Определение № 1430 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2534/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. К. срещу решение № 260221 от 02.04.2024 г. по в.гр.д.№ 11290 от 2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-В състав, с което е потвърдено решение № 79461 от 30.04.2020 г. по гр.д.№ 87786 от 2017г. на Софийския районен съд, 26 състав за уважаване на предявения от И. Ж. И. срещу М. С. К. отрицателен установителен иск за собственост върху складови помещения в сутерена на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] от 2010 г., находяща се в [населено място], район В., [улица], а именно: склад с площ от 15,09 кв.м., складово помещение под стълби с площ от 3,50 кв.м., склад с площ от 4,92 кв.м., санитарно помещение с предверие с площ от 3,34 кв.м., коридор с площ от 7,31 кв.м. и входно антре с площ от 4,62 кв.м., предмет на сделка с нотариален акт № 21, том II, рег.№ 5166, дело № 186 от 07.06.2017г.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС. Поставят се следните въпроси:

1. Възможно ли е промяна на предназначението на обща част в етажна собственост да се извърши едностранно от единия съсобственик ?

2. Може ли да се придобие по давност обща част в сграда в режим на етажна собственост, ако не е обособена по надлежния ред в самостоятелен обект с надлежни строителни книжа и въз основа на съгласие на съсобствениците ? По тези два въпроса се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 159 от 02.01.2019 г. по гр.д.№ 4622 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., и решение № 138 от 22.02.2016 г. по гр.д.№ 2722 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о.

3. Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и тази на имота, който се твърди, че е придобит от ищеца ? По този въпрос се сочи противоречие на решението с решение № 47 от 21.07.2021 г. по гр.д.№ 2925 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о.

4. Може ли въззивният съд да инициира допълване или отстраняване неяснотите в прието от първоинстанционния съд заключение на експертиза ?

5. Следва ли въззивният съд да кредитира заключение на вещо лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото ?

6. Следва ли съдът да се произнася по въпроси, които са в компетентността на вещото лице, но не са били поставени в рамките на назначените и приети по делото заключения на вещите лица ? По последните три въпроса /4, 5 и 6/ се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 91 от 27.08.2015 г. по гр.д.№ 321 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о.

В писмени отговори от 02.07.2024 г. ответникът по жалбата И. Ж. И. и третото лице- помагач Ж. Д. И. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано, евентуално ако бъде допуснато- решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Ответникът И. И. претендира и за направените от него разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Жалбата е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижими вещи, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения от И. Ж. И. срещу М. С. К. отрицателен установителен иск за собственост на складови помещения в сутерена на сграда- етажна собственост между страните, въззивният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна следното: С решение № 218 от 01.10.1975 г. по гр.д.№ 4261 от 1974 г. на СРС е извършена делба на дворното място и сградата, находящи се в [населено място], [улица]. С това решение жилищната сграда /тогава едноетажна със сутерен/ е разделена на два обекта: жилище в северната част от къщата, състоящо се от кухня, сервизни помещения и изба под помещенията, свързано с пристройката към старата къща, възложено на С. П. К. /баба на страните по делото/ и жилище в южната част от къщата, състоящо се от две стаи, коридор и изби под тези помещения, възложено в общ дял на К. К. И. и В. П. Л..

С нотариален акт № 127 от 21.04.1976 г. К. К. И. и В. П. Л. са прехвърлили на С. П. К. срещу задължение за издръжка и гледане жилището, обособено в южната част на сградата, състоящо се от две стаи, коридор и изби под тях и 2/9 ид.ч. от дворното място.

Видно от молба от 11.08.1981 г., С. П. К. и съпругът й Д. И. К. са учредили на децата си Ж. Д. И. /трето лице- помагач по делото и баща на ищеца/ и И. Д. Б. /майка на ответницата/ правото да надстроят втори и тавански етаж от сградата. Не се спори между страните, че след 1981 г. сградата е била надстроена, като И. К. е построила втори етаж, а Ж. И.- трети полуетаж.

Не се спори между страните и от описаните приложения към нотариален акт № 114 от 16.11.2006 г. е видно, че с нотариален акт № 18 от 05.04.1991 г. жилището в южната част на къщата, ведно с прилежащите му изби е било прехвърлено от С. П. К. на дъщеря й и майка на ответницата И. С. К., по време на брака й със С. П. К..

С нотариален акт № 74 от 17.02.1992 г. С. П. К. и Д. И. К. са прехвърлили на сина си Ж. Д. И. срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху самостоятелното жилище в северната част на къщата, състоящо се от една стая, кухня, антре и изба под тях, свързано с пристройката към старата къща.

С нотариален акт № 114 от 16.11.2006 г. е извършена замяна, по силата на която И. Д. К. и С. П. К. /родители на ответницата/ са прехвърлили на Ж. И. и съпругата му Л. И. /родители на ищеца/ правото на собственост върху самостоятелното жилище, обособено в южната част на старата къща, състоящо се от две стаи, коридор и изба под тези помещения. В замяна родителите на ищеца са прехвърлили на родителите на ответницата третия полуетаж от сградата. Следователно по силата на нотариалните актове № 74 от 1992 г. и № 114 от 2006 г. родителите на ищеца са придобили целия първи етаж от сградата, ведно с двете изби под северната и южната част на къщата, както и върху пристройката, която е функционално свързана със северната част от първия етаж и се ползва за котелно помещение /обект № 7 по скица, находяща се на лист 200 от първоинстанционното дело/.

С договор от 21.12.2006 г., обективиран в нотариален акт № 90 от 2006 г., родителите на ищеца Ж. И. и Л. И. са дарили на ищеца И. И. целия първи етаж от триетажната жилищна сграда, ведно с мазе от 4 стаи и площ от 106 кв.м.

Относно правата на ответницата М. С. К. е прието, че с решение от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 413 от 2011 г. на Софийския градски съд със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че М. К. е собственик на мазе- изба с площ от 13,68 кв.м. при съседи на мазето: от запад- стълбище, от север- коридор, от изток- маза изба и от юг- дворното място. След съпоставка на приложената на лист 35 от делото скица, представляваща неразделна част от решението по гр.д.№ 413 от 2011 г. и изготвената по настоящото дело комбинирана скица към допълнителното заключение на съдебно- техническата експертиза, находяща се на лист 200 от първоинстанционното дело, съдът е достигнал до извод, че обектът, за който между страните е налице сила на пресъдено нещо, е отбелязаният като склад № 9 на комбинираната скица към допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза. С нотариален акт № 14 от 18.11.2014 г., поправен с нотариален акт № 103 от 10.12.2014 г., И. К. и С. К. са продали на дъщеря си М. К. жилищата на ет.2 и ет.3 от сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 124/500 ид.ч. от дворното място. С оспорвания от ищеца нотариален акт № 21 от 07.06.2017 г. С. К. е продала на М. К. спорните помещения в северната част на сградата: склад с площ от 15,09 кв.м., складово помещение под стълби с площ от 3,50 кв.м., склад с площ от 4,92 кв.м., санитарно помещение с предверие с площ от 3,34 кв.м., коридор с площ от 7,31 кв.м. и входно антре с площ от 4,62 кв.м.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че спорните складови помещения в сутерена на сградата, находящи се според заключението на съдебно-техническата експертиза в северната част на сутеренния етаж, не са собственост на ответницата: Складът с площ от 15,09 кв.м., складовото помещение под стълби с площ от 3,50 кв.м., складът с площ от 4,92 кв.м. и санитарно помещение с предверие с площ от 3,34 кв.м., обозначени на скицата на вещото лице на лист 200 от първоинстанционното дело съответно с № 1, № 10, № 3 и № 4, са придобити от ищеца по силата на нотариални актове № 74 от 17.02.1992 г., № 114 от 16.11.2006 г. и № 90 от 21.12.2006 г. като принадлежащи към прехвърлените с тези нотариални актове жилищни обекти в сградата. Що се отнася до останалите два спорни обекта /коридор с площ от 7,31 кв.м. и входно антре с площ от 4,62 кв.м., обозначени на скицата на вещото лице на лист 200 от първоинстанционното дело с № 2, № 5 и № 6/ съдът е приел, че те са обща част на сградата по своето естество и като такива също не са изключителна собственост на ответницата.

По направеното от ответницата М. К. евентуално възражение за придобиване на тези помещения на основание давностно владение, осъществявано от нея лично и от праводателката й С. К. от 1974 г. до 07.06.2017 г., въззивният съд е приел, че е допустимо да се придобие по давност складово помещение в избен или тавански етаж на сграда- етажна собственост, при следните условия: лицето, което владее и се позовава на давността, да притежава друг самостоятелен обект в сградата и владяното складово помещение да не е единствено складово помещение за самостоятелния обект в сградата, към който принадлежи. Предвид на това е счел, че праводателката на ответницата по нотариалния акт № 21 от 07.06.2017 г. С. К. не е можела да придобие по давност процесните помещения, тъй като след 1992 г. не е била собственик на самостоятелен обект в сградата- още през 1991 г. и 1992 г. е прехвърлила на децата си всички самостоятелни обекти в тази сграда, включително и спорните помещения като принадлежащи към първия етаж от сградата. Освен това, след преценка на събраните по делото свидетелски показания на свидетелите Д. Т., С. К., К. Г. и Н. И., въззивният съд е достигнал до извод, че упражняваната от С. К. фактическа власт върху помещенията на сутеренния етаж не може да се квалифицира като владение. Установено било, че от 17.02.1992 г. С. К. е упражнявала фактическа власт върху процесните помещения със съгласието /мълчаливо или изрично/ на собственика им- Ж. И., а по-късно и ищеца по настоящото дело И. И., и не е установено да е предприела действия, с които да заяви намерението си да свои тези помещения. Поради това въведения от ответницата довод, че е присъединила към своето владение, установено след сключване на договора по нотариален акт № 21 от 07.06.2017 г., владението на праводателката си С. К., е прието за изцяло неоснователно, доколкото въобще не е установено помещенията да са били ползвани от С. К. с намерение за своене.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационното обжалване на решението, поради следното:

