Определение № 3520 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4033/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Н. и С= П. Н., конституирани на мястото на починалия в хода на процеса П. Б. Н., срещу решение № 770 от 01.07.2024 г. по в. гр. д. № 2033/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260763 от 29.05.2023 г. по гр. д. № 14765/2019 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявените от В. Н. Н. и К. П. Н. срещу П. Б. Н. искове с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено, че ищците са собственици на следния недвижим имот: апартамент № 5, находящ се на трети етаж във вход „Ж“ на жилищната сграда на ЖСК „Т.“ в [населено място],[жк], [улица], със застроена площ 71,51 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, на основание договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 130, том III, рег. № 07614, дело № 0487/2016 г., и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението на имота. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „Осъществен ли е фактическият състав на измамата по чл. 29 ЗЗД, когато измаменото лице погрешно смята, че ще настъпят правни последици, различни от типичните за сключения от него договор?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 193 от 30.07.2013 г. по гр. д. № 1025/2012 г. и решение № 427 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 1436/2014 г. на ВКС, четвърто г. о. Счита, че е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба – В. Н. Н. и К. П. Н., представлявани от адв. Н. Ц., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като причините за това са следните: Ищците по предявените искове се легитимирали като собственици на процесния имот, придобит въз основа на договор за продажба, сключен с нотариален акт № 130 от 26.05.2016 г., с продавач Н. Б. Н.. Правото на собственост на продавача по сделката е било удостоверено с нотариален акт № 127/06.08.2010 г. за покупко-продажба, по силата на който Н. К. Х. му е прехвърлила правото на собственост върху процесния апартамент. Ответникът П. Б. Н., починал в хода на процеса, е оспорил предявените искове с възражения, че договорът, легитимиращ ищците като собственици, не е породил правно действие, предвид нищожността на договора за продажба от 06.08.2010 г. Посочил е, че същият е нищожен поради липса на съгласие, основание или привидност. Евентуално е възразил, съобразно твърденията си, че този договор е унищожаем като сключен поради измама, заплашване, невъзможност за разбиране или ръководене на действията от страна на продавачката. С определение от 18.11.2020 г. първоинстанционният съд е постановил отделяне за самостоятелно разглеждане на насрещните искове, предявени от ответника, за прогласяване нищожността, евентуално за унищожаване на договорите. По тях е образувано самостоятелно производство, което впоследствие е прекратено с влязло в сила определение. По делото е установено, че с нотариален акт № 127, т. I, рег. № 2941, нот. д. № 199/2010 г., Н. К. Х. е продала на сина си Н. Б. Н. процесния имот срещу сумата от 73 000 лв., която продавачката е заявила, че е получила, като си запазила правото на ползване върху имота. Установено е още, че с договор за покупко-продажба, сключен на 26.05.2016 г. с нотариален акт № 130, Н. Б. Н. е прехвърлил на сина си В. Н. Н. гореописания апартамент № 5, срещу продажна цена от 40 000 лв., като си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху него съвместно с ползвателя Н. К. Х.. По делото не е спорно, че тя е починала на 28.02.2017 г. и е оставила за свои наследници по закон П. Б. Н. и Н. Б. Н., починал на 06.11.2018 г. В заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изслушана по делото, е прието, че Н. Х. не е страдала от психично разстройство или деменция, като не е представена медицинска документация, касаеща здравословното й състояние през месец август 2010 г. Единствено е представено медицинско направление, изготвено от нейния личен лекар Т., разпитана като свидетел, в което е посочено, че страда от „тежка склероза“, издадено на името на ответника. При разпита си свидетелката е заявила, че е посетила само веднъж пациентката през 2015 г., но не е провела разговор с нея. Единственото й възприятие е, че тя не е могла да се обслужва сама. За да потвърди първоинстанционното решение, съдът приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявените искове. По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че имотът се владее от ответника от 2017 г. Прието е още, че ищците са установили правото си на собственост върху процесния апартамент на твърдяното в исковата молба деривативно придобивно основание - с договора за покупко-продажба от 26.05.2016 г. Изложени са съображения за неоснователност на направеното от П. Н. възражение, че договорът, с който Н. К. Х. е продала на сина си Н. Б. Н. процесния имот, е недействителен поради липса на основание, поради липса на съгласие, вкл. и при упражнено насилие върху продавачката, нито, че договорът е привиден. Посочено е, че въпросът дали купувачът е заплатил договорената цена, е относим към изпълнението на задължението по договора, а не към наличието на основание. Счетено е, че изявлението на продавачката за получаване на продажна цена е частен диспозитивен документ, който обвързва както нея като автор, така и нейните универсални правоприемници, че такова изявление е направено. В допълнение е посочено, че сам по себе си фактът, че цената не е платена, не може да обоснове извод за абсолютна симулация на договора за продажба. Прието е, че по делото липсват данни тя да е страдала от психично разстройство или деменция. Посочено е, че медицинското направление, на което ответникът основавал защитата си, няма доказателствена сила да удостовери здравословното състояние на прехвърлителката Х.. Предвид това, за недоказана е приета нейната неспособност да разбира или ръководи действията си към момента на извършване на сделката през 2010 г. Не е доказано и обстоятелството, че при сключването му продавачката е била въведена умишлено в заблуждение относно обстоятелства, от решаващо значение за сключването на сделката (чл. 29 ЗЗД). Изложени са и допълнителни съображения, че до смъртта си Н. Х. не е поискала унищожаването на договора за покупко-продажба. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора, тъй като по делото не е установено, че у Н. Х. е формирана погрешна представа, която не отговаря на действителността, както е посочено във въпроса. Дори да се приеме, че е била породена такава неправилна представа относно характера на сделката, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да се приеме, че е осъществен фактическия състав на измамата, доколкото по делото трябва да бъде доказано още, че заблуждението е предизвикано умишлено от другата страна, каквито данни в конкретния случай липсват. В цитираната съдебна практика е описан фактическият състав на измамата, който включва като елементи: едната страна по сделката - измамената да е в заблуждение; заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката; същата да е сключена поради заблуждението, който не е бил налице в настоящата хипотеза. С оглед изложеното, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. Изложените оплаквания, че ищците не са доказали действителността на сключените договори за покупко-продажба /не били представени писмени доказателства за платената по първия договор цена, не били събрани и гласни доказателства за това/, представляват доводи за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение във връзка с анализа на събраните по делото доказателства, които не са в състояние да обосноват соченото основание за допускане на касационно обжалване. Наведените доводи за неправилност на заключението на въззивния съд, че унищожаването на договора в настоящия случай не може да бъде защитимо право, предвид упражняването му след смъртта на прехвърлителката, също не са в състояние да обосноват наличието на твърдяното основание, тъй като съдът е изложил решаващи съображения, че по делото не е доказано същата да е била въведена умишлено в заблуждение относно обстоятелства, които са от решаващо значение за сключването на сделката. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване. При този изход на спора касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касационната жалба сторените разноски за адвокатска защита в касационното производство в размер на 4 000 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение