Определение № 1298 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1925/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Б. С. и А. Д. Г. против решение № 764/07.06.2023 г. по в.гр.д.№ 3400/2022г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 902112/16.09.2022 г. по гр.д. № 181/2020г. на Окръжен съд Благоевград, като краен резултат, предявеният от В. С. иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й – Н. Т., настъпила при ПТП от 08.03.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите при ЗД „БУЛ ИНС„ АД, автомобил, е отхвърлен за разликата над 150 000 лева до пълния претендиран размер от 800 000 лева, а искът на същото правно и фактическо основание, предявен от А. Г., брат на починалата, предявен за сумата от 600 000 лева, е отхвърлен изцяло, поради недоказана активна материалноправна легитимация. Касаторите поддържат неправилност на въззивния акт, в отхвърлителните му части, поради неправилно прилагане на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, предвид присъдено значително занижено по размер обезщетение на майката, а по отношение на брата - поради неотчитане на изградената приживе между брат и сестра силна връзка, надхвърляща традиционните представи за съдържанието на родствена връзка от съответната степен и действителното съдържание на търпените от същия болки и страдания от загубата. Разбирането си за размер на справедливо обезщетение обосновават с практика на Съда на Европейския съюз по дело C-277/12, относно недопустимостта на национална правна уредба, въвеждаща лимити на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, визирайки пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, обн. ДВ бр. 101/2018г., макар решаващите изводи на въззивния съд да не са съобразени с тази разпоредба. Касаторът С. счита, че съдът е следвало да обърне повече внимание на доказаната сплотеност между нея и дъщеря й, полаганата за нея от пострадалата постоянна емоционална и материална грижа, изразяваща се и в осигуряване на лекарска помощ, хранителни продукти, транспорт до работа, както и да оцени адекватно негативното отражение на смъртта й върху здравето на ищцата – в емоционално, психическо и физиологично отношение, вкл. причинност с претърпяната от С. сърдечно - съдова операция. Обстоятелството, че починалата е полагала грижи като „майка“ за брат си, обосновава според касатора Г. неправилност на извода за липса на особено близки отношения между брата и сестрата. Подчертава се разминаване между присъдените обезщетения, за неимуществени вреди от смърт на родственик от същата степен, в други спрямо настоящия случаи, но придобили по-широк медиен отзвук.Доводи, в относимост към иска за обезщетяване на имуществени вреди, не са предявени, поради което настоящият състав намира, че в тази му част въззивното решение не е обект на касационно обжалване. Ответната страна - ЗД „БУЛ ИНС„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Намира присъденото на В. С. обезщетение обосновано по размер от събраните по делото доказателства, от които правилно съдът е отрекъл установена причинност между смъртта на дъщеря й и последвалото влошаване на здравословното й състояние, довело до сърдечно – съдова операция. Счита обезщетението съобразено и с икономическата конюнктура към 2016 г., към който момент размера му се равнява на 190 средни брутни заплати, т.е. на трудово възнаграждение за 15 години напред. Ответникът намира за правилно игнорирането от съда на споделеното от ищците, пред вещото лице от допуснатата комплексна съдебно – психиатрична и психологическа експертиза, в качеството му на обяснение на страна, по смисъла на чл. 176 ГПК, но несъбрано в съответствие с принципа за непосредственост. Намира правилен извода на съда, за недоказана изключителност в съдържанието на връзката между А. Г. и починалата Н. Т., като акцентира и на недоказано родство между същите, с надлежни за това, по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, доказателствени средства – актове за раждане, удостоверения за родствени връзки и пр.. Не са установени, според ответника, конкретни житейски факти, обусловили възникнала между двамата особена близост и привързаност, още повече при установено обитаване на различни домакинства и при социалната еманципираност на всеки от двамата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: В исковата молба ищцата В. С. твърди, че със смъртта на дъщеря си Н. е загубила опората и смисъла на живота си, истински приятел, с когото споделяла искрено и съкровено всичко в живота си, били като „скачени съдове„. Починалата била прекрасна, любяща дъщеря, дете „за пример„, „лицето на семейството„, образована, владееща няколко езика, с добра професионална реализация, грижовна, съпричастна, подкрепяща ги емоционално и финансово при нужда, а такава съпътствала ищците постоянно / често оставали без доходи /. Смъртта на Н. предизвикала у ищцата огромен шок, болка, отчаяние и печал, изгубила желание за празници и общуване с околните, изпаднала в тежка депресия, измъчвана от натрапчиви мисли, свързани с трагедията, изпитваща страх от автомобили и изобщо от инциденти, които биха могли да навредят на сина й, спрямо сигурността на който станала изключително чувствителна. Затворила се в себе си, станала мнителна и недоверчива, което не било присъщо за личността и характера й преди трагедията. Не контактувала и дори се дразнела от семейните радости на другите. Посещавала ежедневно гроба на дъщеря си, като и до момента носи траур, плачела постоянно, а датата осми март завинаги щяла да ненавижда, тъй като Н. загинала в момент, в който слязла от автомобила си, за да й купи цветя за празника. Твърди, че от тежкото преживяване загубата на детето си се разболяла – възникнали проблеми със сърцето, повишено кръвно налягане, невроза, опадали зъбите и косата й. Съзнава, че като жена в разцвета на силите си, която се ползвала с добра репутация в региона, с прекрасни планове за бъдещето и дори стартирала реализацията им, на дъщеря й тепърва предстояли много хубави моменти, които така и няма да изживеят заедно. Още повече, че малко преди трагедията починалата създала интимна връзка и от разговори с нея у ищцата се създала представа, че на дъщеря й скоро предстои да създаде собствено семейство и да я зарадва с внуци. Мотивира усещане за липса на справедливост, с оглед засиленото медийно внимание към случаите със загинали при ПТП, с участието на водачи след употреба на наркотични вещества, какъвто бил и случаят с дъщеря й, но прекалено ниските на практика наказания, въпреки високата обществена опасност на деянието. Ищецът А. Г. твърди, че отношенията със сестра му били много топли, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Израснал без баща, твърди, че сестра му запълнила ролята на родителя, който нямал. Винаги, още от дете, тя се опитвала да запълни липсата на родителя – с игри, помощ, съвети и грижи, разчитал на нея за всичко.Успехите му в училище се дължали преди всичко на нейната помощ, признавайки че самият той нямал нейният хъс и амбиция, от които, както и от придобитото от Н. образование, знание на няколко езика и реализация, бил респектиран. Н. била постоянната и най - сигурна опора в живота му. За да го изолира от неблагоприятна социална среда, в която попаднал след завършване на училище, го взела при себе си в Англия, намерила му работа, опитвала се да го мотивира да научи английски. След като узнала за образувано срещу него наказателно производство по обвинение в престъпление / за което сочи,че е бил набеден /, Н. се прибрала заедно с него в България, въпреки че нямала планове да се връща в страната, но единствено с цел да бъде в негова подкрепа и помощ, ангажирала адвокат за защитата му и поела всички възникнали до смъртта й разноски. Освен финансово, емоционално го подкрепяла в това изпитание. Ищецът твърди, че покрай сестра си бил спокоен, уверен в себе си, а след трагедията станал друг човек – отслабнал драстично за броени дни, започнал да страда от безсъние. Преживява изключително тежко загубата й, като и до ден днешен избягват с майка си да вървят в частта от улицата, на която е станало произшествието, отнело живота й. И двамата твърдят, че са преживели изключително силен стрес и изпаднали в продължаващо и до момента посттравматично стресово разстройство. Ответникът е оспорил иска на В. С. по размер, а този на А. Г. – по основание и евентуално по размер, като оспорва материалноправната му легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Т., по съображения основани на приетото в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г.на ОСНГТК на ВКС – липса на изключителност в създадената приживе между брата и сестрата връзка, както и на преживяването на загубата й – с изключителни по интензитет и продължителност болки и страдания. Оспорил е твърдените от ищците проявления на тези болки и страдания, така както са описани в исковата молба. Първоинстанционният съд е уважил исковете в размер от 180 000 лева за В. С. и 50 000 лева за А. Г. и отхвърлил същите за разликата до претендираните, съответно 800 000 лева от майката и 600 000 лева от брата. Уважен е предявеният от В. С. иск за имуществени вреди, в размер от 7180 лева, отхвърлен за горницата до 30 000 лева, който обаче не е предмет на касационното производство, с оглед въведените в касационната жалба оплаквания. За установяване на отношенията между Н. Т. и ищците съдът е изслушал и съобразил свидетелски показания – Ж. С. /снаха на ищцата/, Г. Скоклин /брат на ищцата и вуйчо на ищеца/, А. Т. /приятел на ищеца/, В. Г. /позната на ищеца и пострадалата/, както и заключението на комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза. Последната е работила върху отговори на всеки от ищците, на зададени им от експерта въпроси. Свидетелката Ж. С. / снаха на ищцата и вуйна на ищеца / споделя, че отношенията между ищците и починалата били много добри, майката и дъщерята били като приятелки, споделяли си всичко, Н. живеела