1. Първият поставен от касаторката въпрос /Възможно ли е промяна на предназначението на обща част в етажна собственост да се извърши едностранно от единия съсобственик ?/ не е правен въпрос, съгласно разяснението в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС /не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение/ и като такъв не е основание за допускане на касационното обжалване на решението. Видно от мотивите на решението, съдът не е приел, че е променяно предназначението на общи части на сградата едностранно от един от собствениците на обекти в тази сграда. Прието е, че част от спорните помещения на сутеренния етаж от сградата /помещенията под № 2, № 5 и № 6 на скицата на вещото лице на лист 200 от първоинстанционното дело/ представляват общи части на сградата по предназначение и тяхното предназначение не е променяно, а останалите спорни помещения никога не са били обща част на сградата, а изначално /още при възникването на етажната собственост през 1974 г., по силата на решението за делба на сградата по гр.д.№ 4261 от 1974 г. на СРС/ по общо съгласие на етажните собственици са били определени като складови помещения, принадлежащи към двете обособени с решението за делба самостоятелни жилища в сградата.

2. Вторият поставен въпрос /Може ли да се придобие по давност обща част в сграда в режим на етажна собственост, ако не е обособена по надлежния ред в самостоятелен обект с надлежни строителни книжа и въз основа на съгласие на съсобствениците ?/ също не е основание за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Видно от мотивите на въззивното решение, възражението на ответницата за придобиване на процесните помещения по давност не е отхвърлено поради това, че тези помещения са обща част на сграда- етажна собственост, които не са обособени по надлежния ред в самостоятелен обект с надлежни строителни книжа и въз основа на съгласие на съсобствениците, и като такива въобще не могат да бъдат придобивани по давност. Мотивите на съда, за да приеме това възражение за неоснователно, са други: По отношение на част от спорните помещения /тези под № 1, № 3, № 4 и № 10 на скицата на вещото лице на лист 200 от първоинстанционното дело/ е прието, че те не представляват общи части на сградата, а складови помещения към всяко едно от двете жилища на първия етаж от тази сграда. По отношение на горепосочените помещения, както и на помещенията, за които е прието, че са общи части на сградата /тези под № 2, № 5 и № 6 на скицата на вещото лице на лист 200 от първоинстанционното дело/, възражението за давност е прието за неоснователно, тъй като ответницата не е доказала установено върху тях владение /осъществявана фактическа власт с намерение да се свои/ от страна на праводателката й С. К..

3. По третия поставен въпрос /Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и тази на имота, който се твърди, че е придобит от ищеца ?/ няма противоречие между обжалваното решение и приетото в посоченото от касаторката решение № 47 от 21.07.2021 г. по гр.д.№ 2925 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о. Видно от възивното решение, съдът е приел за допустим и е уважил предявения отрицателен установителен иск за собственост, тъй като въз основа на заключенията на съдебно-техническата експертиза и другите събрани по делото доказателства е приел за доказана идентичността между помещенията, които са предмет на спора и тези, които са били придобити от ищеца.

4. Четвъртият поставен въпрос /Може ли въззивният съд да инициира допълване или отстраняване неяснотите в прието от първоинстанционния съд заключение на експертиза ?/ също не е правен въпрос, който да може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е неотносим към конкретното дело, по което съдът не е констатирал неясноти в основното или в допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза и съответно не е назначил служебно допълнителна експертиза за изясняването на тези неясноти.

5. По петия поставен въпрос /Следва ли въззивният съд да кредитира заключение на вещо лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото ?/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с нея въззивният съд е обсъдил основното и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза в съвкупност с всички събрани по делото доказателства.

6. Шестият поставен въпрос /Следва ли съдът да се произнася по въпроси, които са в компетентността на вещото лице, но не са били поставени в рамките на назначените и приети по делото заключения на вещите лица ?/ също е неотносим към конкретното дело, по което не се констатира въззивният съд да се е произнесъл по въпроси, изискващи специални знания на вещо лице и извън поставените на основната и допълнителна съдебно-техническа експертиза задачи.

Поради всичко гореизложено, не е налице посоченото от касаторката основание на чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, без да са били налице процесуални пречки за предявяването и разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 2 400 лв., съобразно представените договор за правна защита и съдействие от 24.06.2024 г. и преводно нареждане от 25.06.2024 г.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, първо гражданско отделение