 000 лв., над сумата от обезпеченото вземане 90 000 лв. до претендираните 150 000 лв. неимуществени вреди-за обезпечаване на още 60 000 лв.; за М. С. А. сумата от 150 000 лв., над сумата от обезпеченото вземане 100 000 лв. до претендираните 150 000 лв. неимуществени вреди-за обезпечаване на още 50 000 лв.; за А. С. А. сумата от 150 000 лв., над сумата от обезпеченото вземане 90 000 лв. до претендираните 150 000 лв. неимуществени вреди-за обезпечаване на още 60 000 лв.; за П. К. Г. -Д. сумата от 150 000 лв., над сумата от обезпеченото вземане от 70 000 лв. до претендираните 150 000 лв. – за обезпечаване на още 80 000 лв. и за В. П. Д. сумата от 100 000 лв., над сумата от обезпеченото вземане от 70 000 лв. до претендираните 100 000 лв.- за обезпечаване на още 30 000 лв. против „Софтранском” ООД, [населено място] чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банкови сметки. В жалбата се поддържа, че определението е недопустимо, като постановено от некомпетентен съд, че когато исковете са предявени и висящи компетентен съд да обезпечи исковете е само онзи, пред който исковете са заведени и висящи, което следва от разпоредбата на чл.389 ГПК. Сочи се, че в случая ищците са увеличили размера на предявените пред СРС искове, че СРС е единственият съд, който следва да прецени основателността на искане за обезпечаване на тези искове, които са висящи пред него. Според жалбоподателя СГС е въззивна инстанция относно исковете, когато разглеждането им по същество бъде отнесено до СГС по обжалване на крайния акт на процеса в СРС, а това не се е случило изобщо, че СГС е въззивна инстанция и при разглеждане на частни жалби срещу актове в хода на делото пред СРС, като именно по тази причина е образувано ч.гр.дело № 6028/2022 г., но в него не се разглежда по същество спора, нито се преценява увеличаване на исковете на ищците. Поддържа, се че СРС е компетентният съд за обезпечаване на предявените искове. В частната жалба се изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при липса на предпоставките на чл.391,ал.1 ГПК. В тази насока са цитирани влезли в сила определения на Софийски районен съд и Софийски градски съд, с които са допуснати обезпечения на предявените искове в размерите, до приетото от СРС увеличение размера на всеки от исковете с определение от 30.05.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното определение и молбата за обезпечение на предявените искове в посочените размери се остави без уважение. В изложението към частната жалба е формулиран правният въпрос: при положение, че първоинстанционният съд разглежда исково производство и постанови на основание чл.389 ГПК обезпечителни мерки по този процес, а във връзка с постановените мерки се образува от въззивния съд частно производство при обжалване на акта относно мерките на първоинстанционния съд, компетентен ли е въззивният съд да допусне обезпечителни мерки за пръв път или нови и допълнителни обезпечителни мерки, които обезпечават направено междувременно увеличаване по размер на исковете пред първоинстанционният съд, така, че въззивният съд да постанови допълнително обезпечение към мерките на първоинстанционния съд, но това /ново/допълнително/ обезпечение е постановено за пръв път и то от въззивният съд/който не разглежда спора по същество/? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК. Ответниците по частната жалба Ц. М. З., Г. С. А., М. С. А., А. С. А., П. К. Г.-Д., В. П. Д., всички чрез адв.П. С. в писмен отговор са изразили становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на частната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната касационна жалба е недопустима в частта, с която се обжалва определение № 6968/20.07.2022 г. по в.ч.гр.дело № 6028/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено определение № 20033140/29.04.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която е определено условие за допускане на наложените обезпечителни мерки – внасяне на гаранция:за ищцата Ц. М. З. в размер на 2500 лв., за ищеца Г. С. А. – в размер на 4532 лв., за ищеца М. С. А. – в размер на 5408 лв., за ищеца А. С. А. – в размер на 3352 лв., за ищцата П. К.