Определение № 263 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 2067/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4104 от 20.04.2018 г. от Г. К. М., чрез процесуалния му представител адв. О. А. Д. от АК – П., както и по молба с вх. № 4126 от 23.04.2018 г. от Д. Г. П., чрез процесуалния му представител адв. П. Д. Ю. от АК – П., в които се иска допълване на постановеното определение № 188 от 27.03.2018 г. по т.д. № 2067/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено в производство по чл. 288 ГПК, в частта за разноските, като се присъдят такива, сторени в касационната инстанция за всеки един от двамата, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА. Насрещната страна - „УниКредит Булбанк“ АД, е получила преписи от молбите, като по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК е представила писмени отговори и е изразила становище за тяхната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбите за допълване на определението в частта за разноските са процесуално допустими, подадени са в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледани по същество, молбите се явяват основателни. С посоченото определение № 188 от 27.03.2018 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 551 от 05.05.2017 г., постановено по в. гр. д. № 508/2017 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение от № 73 от 06.01.2017 г., постановено по гр. д. № 11248/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен иск на „УниКредит Булбанк“ АД с правна квалификация чл.135, ал. 1 ЗЗД по отношение на договор за цесия от 20.02.2016 г., с който Д. Г. П. продава на Г. К. М. свое вземане към банката–ищец, представляващо присъдени съдебни разноски с решение № 92/10.07.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд и с решение № 52/12.02.2016 г. по в.т.д. № 710/2015 г. по описа на Пловдивски апелативен съд за сума в общ размер на 8 000 лева. Поради това и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК с това определение ВКС е следвало да се произнесе и по направените разноски по делото пред касационната инстанция. Въпреки съдържащото се още в депозираните отговори на касационната жалба от 17.08.2017 г. и 18.08.2017 г. искане на ответниците по касация за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по разноските. Съдът намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното определение в частта му за разноските. Молителите - ответници по касационната жалба, са депозирали писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК, към които са приложени съответно - договор за правна защита и съдействие от 18.04.2017 г. /л. 85 от т.д. № 2067/2017 г. по описа на ВКС/ и договор за правна защита и съдействие от 08.08.2017 г. /л. 88 от т.д. № 2067/2017 г. по описа на ВКС/. Видно от чл. 2 на всеки от приложените по делото договори за правна защита и съдействие между молителите в настоящото производство – ответници по касационната жалба, и адв. О. А. Д. и адв. П. Д. Ю., и двамата от АК – П., е, че страните са се договорили услугите по същите да бъдат предоставени безплатно от адвокатите на доверителите на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по алинея първа на този законов текст, а именно и т. 2 от същия, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. В настоящото дело определянето на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се извърши в съответствие с правилото на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ, според което за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 от НМРАВ, но не по-малко от 500 лв. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в полза на всеки от молителите в настоящото производство следва да се присъдят разноски в размер на по 547.50 лв. Минимумът от 500 лв. е предвиден за случаите, когато ¾ от възнаграждението, изчислено по указания по-горе ред, е по-малко от така посочената сума, поради което и не намира приложение за конкретните разноски по делото. С оглед горното следва да се приеме, че законните основания за допълване на определението в частта за разноските съобразно направеното искане от ответниците по касация са налице, поради което съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение