Определение № 1155 от 28.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2685/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД против решение № 262902/08.09.2022 г. по в.гр.д.№ 2796/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20279166/17.12.2020 г. по гр.д.№ 14607/2020 г. на СРС, I ГО, 41 състав за осъждане на касатора да заплати на „ЗАД Армеец“АД сумата от 22 083 лв. - главница, представляваща изплатеното и невъзстановено застрахователно обезщетение за причинени вреди на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350 Блутек 4 матик“ при настъпило на 25.01.2019 г. в [населено място], [улица]срещу зала „У.“ застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, с включени ликвидационни разноски по щета № 10019030102116 и разноски за репатриране, ведно със законната лихва от 17.03.2020 г. /датата на предявяването на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1 061,30 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за времето от 26.09.2019 г. до 17.03.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените по делото разноски в общ размер на 1 314 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Излагат се съображения за неправилно установен механизъм на ПТП, предвид несъобразяване на план-схемата към констативния протокол. Според касатора е било доказано осъществяване на ПТП върху релсов път, което обосновава извод за допуснато нарушение на ЗДвП и от водача на другото превозно средство, а не само на застрахования при касатора. Правят се възражения и срещу присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди. Касаторът счита, че са налице условията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията „ЗАД Армеец“АД е депозирал писмен отговор на касационната жалба, с който я оспорва. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на касатора на основание чл. 411, ал. 1 КЗ. За спорни е счел въпросите относно вината за настъпване на процесното ПТП, неговия механизъм и размера на дължимото обезщетение, с оглед своевременно релевираното от ответника по иска възражение за съпричиняване и поддържаното възражение за наличие на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Намерил е, че според Протокол за ПТП № 1720955 от 25.01.2019 г. причина за ПТП са били действията на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, който се движел по [улица]и срещу зала „У.“ при отклонение вляво по платното за движение, причинил ПТП с движещия се отляво автомобил марка „Мерцедес“, за което на виновния водач бил съставен АУАН. Обсъдени са и събраните гласни доказателствени средства и приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза, според която произшествието е настъпило на 25.01.2019 г. в 16:50 ч. в [населено място], на [улица]срещу зала „У.“, при предприета от дясна пътна лента на [улица]от водача на автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Поло“ маневра за ляв завой за последващ обратен завой към паркомясто пред зала „У.“, при която не бил пропуснат попътно движещият се в лява пътна лента автомобил марка „Мерцедес“. СГС е приел, че вещото лице не е установило от събраните доказателства водачът на автомобил марка „Мерцедес“ да се е движил по трамвайното шосе, като съмнението за осъществяване на последното се поражда единствено от отразеното по схемата в протокола. Съдът подробно е обсъдил събраните гласни доказателства, които са били кредитирани като ясни и последователни относно времето, мястото и условията, при които е настъпило ПТП. Въззивната инстанция е счела, че отразеното в протокола за ПТП не противоречи на показанията на свидетелите, в какъвто смисъл са твърденията на въззивника. Съобразена е била трайната практика на ВКС, съгласно която протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. Отразените в обстоятелствената част на протокола за ПТП констатации /с изключение на отразеното в схемата местоположение на застрахования при ищеца автомобил/ според СГС са се потвърдили както от свидетелските показания, така и от неоспорената САТЕ и от приетата административно – наказателна преписка, поради което е заключил, че механизмът на настъпване на ПТП е бил доказан - именно действията на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ съставляват граждански деликт, за което на виновния водач е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 19-4332-001860 от 21.02.2019 г. и Наказателно постановление № 19-4332-001860 от 21.02.2019 г., влязло в сила на 03.04.2019 г. Съдът е намерил, че от неоспорено заключение по САТЕ се установява причинната връзка между механизма на ПТП и настъпилите имуществени вреди по застрахования при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил. Възражението на ответника по иска за съпричиняване на вредоностния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е било счетено за недоказано. С поведението си водачът на застрахования при ищеца автомобил не е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Относно размера на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка СГС е намерил, че същият се определя в съответствие с клаузите на договора и трябва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието / чл. 386, ал. 2 КЗ / и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество- чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение. Въззивната инстанция е констатирала, че във въззивната жалба не са обективирани оплаквания относно начина на определяне на размера на обезщетението, дължимостта на разходите за репатриране и за допълнителните ремонтни дейности, за които са били издадени две фактури, поради което е заключила, че искът е основателен в уважения от първостепенния съд размер. По формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос: Следва ли съдът, сезиран с иск за присъждане на застрахователно обезщетение от застраховател по застраховка „Каско“ на МПС срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при определяне на механизма на настъпване на ПТП, при установено несъответствие между план-схемата за ПТП към констативен протокол за ПТП и отразените обстоятелства в протокола за ПТП, да третира план-схемата, в качеството й на неразделна част от протокола за ПТП, като ползваща се с обвързваща съда материална доказателствена сила, каквато притежава протокола за ПТП? Настоящият състав на ВКС намира, че не е изпълнено общото основане по чл.280, ал.1 за допускане на касационно обжалване. В случая въззивният съд е зачел качеството официален свидетелстващ документ както на план – схемата, така и на констативния протокол. В съответствие с константната практика на ВКС при противоречие между тях относно възприетите от съставилите ги длъжностни лица факти СГС е обсъдил документите съвкупно с гласните доказателства /вкл. показанията на водача, застрахован при касатора/, заключението на САТЕ и останалите писмени доказателства и след този анализ е заключил, че доказателственият материал подкрепя отразеното в обстоятелствената част на протокола. Не е изпълнена и хипотезата на „очевидна неправилност“ по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Същото основание касаторът навежда с доводи за неправилно определяне на размера на застрахователното обезщетение и механизма на настъпване на ПТП, вкл. и за допуснати процесуални нарушения във връзка с разпределяне на доказателствена тежест и преценка на събрани доказателства. ВКС намира, че оплакванията следва да се квалифицират като касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Всички те изискват проверка по същество на касационната жалба, за разлика от основанието за селекция по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, което предполага пороците да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. По делото не се установяват груби нарушения на правилата на формалната логика при изграждане на изводи въз основа на всички събрани по делото доказателства и нарушаване на основни принципи на гражданския процес. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 150 лв., представляваща заплатено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.8 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, сътав на ТК, Първо т.о.