-Д. в размер на 2500 лв., за ищеца В. П. Д. - в размер на 2750 лв. Съгласно разпоредбата на чл.396,ал.1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3. Според ал.2-ра на чл.396 ГПК препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок. При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2. Съгласно задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК, ВКС, определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, постановено по молба за допускане на обезпечение на иск, не подлежи на касационно обжалване. След постановяване на това Тълкувателно решение разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК е изменена, но и след измененията тя допуска до касационен контрол само тези определения на въззивния съд в производство по обезпечение на иска, с които отхвърлена от първоинстанционния съд молба е уважена от въззивната инстанция. Съобразявайки цитираните разпоредби от ГПК и задължителната практика на ВКС съдът приема, че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане с изключение на хипотезата, предвидена в чл.396,ал.2 ГПК, когато с въззивните определения за пръв път, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд допусне поисканото обезпечение. В настоящият случай в частта на обжалваното определение от 20.07.2022 г. по в.ч.гр.дело № 6028/2022 г. на Софийски градски съд, с която е отменено определение от 29.04.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която е определено условие за допускане на наложените обезпечителни мерки внасяне на гаранция в посочен размер за всеки от ищците не попада в изключението, предвидено в чл.396,ал.2 ГПК, а именно с въззивното определение за пръв път, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд допусне поисканото обезпечение. Поради това в тази част определението на Софийски градски съд не подлежи на инстанционен контрол от ВКС. В тази част касационната частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. В останалата част касационната частна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу въззивно определение, което в частта, с която след отмяна на определение от 30.05.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. на СРС, с което е отказано да се допусне обезпечение на увеличения от ищците размер на предявените искове въззивният е уважил искането, подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. По делото е установено следното: Гражданско дело № 16147/2020 г. на Софийски районен съд е образувано по предявени искове на 23.04.2020 г. от ищците Ц. М. З., Г. С. А., М. С. А., А. С. А., П. К. Г.-Д. и В. П. Д., всички чрез адв.П. С. са срещу „Софтранском” ООД [населено място] с правно основание чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, последица от смъртта на С. Г. А., настъпила на 02.03.2020 г. от трудова злополука, които искове са частични както следва: Ц. З. за сумата 70 000 лв., част от общ размер от 200 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Г. А. за сумата 90 000 лв., част от общ размер от 200 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди; за сумата 35 640 лв. обезщшетение за претърпени имуществени вреди, който иск не е частичен; М. А. за сумата 100 000 лв., част от общ размер от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди; за сумата 43 160 лв. обезщетение за имуществени вреди, който иск не е частичен; А. А. за сумата 90 000 лв., част от общ размер от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди; за сумата 12 050 лв. обезщетение за имуществени вреди, който иск не е частичен; П. Г.-Д. за сумата 70 000 лв., част от общ размер от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. В. Д. за сумата 70 000 лв., част от общ размер от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди; Върху всяка от сумите се претендира законна лихва, считано от 02.03.2020 г. до окончателното изплащане. Преди предявяване на исковете с определение от 03.04.2020 г., влязло в сила на 11.12.2020 г. по гр.дело № 14184/2020 г. на Софийски районен съд е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове с правна квалификация чл.200 КТ, предявими от ищците срещу ответника „Софтранском” ООД за претърпени неимуществени и имуществени вреди вследствие на настъпила на 25.02.2020 г. със С. Г. А. трудова злополука, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника както следва: на ищцата Ц. З. за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до изплащането на ищеца Г. А. за сумата 35 000 лв. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до изплащането; на ищеца М. А. за сумата 35 000 лв. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до изплащането; на ищеца А. А. за сумата 35 000 лв. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до изплащането; на ищеца П. Г.-Д. за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до изплащането; на ищеца В. Д. за сумата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до изплащането; С определение от 21.07.2020 г. по гр.