Определение № 1087 от 11.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2676/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. Г., представлявана от адв. Б. М., срещу въззивно решение № 123/ 29.01.2023 г., постановено по възз.гр.д. № 1089/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 260093/07.01.2022 г. по възз.гр.д. № 10585/2018 г. на Софийски градски съд в осъдителната му част и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против ЗК „Лев Инс“АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпилата при ПТП на 13.08.2013 г. смърт на брат й Г. И. Г.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) длъжна ли е въззивната инстанция да разгледа и обсъди всички възражения и доводи във въззивната жалба и отговора на насрещната въззивна жалба; 2) длъжен ли е съдът в мотивите решението си да отрази ясно, убедително и безпротиворечиво преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните във връзка с приетата за установена фактическа обстановка и приложението на закона; при осъществяване на тази своя решаваща дейност съдът следва ли да спазва правилата на формалната и правната логика; 3) за да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва ли да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, както и доводите, твърденията и възраженията на страните. Поддържа се, че по посочените въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС - решение № 22/24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г., I г.о., решение № 3/ 22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г., IV г.о., решение № 149/03.07.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г., III г. о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/ 2010 г., IV г.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о. и решение № 589/29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г. Бланкетно се сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата – ЗК „Лев Инс“АД, чрез адв. Д. Т., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 13.08.2013 г., около 18.30 ч., в района на К., с участието на л.а. „Рено Еспейс“, рег. [рег.номер на МПС] и т.а. „Волво“, с рег. [рег.номер на МПС], е настъпило ПТП, при което е загинал Г. Г. – брат на ищцата, който пътувал като пътник в лекия автомобил. Безспорно е установено, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на лекия автомобил, който предприел маневра изпреварване на движещо пред него МПС необезопасено, в зоната на десен завой, при непрекъсната линия и забраняващ изпреварването знак, като не успял да се прибере в лентата си за движение и се ударил в насрещно движещия се товарен автомобил. При сблъсъка, пътуващият на задна седалка зад водача Г. Г. е починал, получавайки травми несъвместими със живота. Според заключението на съдебномедицинската експертиза, при настъпилите тежки и фатални увреждания от травмирането на вътрегръдните и коремните органи вследствие удара, без значение е дали пътникът е бил с поставен предпазен колан, или не. Произнасяйки се по спорния въпрос за материалноправната легитимация на ищцата за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния брат, въззивната инстанция е съобразила разясненията в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, ВКС. Посочено е, че с тълкувателното решение е разширен кръгът на лицата, на които може да се присъди обезщетение, но при ясно очертани граници и предпоставки - освен лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че в случая не се установява изискуемата изключителност на отношенията между жалбоподателката и брат й, извън обичайните такива за този вид родство. Между двамата е съществувала обичайната, нормална близост и привързаност в такива случаи, като не е доказано смъртта на Г. Г. да е причинила на ищцата болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка. В заключение е направен извод, че ищцата не е материално легитимирана да получи обезщетение за понесените неимуществени вреди, доколкото не е установена особено силна емоционална връзка с брат й, извън присъщите традиционни и общоприети добри взаимоотношения, основани на обич, грижа и подкрепа в семейството. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поставените в изложението въпроси са необуславящи, тъй като не кореспондират с мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд не се е отклонил от процесуалните си задължения в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК да обсъди заявените във въззивната жалба и отговора оплаквания, доводи и възражения на страните. Съдът се е произнесъл по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение, като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения в ГПК ред доказателства, с което е изпълнил задълженията си на решаваща инстанция съгласно закона и възприетото в съдебната практика. След самостоятелна преценка на фактите и доказателствата е достигнал до извод, че ищцата не е доказала наличието на особена духовна и емоционална връзка с починалия при ПТП неин брат, която да се различава от традиционните за българското общество родствени отношения между братя и сестри, и проявлението на неимуществени вреди в правната й сфера, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормално присъщите за връзката между брат и сестра вреди в случай на смърт на един от тях. Несъгласието на жалбоподателката с извършения от въззивния съд анализ и оценка на доказателствата и постановения краен резултат съставляват доводи за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не се проверяват в производството по чл. 288 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение – е посочено от страната бланкетно и при липса на каквато и да е аргументация. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, която предполага видимо тежко нарушение на материалния и/или процесуалния закон, или явна необоснованост на изводите на съда, поради грубо нарушаване на правилата на формалната и правна логика, които пороци трябва да могат пряко да се установят от съдържанието на мотивите на съдебния акт. В случая, жалбоподателката не е изложила никаква аргументация, а след като и формулираните въпроси не обуславят допускането на касационния контрол, то въззивното решение не би могло да се оцени като „очевидно неправилно“. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение