Определение № 3342 от 02.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по постъпили касационни жалби срещу постановеното в производство по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ въззивно решение № 191 от 11.11.2022 г. по в. гр. д. № 375/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. По делото е прието за безспорно установено наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Р. България за претърпените от ищеца Б. В. В. неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, наказателното производство за което е било прекратено с влязло в сила постановление на ОП – Пловдив. Спорът между страните е концентриран върху размера на дължимото обезщетение и правилното му определяне съобразно критерия по чл. 52 ЗЗД. В мотивите си въззивният съд приема, че тежестта и значението на релевантните за размера на обезщетението обстоятелства не са правилно преценени от окръжния съд при постановяване на първоинстанционното решение. Изтъкнат е характерът на повдигнатото обвининение за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години и „лишаване от права“ по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК. За релевантен е определен периодът от привличането на ищеца като обвиняем до влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 4 години, 8 месеца и 27 дни. Съобразявайки, че същото е протекло само в досъдебна фаза, съдът е намерил неговата продължителност за такава извън разумната. Към тези обстоятелства е подчертано още, че като лекар ищецът е претърпял по-големи от обичайните репутационни вреди.В тази връзка са обсъдени доказателствата, установяващи състоянието на остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство, довело до силни по интензитет и продължителност негативни емоции и преживявания – депресивност,колебание, несигурност, безпокойство, напрегнатост, накърнено професионално достойнство, които са дали своето отражение и върху професионалната му дейност на хирург, и не на последно място по значение - влошеното му здравословно състояние. В противовес са взети предвид приключването на наказателното производство на досъдебната фаза, липсата на наложени мерки за неотклонение, както и че към момента на постановяване на решението ищецът е възстановил обичайното си душевно състояние. В заключение, при така извършената съвкупна преценка, апелативният съд е определил справедливия паричен еквивалент на преживените страдания в размер на сумата 40 000 лв., поради което и е отменил частично решението от 09.04.2022 г. по гр. д. № 2215/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от присъдените 10 000 лв. до сумата от 40 000 лв. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му отхвърлителна част за разликата до общо претендираните 60 000 лв. Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура – Пловдив, оспорва решението с довода за неправилно завишаване размера на дължимото се обезщетение. Застъпва становището, че същият е прекомерно висок спрямо характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, и следователно не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В изложение към жалбата се позовава на противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради непосочване на конкретното значение, което има всяко едно от установените по делото обстоятелства за определяне размера на дължимото обезщетение, както и несъобразяването му със социално-икономическите условия на живот в страната и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи. Формулираните въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, се свеждат до материалноправния въпрос за съдържанието на понятието „справедливост“, изведен като принцип в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения на страните, доказателствата и тяхното значение за правилното прилагане на принципа на справедливостта. Б. В. В., представляван от адв. Р. Н., оспорва жалбата на Прокуратурата в писмен отговор. На свой ред обжалва въззивното решение в потвърдителната му част, с която се отхвърля претенцията за разликата от 40 000 лв. до 60 000 лв. Поддържа, че присъденото обезщетение е несправедливо занижено, както и несъобразено с настъпилите изменения в социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната. Неправилно бил определен и релевантният период на търпените от него неимуществени вреди, който следвало да се счита от образуване на самото разследване, а не от привличането му като обвиняем. В изложението си застъпва тезата за очевидна неправилност на изводите на съда и противоречието им с практиката на ВКС по въпроса за причинната връзка между незаконното обвинение и вредите. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поставя въпросите за това как се определя размерът на обезщетението и кои обстоятелства се вземат предвид, наред с изброените в ППВС № 4/1968 г., когато незаконното обвинение е за тежко престъпление в област, свързана с професионалната реализация на обвиняемия и съответно дали съдът следва да извърши преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства по техния интензитет, степен и тежест, както и да съобрази настъпилите по време на съдебното производство инфлационни процеси в страната. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустими и редовни касационни жалби. Същите не обосновават допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения: В случая въззивният съд е извършил собствена преценка на събраните по делото доказателства и с оглед особеностите на случая е взел отношение по значението им за определяне конкретния размер на дължимото обезщетение. Обсъдени са тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, наложените процесуални мерки за принуда, съответно липсата на такива, негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, рефлектирало ли е обвинението върху неговата професионална реализация, на общественото доверие и социалните му контакти, икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. Съображенията на въззивния съдебен състав по така очертания кръг правнорелевантни факти са обективирани в мотивите към обжалвания съдебен акт. Същите са ясни, разбираеми и формирани след обсъждане на въведените оплаквания и доводи на страните, предмет на въззивното производство. Гореизложеното налага извода, че при определяне размера на обезщетението са съобразени дадените с ППВС № 4/1968 год. указания относно приложението на закона, а именно, че справедливостта, като критерий за определянето му, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Те следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането. Това в случая е сторено ,като са взети предвид доказателства за тежкото отражение, което е дало обвинението върху емоционалното състояние и психиката на ищеца, неговата професионална реализация и отношенията му със социалното обкръжение. Много подробно са мотивирани и съображения за това до каква степен следва да бъдат взети предвид констатираните нарушения в здравето му, след обсъждане на приетиите по делото експертни заключения.Отдадено е значение и на факта, че ищецът е бил обвинен за извършено престъпление във връзка с ръководена от него хирургическа намеса в качеството на лице, осъществяващо правно-регламентирана дейност. На тези обстоятелства са противопоставени, като снижаващи размера на обезщетението, фактът, че производството е приключило на неговата досъдебна фаза, без да са налагани процесуални мерки, ограничаващи личната свобода на пострадалия, а както и че данните сочат за липсата на трайни увреждания в неговите психика и душевно състояние. Върховният касационен съд многократно е разяснявал в практиката си, че неимуществените вреди нямат парична оценка, ,отчитат се особеностите на всеки отделен случай – решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012 г., III г. о., решение № 53 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г., III г. о. Изискването за равностойно обезщетяване на аналогичните случаи ще е е нарушено тогава, когато се констатират съществени, драстични разминавания в размера на присъдените обезщетения /така и решение № 830 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1898/2009 г., ІV г. о. на ВКС/. Нарушение от тази категория, което да обоснове противоречиво разрешаване на въпроса по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в разглежданата хипотеза не се констатира. Приложените към изложението на Прокуратурата съдебни актове касаят хипотези, при които наказателното производство е дало по-леко отражение върху психиката, личния живот и професионалната реализация на обвинените лекари, или съответно се е развило в разумен срок. И обратно – тези цитирани в изложението към жалбата на Б. В. В. са постановени по дела, при които производството се е развило в значително по-дълги срокове, вкл. в съдебна фаза, с участие на пострадалия в множество процесуални действия, при налагани мерки за неотклонение ,злепоставянето е дало отражения на професионалната и социална реализация в по- тежка степен и пр. Изложените съображения налагат извод за отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържани и от двамата касатори по отношение въпросите за съдържанието на понятието „справедливост“, изведен като принцип в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения на страните, доказателствата и тяхното значение за правилното прилагане на принципа на справедливостта. Съображенията на касаторите по съществото си се свеждат до оплаквания за неправилност на извършената оценка на събрания доказателствен материал с оглед значението му за размера на справедливото обезщетение и неговото определяне съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Същите съображения са отнисими и към оплакванията на Б. В. В. за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК във връзка с изведените в обжалваното решение констатации относно конкретно установените неимуществени вреди и кои от тях са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.Като основание за допускане на касационното обжалване очевидната неправилност предполага наличието на особено тежък порок на съдебния акт- законът да е приложен в неговия противоположен смисъл или съдът да е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и в случаите, когато са нарушени основни правила на съдопроизводствения ред или се констатира явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. От съдържанието на мотивите към обжалваното въззивно решение не са установими пороци от описаната категория. Необосновано се явява и наведеното твърдение за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание, следва да е обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Такива съображения в случая не са налице – в практиката си Върховният касационен съд вече многократно се е произнасял по въпроса за това какви допълнителни обстоятелства следва да се съобразят в хипотезата на обвинение за тежко престъпление в област, свързана с професионалната реализация на обвиняемия. Установена е практиката на ВКС във връзка с необходимостта съдилищата да съобразяват обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.Що се касае до конкретните доводи за „галопираща инфлация“ в страната след началото на пандемията /2019 г./ и войната в Украйна /2022 г./, то те са неотносими към релевантния период между 2011 г. и 2016 г. Както е посочено в решение № 151 от 13.11.2020 г. по гр. д. № 1180/2020 г., ІV г. о. на ВКС, размерът на обезщетението се съобразява спрямо социално-икономическата обстановка през периода на незаконното обвинение. Разноските в настоящето производство остават за жалбоподателите. Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.