дело № 16147/2020 г. Софийски районен съд е допуснал обезпечение на предявените частични искове от ищците с правно основание чл.200 КТ срещу ответника „Софтранском” ООД, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника до размер на 580 850 лв. в банки, посочени в определението, при условие ищците да внесат парична гаранция в размер на 5800 лв. С определение от 11.12.2020 г. по ч.гр.дело № 7987/2020 г. на Софийски градски съд определението на Софийски районен съд от 21.07.2020 г. по гр.дело № 16147/2020 г. е отменено изцяло. С определение от 29.04.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. Софийски районен съд е допуснато обезпечение на осъдителните искове по чл.200 КТ на ищците срещу „Софтранском” ООД, чрез налагане на запор върху притежаваните от ответника 20 броя МПС, описани в определението както следва: на ищцата Ц. З. за сумата 50 000 лв., над сумата по обезпеченото вземане в размер на 20 000 лв. до 70 000 лв., при гаранция в размер на 2500 лв., вносими от ищцата; на ищеца Г. А. за сумата 90 640 лв., над сумата от обезпеченото вземане 35 000 лв. до претендирания сбор от претенция за неимуществени и имуществени вреди от 125 640 лв., при гаранция от 4532 лв., вносими от ищеца; на ищеца М. А. за сумата 108 160 лв., над сумата от обезпеченото вземане от 35 000 лв. до претендирания сбор от претенция за неимуществени и имуществени вреди от 143 160 лв., при гаранция от 5 408 лв. вносими от ищеца; на ищеца А. А. за сумата от 67 050 лв., над сумата от обезпеченото вземане от 35 000 лв. до претендирания сбор от претенция за неимуществени и имуществени вреди от 102 050 лв., при гаранция от 3 352 лв. вносими от ищеца; на ищцата П. Г.-Д. за сумата от 50 000 лв., над сумата от обезпеченото вземане от 20 000 лв. до претендираните 70 000 лв., при гаранция от 2500 лв., вносима от ищцата; на ищеца В. Д. за сумата 55 000 лв., над сумата от обезпеченото вземане от 15 000 лв. до претендираните 70 000 лв., при гаранция от 2750 лв., вносими от ищеца. С определение от 30.05.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. Софийски районен съд е допуснал изменение на предявените искове от всеки от ищците за претърпени неимуществени вреди както следва: за Ц. З. в размер на 150 000 лв., като частичен иск от общ размер на 200 000 лв. – с още 80 000 лв.; за ищеца Г. А. в размер на 150 000 лв., като частичен иск от общ размер на 200 000 лв. – с още 60 000 лв.; за ищеца М. А. в размер на 150 000 лв., като частичен иск от общ размер на 200 000 лв. – с още 50 000 лв.; за ищеца А. А. в размер на 150 000 лв., като частичен иск от общ размер на 200 000 лв. – с още 60 000 лв.; за ищцата П. Г.-Д. в размер на 150 000 лв., като частичен иск от общ размер на 200 000 лв. – с още 80 000 лв.; за ищеца В. Д. сумата от 100 000 лв., частичен иск от общ размер от 200 000 лв. – с още 30 000 лв. С определение от 30.05.2022 г. по гр.дело дело № 16147/2020 г. Софийски районен съд е отхвърлил молбата от 26.05.2022 г. от ищците за допускане на обезпечение на увеличените размери на всеки от предявените искове, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника. Ищците са обжалвали с частна жалба определението от 29.04.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. на Софийски районен съд, с което е допуснато поисканото от жалбоподателите обезпечение, но при условие, че бъде внесена гаранция в размер на 21 042 лв. Частна жалба ищците са подали и срещу определение от 30.05.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането да бъде допуснато обезпечение на увеличената част на всеки от исковете, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника. Ответникът „Софтранском” ООД е обжалвал с частна жалба определението от 29.04.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. на СРС, с което е допуснато обезпечение на предявените искове с правно основание чл.200 КТ, чрез налагане на запор върху притежаваните от дружеството 20 бр. МПС. С обжалваното пред ВКС определение № 6968/20.07.2022 г. по ч.гр.дело № 6028/2022 г. на Софийски градски съд по подадените частни жалби от ищците съдът е отменил определението от 29.04.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. на СРС в частта, с която е определено условие за допускане на наложените обезпечителни мерки на гаранция за всеки от ищците. Със същото определение на СГС е отменено определение от 30.05.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. на СРС, с което е отказано допускане на обезпечение на увеличените размери на предявените искове и е допуснато поисканото от жалбоподателите-ищци обезпечение, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника. С определение № 8077/22.08.2022 г. по в.ч.гр.дело № 6028/2022 г. на СГС, влязло в сила на 22.08.2022 г. е потвърдено определение от 29.04.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. на СРС, с което е допуснато обезпечение на предявените искове с правно основание чл.200 КТ, чрез налагане на запор върху 20 броя МПС, собственост на ответника. По подадената частна жалба от „Софтранском” ООД в частта срещу определението на Софийски градски съд от 20.07.2022 г. по в.ч.гр.дело № 6028/2022 г. в частта, с която е отменено определението на СРС от 30.05.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. и е допуснато обезпечение на увеличените размери на предявените искове, чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника настоящият състав приема следното: Въззивният съд е отменил определение от 30.05.2022 г. по гр.дело № 1647/2020 г. на Софийски районен съд и вместо това е допуснал обезпечение на увеличения с молба от 26.05.2022 г. размер на предявените от ищците осъдителни искове с правно основание чл.200 КТ за неимуществени вреди както следва: за Ц. М. З. сумата в размер на 15 000 лв. над обезпеченото вземане в размер на 70 000 лв. до претендираните 150 000 лв. за неимуществени вреди – за обезпечаване на още 80 000 лв.; за Г. С. А. сумата от 150 000 лв., над сумата от обезпеченото вземане 90 000 лв. до претендираните 150 000 лв. неимуществени вреди-за обезпечаване на още 60 000 лв.; за М. С. А. сумата от 150 000 лв., над сумата от обезпеченото вземане 100 000 лв. до претендираните 150 000 лв. неимуществени вреди-за обезпечаване на още 50 000 лв.; за А. С. А. сумата от 150 000 лв., над сумата от обезпеченото вземане 90 000 лв. до претендираните 150 000 лв. неимуществени вреди-за обезпечаване на още 60 000 лв.; за П. Г.-Д. сумата от 150 000 лв., над сумата от обезпеченото вземане от 70 000 лв. до претендираните 150 000 лв. – за обезпечаване на още 80 000 лв. и за В. П. Д. сумата от 100 000 лв., над сумата от обезпеченото вземане от 70 000 лв. до претендираните 100 000 лв.- за обезпечаване на още 30 000 лв. против „Софтранском” ООД, [населено място] чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банкови сметки. За да постанови този резултат съдът е приел, че с молба от 26.05.2022 г. е направено искане за увеличение на исковете – за ищцата Ц. М. З. да се счита предявен за сумата от 150 000 лв. от вземане в пълен размер на 200 000 лв.; за ищеца Г. С. А. да се счита предявен за 150 000 лв. от вземане в пълен размер на 200 000 лв.; за ищеца М. С. А. да се счита предявен за сумата 150 000 лв. от вземане в пълен размер на 200 000 лв.; за ищеца А. С. А. да се счита предявен за сумата от 150 000 лв. от вземане в пълен размер на 200 000 лв.; за ищцата П. Г.-Д. да се счита предявен за сумата от 150 000 лв. от пълен размер на 200 000 лв.; за ищеца В. П. Д. да се счита предявен за сумата от 100 000 лв. от вземане в пълен размер на 200 000 лв. Прието е, че с молба от 26.05.2022 г. е направено искане да се допусне обезпечение на увеличения с молба от 26.05.2022 г. размер на предявените от ищците осъдителни искове с правно основание чл.200 КТ. Въззивният съд е приел, че в случая са налице предпоставките за допускане на обезпечение на увеличения размер от предявените от ищците искове. Прието е, че предявените искове са допустими. Прието е още, че в настоящото обезпечително производство тяхната основателност се преценява с оглед представените по делото доказателства, като тази преценка не следва да измества преценката, която прави съдът при решаване на спора по същество, доколкото би се стигнало до неговото пререшаване, което е недопустимо. Посочено е, че дали искът е основателен е въпрос по същество, като при допускане на обезпечение съдът преценява само неговата вероятна основателност. Съдът е приел, че по делото са представени убедителни писмени доказателства, от които се установява вероятната основателност на предявените искове. Прието е, че исканата обезпечителна мярка запор върху всички вземания на ответника от всички банки на територията на РБългария е допустима и подходяща с оглед целената правна защита. Позовал се е на съдебната практика, според която допускането на такава обезпечителна мярка е подходяща, доколкото молителят твърди наличието на изискуеми и непогасени задължения. Поради това е изведен извод, че поисканата обезпечителна мярка е подходяща, че същата е сред изрично посочените в чл.397,ал.1 ГПК, като в молбата са посочени конкретните банки, в които се иска налагане на запор на сметките на ответника. Формиран е извод, че обезпечение на предявените искове в увеличения размер следва да се допусне, без условие внасяне на гаранция. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за недопустимост на определението в обжалваната част. Софийски градски съд е постановил определението в рамките на своята компетентност - като въззивна инстанция на Софийски районен съд, произнасяйки се по частна жалба срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 396 ГПК съдебен акт. От своя страна първоинстанционното определение е постановено по висящо исково производство в съответствие с разпоредбата на чл. 389, ал. 1 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение на Софийски градски съд в посочената част. Това основание за допускане на касационен контрол е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение на Софийски градски съд в указаната част, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос в изложението. Въпросът се свежда до компетентността на въззивния съд да допусне нови и допълнителни обезпечителни мерки в производство по разглеждане на частна жалба срещу друг съдебен акт, които мерки обезпечават направено междувременно увеличаване по размер на исковете пред първоинстанционния съд. Формулираният въпрос от жалбоподателя не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора и поради това не е правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в хипотеза, различна от визираната в поставения въпрос от жалбоподателя. С обжалваното въззивно определение № 6968/20.07.2022 г. по в.ч.гр.дело № 6028/2022 г. Софийски градски съд се е произнесъл по подадени две частни жалби от ищците: 1. частна жалба от ищците срещу определение № 20033140/29.04.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. на Софийски районен съд, с което е допуснато поисканото от ищците обезпечение, в частта при условие, че бъде внесена гаранция в общ размер на 21 042 лв.; 2. частна жалба от ищците срещу определение от 30.05.2022 г. по гр.дело № 16147/2020 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането на ищците да бъде допуснато обезпечение във връзка с направено увеличение на исковете, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника „Софтранском” ООД. По отношение на второто от цитираните определения на СРС с обжалваното определение Софийски градски съд е приел, че е неправилно, съответно го е отменил и е допуснал поисканото обезпечение на предявените искове в увеличения им размер от ищците, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника. Това определение е постановено в рамките на компетентността на въззивния съд и на основание чл.396,ал.2,изр.3 ГПК то подлежи на обжалване пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. Освен посоченото съдът съобразява и обстоятелството, че цитираните определения на състави на ВКС от жалбоподателя не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С първото от тях – определение № 108/09.02.2015 г. по ч.т.дело № 237/2015 г. на ВКС, I т.о. не е допуснато касационно обжалване на определение № 67 от 15.01.2015г. по в.ч.д. № 1179/2014г. на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на физическо лице срещу определение № 4674 / 09.12.2014г. по гр.д. № 4194/2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по чл.70, ал.1 ГПК за определяне на цена на иска от 300 000 евро. и е потвърдено определение № 67 от 15.01.2015г. по в.ч.д. № 1179/2014г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима в частното въззивно производство по чл.70, ал.1 ГПК молбата на физическото лице за обезпечение на иска му, като производството по молбата по чл.389 ГПК е прекратено пред въззивния съд. С второто определение № 135/18.03.2021 г. по ч.гр.дело № 488/2021 г. на ВКС, I т.о. в производство по чл.122 ГПК е определен като компетентен да разгледа молба вх.№261274/25.02.2021г., подадена от физическо лице - ищец по т.д.№118/2020г. по описа на Окръжен съд-Русе за допускане на обезпечение на предявените искове по реда на чл.389 и сл. ГПК, Окръжен съд Русе. В понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК се включват определенията на състави на ВКС, постановени по чл.274,ал.3 ГПК, с които е допуснато касационно обжалване по поставен правен въпрос, съответно съдът е дал разрешение на въпроса и е постановил определение по същество на подадената частна жалба. Както се посочи цитираните определения на състави на ВКС от жалбоподателя не представляват практика на ВКС, така както е предвидено в чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос от жалбоподателя, както и по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение