Определение № 5220 от 15.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2615/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 12482/17.05.2024г., подадена от Г. Д. Ч., чрез процесуалния представител адвокат А. Д. от АК П., срещу решение № 379/11.04.2024г. по в. гр. д. № 169/2024г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение №3566/06.11.2023 г. по гр. д. №16049/2022 г. на Варненския районен съд, е уважен предявеният от А. А. С. срещу Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, като е признато за установено в отношенията между страните, че А. А. С. е собственик на 500 кв. м идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.2526.288, находящ се в [населено място],[жк], м-ст „Св. Н.“, с площ на целия имот 1047 кв. м, при съседи: ПИ с идентификатори [№],[№], [№], [№] и [№], на основание влязло в законна сила на 03.06.2022 г. Постановление от 13.05.2022 г., за възлагане на недвижим имот, изготвено от ЧСИ З. Д., рег. №808, с р-н на действие: ОС - Варна по ИД №8/2022 г., като Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. са осъдени да предадат на А. А. С. владението върху 500 кв. м идеални части от процесния имот и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт №119, т. I, рег. №1781/06.04.2021 г., дело №119/2021 г., издаден от нотариус Б. В., рег. №124, с р-н на действие: РС - Варна, вписан в СВп с рег. вх. №8696/06.04.2021 г., т. XXII, акт №188 на СВ, само до размера на идеалната част от 500 кв. м идеални части от имота.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск бъде отхвърлен със законните последици, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, по следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е в решението си въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност доказателствата, събрани пред първата инстанция, когато в жалбата и/или в отговора на жалбата има оплакване за липса на произнасяне по конкретен довод или възражение (от значение за съществото на спора или с доказателствено значение), или за необоснованост на решението или за погрешно приложените в него последици на доказателствената тежест. Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по въпроса е в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 50054 от 19.06.2023г. по т. д. № 1987/2022г. на ВКС, 1-во т.о.; решение № 388 от 17.10.2011г. по гр. д. № 1975/2010г. на ВКС, IV г.о.; решение № 94 от 28.03.2014г. по гр. д. № 2623/2013г. на ВКС, IV г.о.; решение № 55 от 3.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, I т. о.; решение № 63 от 17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о.; решение № 111 от 3.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, II т. о. и др.

Посочва, че макар във въззивните жалби да се съдържат доводи, че в полза на ищцата никога не е била налагана възбрана върху имота, че наложената възбрана е по друго изпълнително дело, различно от това, по което е извършена публичната продан, както и че нотариалният акт, с който ответниците по иска се легитимират като собственици е вписан преди образуване на изпълнителното дело, по което е извършена публичната продан и имотът е възложен на ищцата, които възражения са релевирани още в хода на първоинстанционното производство, по тези възражения въззивният съд не се е произнесъл.

2. От момента на прекратяване на изпълнителното производство считат ли се вдигнати наложените възбрани, независимо дали са заличени. Касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на р ешение № 286 от 9.08.2010г. по гр. д. № 1206/2009г., на ВКС, II г.о., Тълкувателно решение № 47 от 1.04.1965г. по гр. дело № 23/1965г. на ОСГК на ВС и др.

Посочва, че при постановяване на решението си въззивният съд изцяло е игнорирал факта, че на 30.12.2020г. е вписана възбрана върху имота по изп.д.№2728/2020г., т.е. коментираната от съда възбрана, която въззивният съд е счел, че е породила действието си, е наложена по друго изпълнително дело и от друг съдебен изпълнител, което изпълнително дело е било прекратено и респективно всички обезпечителни мерки по него са отпаднали с обратна сила.

Поддържат също така, че съдебният изпълнител, провел публичната продан, е пристъпил към изпълнение без да впише възбрана в Службата по вписванията, като всяко отклонение от разпоредбите, уреждащи изпълнителния процес, е недопустимо и води до неговата незаконосъобразност.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация А. А. С., чрез процесуалния си представител адвокат П. С., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

А. А. С. е предявила срещу Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. по реда на чл. 108 ЗС иск за признаване правото й на собственост и предаване на владението на процесния недвижим имот, с твърдения, че имотът й е възложен с постановление за възлагане от 13.05.2022г. по изп.д.№20228080400008 на ЧСИ с рег.№808, като длъжникът по това изпълнително дело И. Х. И. е притежавала този имот на основание договор за покупко-продажба, сключен през 1994г.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. са оспорили така предявения иск с твърдението, че чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение са придобили правото на собственост върху процесния имот по давност, като на 06.04.2021г. Г. Д. Ч. по време на брака си с Г. Н. Ч. се снабдила с титул за собственост - н.а. №119, т.е. с твърдението, че длъжникът в изпълнителното производство не е притежавал правото на собственост върху имота. Едва с въззивната жалба Г. Д. Ч. е въвела доводи, че е имало наложена възбрана върху имота през 2020г., т.е. към момента на съставяне на констативния нотариален акт, че в полза на А. А. С. никога не е била налагана възбрана, че възбраната е наложена по изпълнително дело №20208950402728 и не е ползвала ищцата по делото, тъй като това изпълнително дело е прекратено по молба на взискателя И. Г. И. и имотът е продаден по друго изпълнително дело (№8/2022г.) без да е бил възбраняван. Аналогични доводи са наведени и в подадената от Г. Н. Ч. въззивна жалба.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 03.05.1956г. Велико А. М. е продал на П. К. Д. от собственото си лозе - хавра, находящо се в Сталинските лозя, м. „А.“, цялото състоящо се от 2750 кв. м, цялото съставляващо неурегулиран парцел XII от кв. 162 по плана на предградие „Лозята“ [населено място], само 1000 кв. м, при съседи за продаваемата част: П. В., А. М., Ю. Л. и нова собственица П. З. П., с нотариален акт за покупко - продажба №49/03.05.1956г.

На 05.08.1994г. Е. П. Д. и В. П. К. са продали на И. Х. И. своя недвижим имот, придобит по наследство - 500 кв. м идеални части от лозе-хавра, находяща се в землището на [населено място], м. „Б.“ (бивша „А.“), цялата с площ от 1000 кв. м, при граници: П. В., А. М., Й. Л. и П. З. П., който имот попада в зона за земеделски нужди, извън регулация, с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №31, т. XXXII, дело №11698/1994г.

От справка от 18.04.2022г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВп - В. за периода от 01.01.1993г. до 18.04.2022г. по партида за ПИ с идентификатор [№] е установено, че на 30.12.2020г. е вписана възбрана върху недвижимия имот по ИД №2728/2020г. по описа на ЧСИ с рег. №895 в полза на кредитора И. Г. И. за обезпечаване на вземането му към длъжника И. Х. И.. С обявление от 02.03.2022г. по ИД №8/2022г. по описа на ЧСИ с рег. №808, е насрочена публична продан на ПИ с идентификатор [№], собственост на длъжника И. Х. И. за удовлетворяване на вземането на взискателя И. Г. И.. С влязло в законна сила на 03.06.2022г. и вписано в СВп - В. на 13.07.2022г. постановление за възлагане на недвижим имот от 13.05.2022г. на ЧСИ З. Д., рег. №808, с район на действие: ОС - Варна, по ИД №8/2022г., изнесеният на публична продан от 14.03.2022г. до 14.04.2022г. недвижим имот, принадлежащ на длъжника И. Х. И. за удовлетворяване на вземането на И. Г. И., а именно: 500 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място], находящ се в [населено място], общ. В., обл. В., р-н Приморски,[жк], м. „С. Н.“, с площ от 1047 кв. м, идентичен на лозе - хавра, находяща се в землището на [населено място], м. „Б.“ (бивша „А.“) с площ 1000 кв. м, при граници: П. В., А. М., Й. Л. и П. З. П., е бил възложен на А. А. С., след като същата с протокол от 15.04.2022г. е била обявена за купувач. Съгласно протокол за въвод във владение от 02.11.2022г. по ИД №8/2022г. по описа на ЧСИ с рег. №808, на посочената дата не е извършен въвод във владение поради липса на достъп до недвижимия имот.

Съобразено е, че на 24.09.2007г. Г. В. М. е продал на Г. Н. Ч. и Г. Д. Ч. ПИ №1159, идентичен с УПИ [№] по плана на[жк], [населено място], общ. В., обл. В., при граници: УПИ [№], УПИ [№] и УПИ [№], след което с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №119, том I, рег. №1781, дело №119/2021г. по описа на нотариус Б. В., рег. №124, с район на действие ОС - В., вписан в СВп на 06.04.2021г., Г. Д. Ч. е призната за собственик на основание давностно владение на ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място], находящ се в [населено място], р-н Приморски,[жк], м. „С. Н.“, съгласно КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК с площ от 1047 кв. м.

Посочено е, че съгласно Инвестиционен проект за паркоустрояване на ПИ с ид. [№] от 2010г. Г. Ч. и Г. Ч. са възложили на архитект изготвяне на идеен и на технически проект за благоустрояване и паркоустрояване на имота, както и че Г. Д. Ч. е декларирала ПИ с ид. [№] на 11.12.2019г.

Прието е за установено, че ПИ с ид. [№] по КККР на [населено място], идентичен с ПИ 288 по ПНИ на м. „Св. Н.“, с ПИ 288 по предходен КП, с ПИ 1158 по КП и ПР на[жк]съгласно Заповед №170/15.09.1993г., попада в територия по §4, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ, за която с решение на Общински съвет №322-4/29.05.2000г. е одобрен околовръстния полигон на м. „С. Н.“, като територията е включена в строителни граници на [населено място]. Съгласно удостоверение, издадено на 26.02.2021г. от Областен управител на обл. В., за ПИ с ид. [№] няма съставен акт за държавна собственост за периода от 01.06.1996г. до 26.02.2021г.

Посочено е, че съгласно събраните гласни доказателства - показанията на свидетеля Г. Л. С., преди да купи парцела в[жк]А. С. е извикала свидетеля, за да го огледат и евентуално да й даде съвет, защото той се занимавал със строителство. През м. август 2021г. отишли да видят парцела. Намерили го, ориентирайки се по кадастралната карта и по картата, питайки случайно срещнати хора и използвайки познанията на свидетеля за района. Трудно влезли в него. Първо влезли през едни малки жилищни сгради, влезли в двор, от който не могли да влязат в парцела. Върнали се обратно, заобиколили два - три парцела и видели празен парцел с паднали строителни пана (желязо на рамки), през който продължили навътре и стигнали до парцела, който С. щяла да купува. Нямало път до парцела, затова минали през съседни парцели, които били оградени, но един от тях бил обрасъл, без ограда и с паднали пана. Обикаляли от няколко страни, докато влязат. Когато влезли, видели, че същият е горе-долу правоъгълен, горе-долу равен, с малка денивелация, но не стръмен, и изцяло обрасъл с храсти и малки дръвчета. Имало огради от съседните имоти. Имало една като подпорна стена от едната част на имота, от другата - бетонни блокчета, от третата - паднали метални пана. Влезли може би откъм северната страна. Влезли докъдето им позволявали храстите. Нямало врати към имота. Бил абсолютно празен и нищо не било разчистено. Свидетелят е ходил още 1-2 пъти в имота, но след около 6-8 месеца, когато С. вече го купила, като тогава влязъл в имота по същия начин и той не изглеждал различно. По време на тези три посещения не били срещали никого.