при майка си до два месеца преди катастрофата, когато се отделила предвид установена интимна връзка, но всеки ден посещавала майка си, за да й помогне с каквото може. След смъртта на Н. животът на двамата ищци се променил, затворили се в себе си, не ходят по празненства. В. все още ходела в черно и посещавали ежедневно гроба на Н.. Свидетелят Г. Скоклин / брат на ищцата и вуйчо на ищеца / споделя, че Н. се образовала в Англия, знаела няколко езика, работела много и помагала на майка си и брат си с пари и с каквото може. Тъй като А. се събрал с лоша компания, Н. го изтеглила при себе си в Англия, а по-късно, когато имал проблеми с полицията се върнала с него, за да му помогне да се защити. Свидетелят квалифицира отношенията между ищцата и Н. като „хубави„, помогнала на майка си с пари, да си оправи зъбите. Сочи, че брата и сестрата много се уважавали. След смъртта й и двамата ищци се променили, не ходят по тържества, почти всеки ден са на гроба й, В. носи и до момента траур и не празнува 8 март, тъй като трагедията се случила в момент, в който на този ден Н. слязла от автомобила си, да й купи цветя за празника / така в показания на св.С. /. Свидетелят А. Т. / приятел на ищеца / твърди, че А. много разчитал на сестра си, тя „го бутала в живота„,била му подкрепа и „страж“, давала му напътствия в правилна посока, помагала му и финансово. За да го откъсне от лоша среда / да го спаси от „приятели“, които го малтретирали и за които работел, но срещу нищожно заплащане / го взела при себе си в Англия, платила билета му, издържала го при престоя му там – 3-4 години. Наложило се А. да се прибере в България, защото го набедили в престъпление и трябвало да се защити и Н. отново му помогнала. Свидетелят споделя, че двамата били по - близки от брат и сестра в нормално семейство, защото животът им бил много тежък, бидейки без баща. Ищците много разчитали на Н. и тя ги подпомагала парично, вкл. по време на престоя си в Англия. Свидетелката В. Г. / приятелка на А. / потвърждава, че ищците и починалата много се обичали, Н. ги подкрепяла финансово и „във всичко„, променили се след смъртта й. А. престанал да се среща с приятелите си, да ходи по купони и да се забавлява като млад човек, тъгува за сестра си, с която преди това били винаги и навсякъде заедно. От хората свидетелката научава, че В. постоянно е на гробищата ,а и А. ходи често. Комплексната СППЕ, след разговор с всеки от ищците, позовавайки се на методи на експлоративно интервю и наблюдение, констатира следното: В. С. е емоционално неспокойна и тревожна, трудно задържа вниманието си на теми, които не касаят загубеното дете, тематично е фокусирана върху загубата, губи интерес по теми, касаещи бъдещето или за предстоящи радостни събития, цялостното й поведение е на усложнена реакция на скръб, от която не може да излезе. Напрегната, плачлива, замислена, не осъществява пълноценен очен и словесен контакт, разплаква се по време на интервюто. Като заключение, експертизата приема, че при смъртта на Н. В. С. е преживяла остра стресова реакция с продължителност 3-4 дни / насетне посочена седмица /, последвана от постравматично разстройство с тежък тревожно-депресивен синдром. Прояви на това разстройство се наблюдават и до момента на прегледа, но с частично намален интензитет. Налице е хронифицирана тревожно-депресивна симптоматика, с изява на нарушени сън и апетит, вегетативна дисфункция, дереализационни и деперсонализационни изживявания, нарушени паметови функции, мисли за смърт, нарушено когнитивно, трудово и социално функциониране. Ищцът А. Г. експертизата описва като мрачен, пестелив на думи, психомоторно и емоционално - видимо тревожен, недоверчив, с депресивен лицеизраз. Споделил е получавани след смъртта на сестра му панически пристъпи, депресивни мисли, несигурност, нарушен сън и рязко отслабване в рамките на седмица – две. И по отношение на ищеца експертизата приема, че смъртта на сестра му е причинила остра стресова реакция с продължителност около седмица, последвана от посттравматично стресово разстройство, с тревожно-депресивна симптоматика. Сочи се, че все още са налице критерии за наличие на това разстройство, като на преден план е тревожно-хиподепресивна симптоматика, получаване на еквиваленти на панически пристъпи, частично наушено трудово и социално функциониране. Въззивният съд частично изменил първоинстанционния резултат по отношение на В. Скоклона – намалявайки присъденото от първоинстанционния съд обезщетение до размера от 150 000 лева и отхвърлил изцяло иска на А. Г., поради неустановена активна материалноправна легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди, съгласно задължителните указания на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Във въззивна инстанция не са събрани допълнителни доказателства, а писмените доказателства за диагностицирано сърдечно - съдово заболяване и прекарана сърдечна операция не са приобщени, поради несвоевременното им представяне. За да присъди 150 000 лева обезщетение в полза на родителя, съдът, след възпроизвеждане съдържанието на свидетелските показания и заключението на комплексната СППЕ, позовавайки се на приобщената към доказателствата в първата инстанция медицинска документация, е приел за установено: Ищецът А. Г. не разполага с активна материалноправна легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си / приемайки за доказано, че й е едноутробен брат /, тъй като събраните доказателства очертават обичайна връзка на обич и близост между родственици от съответната степен, без същата да се характеризира с изключителност, независимо от наличието на конкретни житейски ситуации, предразполагащи към изключителност. В тази връзка, съдът не е отчел, като обуславящи легитимацията, въпреки че ги е посочил, като установени от доказателствата по делото, обстоятелствата, че: Н. се грижела за А. и му предоставяла, както и на майка си издръжка при нужда, вкл. по времето на престоя си в чужбина; поела разноските му, за да замине за Англия при нея, както и издръжката му там, живеейки заедно; върнала се от Англия с него, за да го подкрепя в образувано срещу него наказателно производство; живеели в общо домакинство и преди заминаването й, и след връщането й от Англия, като починалата постоянно предоставяла средства за издръжка на семейството; от загубата й А. претърпял остра стресова реакция и развил посттравматично стресово разстройство, което не е напълно отшумяло. Въззивният съд е приел, че не се установяват изключителни по съдържание, интензитет и продължителност болки и страдания от загубата. По същество, съдът е приел, че изключителност се установява единствено по отношение необичайната финансова ангажираност на сестрата, за осигуряване средства за живот на вече пълнолетния си и трудоспособен брат, поради което и претърпяното посттравматично стресово разстройство е в изключителна причинност с изгубения сигурен източник на средства и необходимостта да поеме върху себе си отговорността за икономическото оцеляване на семейството. Съдът е счел, че събраните доказателства не установяват емоционално отношение на ищеца към починалата му сестра, което по своята дълбочина, естество и проявления да излиза извън обичайните отношения на обич и привързаност в традиционното българско семейство. В тази връзка, съдът е отказал да съобрази съдържанието на дадените пред експерти от допуснатата СППЕ отговори, предвид характера им на обяснения, по смисъла на чл. 176, ал. 1 ГПК, но събрани в разрив с принципа за гласност и непосредственост и като такива представляващи негодно доказателствено средство. Отказал е да зачете изводите на експертизата за действителните емоционални изживявания на лицето, без приложени обективни, сертифицирани психологически инструменти в обосноваване на същите. По иска на В. С. съдът квалифицирал отношенията й с починалата като близки, основани на взаимна обич и подкрепа. Майката изпитвала гордост от постиженията на дъщеря си, от нейните полиглотски способности и разчитала на нея не само във финансов аспект, но и за грижите спрямо едноутробния й брат, отглеждан без баща. След смъртта й настъпила трайна негативна промяна в нейния бит и начин на живот, преживяла шок и тежка емоционална травма, последвана от продължително посттравматично стресово разстройство, а светлият за всяка жена и майка празник – 8 март - вече свързвала с най-трагичното събитие в живота си, още повече, с оглед обстоятелствата, при които настъпила смъртта на Н. / докато й купувала цветя за празника /. Съдът се позовава на липсата на данни за хронични заболявания, на трудоспособната възраст на ищцата и доброто й здраве, обусловено от редките посещения при специалист, в рамките на 5 години след смъртта на дъщеря й. Съобразил е подкрепата, на която може да разчита, от сина и снаха си, с които живее в едно домакинство и от които има внуче. Макар и да не е преживяла напълно травмата от внезапната загуба, съдът е счел,че същата разполага с ресурс и подкрепа за в бъдеще, който да й помогне да се приспособи към неблагоприятната реалност, което обуславя справедлив размер на обезщетението от 150 000 лева. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на В. С. и А. Г. са формулирани следните въпроси: 1/ Относно материалноправната легитимация на лицата, извън кръга на посочените в Постановление № 4/61г. и Постановление № 5/69г. на Пленума на Върховния съд и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки?; 2/ Разполага ли брата на пострадалата с материалноправна легитимация да получи обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на сестра си ?; 3/ Какво е доказателственото значение и роля на заключението на изготвената и приобщена по делото СППЕ, когато част от изводите в същата са обосновани от проведено с пострадало лице интервю, има ли съобщеното от страната по време на това интервю значение на обяснения, по реда на чл. 176 ГПК ?; 4/ При определяне размера на обезщетението, следва ли съдът да прецени вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, произхода на същите и конкретните отношения, обосноваващи съответната претенция ? Допълнителният селективен критерий по всички въпроси е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с общо позоваване на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и решения по т.д. № 1275/2019г., т.д. № 2429/2017 г. и т.д. № 755/2018 г. – всички на II т.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Първите три въпроса са относими към решаващите мотиви на въззивния съд, за неустановена активна материалноправна легитимация на ищеца А. Г., да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си. Вторият е формулиран директно по правилността на въззивния акт, поради което не удовлетворява изискването за правен въпрос - предпоставящ унифициран отговор по приложението на правна норма или правен принцип, независимо от конкретиката на спора и съдържанието на събраните доказателства. Дори да би се възприел като обобщен въпрос за материалноправната легитимация на ищец, с качество на брат на пострадалата, неимуществени вреди от смъртта на която претендира, то въпросът отново не би удовлетворил общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не е отрекъл легитимация, изхождайки от вида на родствената му връзка с починалата. Третият от въпросите кореспондира с процесуалноправно съображение на въззивния съд, да не кредитира заключението на КСППЕ, досежно психичното и психологично състояние на А. Г., като основано единствено на собствените му изявления, с което се обосновава и решаващия му извод, че макар да са установени конкретни житейски ситуации, предполагащи изключителност в установилата се приживе връзка между брата и сестрата, не се установява изключителност в съпреживяването на загубата от страна на ищеца. Не е обоснован, обаче, допълнителният селективен критерий, тъй като никой от посочените съдебни актове по чл. 290 ГПК, нито ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС съдържат отговор на процесуален въпрос за доказателствената стойност на така изготвено заключение. Първият от въпросите удовлетворява общия и допълнителния селективни критерии за допускане на касационното обжалване, в частта от въззивното решение, с което е отхвърлен изцяло предявеният от А. Г. иск, като относим към предпоставките за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Допълнителният селективен критерий се явява обоснован с ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и с посочените решения по чл. 290 ГПК, прилагащи даденото в ТР задължително тълкуване. Въззивният съд е пренебрегнал съдържащите се в свидетелските показания данни за привързаност, доверие и уважение – като проявление на взаимоотношения, формирали се в продължителен период на съвместно и изключително зависимо за брата от подкрепата - не само материална, но и морална - и от грижата и съпричастността на сестрата съжителстване, като проекция на тежката семейна ситуация, в която починалата е съвместявала и функцията на родител. Не са отчетени адекватно показанията на свидетелите досежно съдържанието на търпимите болки и страдания, както и необходимостта от корективно възприемане заключението на КСППЕ, анализирала не само изявления на пострадалите, но и осъществила наблюдение върху реакциите и поведението им, като невербален източник на информация, изрично споменат за приложим метод на работа на експертизата. Четвъртият въпрос е относим към въззивното решение по иска на В. С., доколкото се отнася до преценката за адекватност на определения за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, въз основа всички обстоятелства и пълноценен анализ на доказателствата по делото, при наличие на общите предпоставки за обосноваване материалноправна легитимация на ищцата. Въпросът удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като цитираната задължителна и казуална съдебна практика е относима именно към общите предпоставки за обосноваване на материалноправната легитимация на ищец, като тази на родител е изначално призната с ППВС № 4/1961 г. и не е била спорна по делото. При това, въззивният съд не се е отклонил от обхвата на дължимата преценка, за определяне размера на обезщетението, съобразно съдържанието на ангажираните доказателства, които не кореспондират на всички твърдения по исковата молба. Спрямо потвърдените с доказателства твърдения на ищцата, вкл. при недоказаната причинност между загубата и твърдените физиологични заболявания и оперативна интервенция на същата, а и съобразно икономическата конюнктура към 2016 г., определеният размер се явява обоснован и адекватен. Следователно, обосновава се основание за допускане на касационното обжалване само в частта, в която с въззивното решение е отменено първоинстанционното и е отхвърлен изцяло предявения от А. Г. иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 ГПК, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване по жалбата на В. С.. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение