Определение № 236 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 122/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. а. „П. и.”,[населено място], подадена от пълномощника и Ж. Б., срещу разпореждане от 11.12.2010 г. по гр. дело №649/2009 г. на Х. окръжен съд, с което е върната касационната и жалба срещу решение №432 от 08.01.2010 г. по гр. дело №649/2009 г. на Х. окръжен съд. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Твърди, че не е отстранил нередовностите на касационната жалба, тъй като указанията за това са били изпратени до А. „П. и.”, а не до О. п. у. - Х., като неин представител. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че в указания срок жалбоподателят не е отстранил нередовностите на касационната жалба - да приложи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК Съобщението с указанията е връчено на Н. а. „П. и.” на адреса и в[населено място], която е страна по гр. дело №649/2009 год. на Х. окръжен съд. Съобщението е прието от деловодител на агенцията на 02.12.2010 г. След като жалбоподателят не е отстранил нередовностите на касационната жалба, то правилно са приложени последиците на чл.286, ал.1, т.2 ГПК и същата е върната. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.