Определение № 103 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Д. Д., против определение № 471 от 17.02.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2923 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 16.06.2021 г. по гр.д. № 10573 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащането на държавна такса в производството. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от правнолегитимирана страна с интерес да обжалва въззивното определение, поради което е процесуално допустима. За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, като е приел, че ищецът М. Д. Д. не е в затруднено положение и е в състояние да заплати дължимата държавна такса общо 1920 лева за разглеждане на предявените от него против К. Х. Т. искове по чл. 45 33Д за имуществени и неимуществени вреди в частични размери всеки с цена от 24 000 лева. Посочил е, че е установено от извършените служебни справки в ТР при АВ, че ищецът е регистриран като ЕТ, участва в капитала на две търговски дружества и в управлението на общо 13 други. Притежава недвижим имот, който представлява актив в имуществото, независимо от наложената възбрана, а твърденията на молителя, че не получава дивиденти и доходи от управителните си функции не е подкрепено с каквито и да било доказателства, поради което по отношение на ищеца не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, спрямо който да се прецени наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на частния жалбоподател, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата, а може само да го уточни и конкретизира. Жалбоподателят е бил длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Освен това, цитираните в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдебни актове на ЕСПЧОС не представляват практика на Съда на Европейския съюз и са неотносими към поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не са налице и служебно прилаганите от ВКС основания по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като данните по делото и мотивите на въззивния съд не дават основания за допускане на касационно обжалване с цел проверка дали атакуваното определение не е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение