Определение № 22 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2568/2020 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на И. М. С. чрез адв.С. И. от САК за изменение на определение № 797 от 17.11.20г.,постановено по гр.дело № 2568/20 г.на ВКС,ІІІ г.о., в частта за разноските. Молителят прави отвод на състава на ВКС,постановил определението,като изразява съмнения за пряк личен интерес на членовете на съдебния състав ответната страна да получи адвокатско възнаграждение в присъдения размер,който счита за прекомерен.Излага съображения,че не му е дадена възможност да се запознае с представените доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение, за да може да се защити срещу неговата прекомерност. Ответникът в производството счита,че искането по чл.248 ал.1 ГПК е недопустимо, тъй като е несвоевременно направено.По същество заявява становище за неоснователност на молбата и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 797 от 17.11.20г.по гр.д.№ 2568/20г.на ІІІ г.о.на ВКС е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от И. М. С. чрез адв.С. И. от САК срещу решение № 98 от 6.03.20г.по в.гр.дело № 338/19г.на Софийски окръжен съд и производството по делото е прекратено. Със същото определение е осъден жалбоподателят И. М. С. да заплати на ответниците по касация И. Г. Г. и Д. В. Г. сумата 2400 лв разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за отвод.Не са налице основанията на чл.22 ал.1 т.6 ГПК за отвеждане на съдебния състав, постановил определението, чието изменение се иска. Адвокатското възнаграждение на ответниците по касация е присъдено съгласно представените доказателства за заплащането му и приложения списък по чл.80 ГПК.Без направено възражение от насрещната страна за прекомерност на размера му,съдът не може да го намали служебно. Молбата е процесуално допустима, въпреки че искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, се прави за първи път.За възражението за прекомерност, сроковете,посочени в чл.80 ГПК, не се прилагат когато страната,поради характера на процеса,не е могла да вземе участие в него.В случая съдебният акт е постановен в закрито заседание и страната не е имала възможност да участва в производството и да заяви валидно възражение по чл.78 ал.5 ГПК. Разгледана по същество,молбата е частично основателна. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая адвокатската защита на ответниците по жалбата се изразява в изготвяне на писмен отговор на касационната жалба, в който са обсъдени както основанията за допускане на касационно обжалване, така и са изложени аргументи по същество на спора.Съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер на ѕ от възнаграждението по чл.7 или чл.8,но не по – малко от 500 лв. Изчислено по реда на чл.9 ал.3 вр.с чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответниците по жалбата за защита пред касационния съд възлиза на 431.53 лв, или минималният размер, който може да се присъди, е 500 лв, като съдът не е задължен при намаляване на присъдения размер като прекомерен да определи минимума. Съдебният състав прецени обема на извършената правна работа от пълномощника на ответниците по жалбата и намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв е прекомерно и следва да бъде редуцирано до размер от 1200 лв/с включено ДДС/. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.