Посочено е, че от показанията на свидетеля П. И. И. е установено, че двамата с А. С. се срещнали в началото на м. април 2022г., когато тя му споделила, че се чуди дали да купи парцел в[жк]и поискала да му го покаже, за да й даде съвет, понеже той се занимавал с недвижими имоти. Когато отишли до парцела, се оказало, че свидетелят го е виждал преди това, защото посещавал своя позната в района от около 5-6 г. и от балкона й се виждало, че оттогава имотът все бил празен. Влезли в парцела от северната страна, през една тясна пътечка, широка 20 см, като С. му показала имота директно. Пътечката минавала през [улица]и представлявала отъпкано място с пръст. Минали през една съборена ограда или съборени пана. Парцелът бил с горе-долу правоъгълна форма, около декар, необитаем от 15 г., неподдържан, със саморасли дървета и с храсти, нищо друго нямало там. Имотът бил ограден с подпорна стена, зелена мрежа, обикновена телена ограда стара и само откъм единия имот нямало ограда. Имотът, през който минали, бил заграден със зелени пана. Между този имот, ограден със зелени пана, и процесния имот имало обща граница - тази със зелените пана, и пътечката била между двата имота.

Посочено е, че според показанията на свидетеля П. С. Д. през 2007г. Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. си купили парцел в комплекс „Бриз“, в който през 2009г. построили къща. Северозападната страна на неговата къща, която купил 2013г., граничела с тяхната. На югозападната страна имало участък над 20 м. Процесното място граничело със северозападната страна на неговата къща. Още от 2007г. то било дамба, защото нямало вода, вход, изход, и Ч. го приобщили. От едната страна на парцела била неговата ограда, от другата страна била къщата на Ч.. Стената била изградена 2009г. с 6-7 м денивелация, защото тя държала целия склон. От другите две страни имало телена ограда, която Г. Ч. поставила. Денивелацията била от югозападната страна. При Ч. имало денивелация и тя продължавала по целия склон надолу. В имота имало един кладенец. Ч. поставила барбекю, пейки, столчета. Децата на Ч. си играели в парцела. Откакто живеел в съседство, имотът се чистел от градинари. Достъпът до парцела бил само през мястото на Ч.. То било 6 м надолу. Доколкото знае, от местата от друга страна нямало достъп. Не бил виждал там друг човек. Имотът се стопанисвал от 2007г. През 2012г. - 2013г. се чистило, за да не се събират змии. Можело да се влезе само през имота на Ч.. Ако някой искал през неговото място, трябвало стълба. Никой не е търсил имота от Ч.. Те сяли в имота дръвчета. Двамата с Г. Ч. искали да направят басейн, но срещнали пречки и не могли да осъществят плановете си. Не познавал И. И..

Посочено е, че според показанията на свидетеля С. Д. С. по възлагане на Ч. поддържал и озеленявал два съседни имота в [населено място], които били разделени от страна на тяхната къща с бетонна ограда, защото имало денивелация на мястото. Отгоре имало метална ограда с орнаментика. Стената, разделяща двата имота, била подпорна. Имотите били около декар. В спорният имот нямало къща. Свидетелят обслужвал имота два пъти в месеца до 2021г., като го почиствал, напръсквал за комари и др. В момента в него имало акациеви насаждения, саморасли насаждения, храстовидна растителност, пълзяща растителност, дървесна растителност. Имало останали едно барбекю, пейки, кладенец в долната част от страната на облагородения имот, който не работел и бил от бетонни рингове и с поставена отгоре ламарина заради децата. Между двата имота имало врата, през която да се влиза. Имало денивелация, но се влизало нормално. Според него не можело да се влезе от другаде. Много отдавна в този имот изградили ограда с дървени колчета и метална мрежа. Преди 4-5 г. сложили няколко акациеви дървета. През летния период, веднъж месечно е пръскано в парцела за комари. От 2010г. свидетелят получавал заплащане, за да чисти процесния имот.

Прието е за установено от приетите по делото заключения по назначените СТЕ, че местонахождението на имот с ид. [№] е в м. „Св. Н.“, попадащ по действащия ПУП-ПРЗ в[жк], [населено място]. За процесната територия са изработени кадастрални планове от 1936г., 1956-1957г. (с допълнителна актуализация към 1990г.), КП - ползватели към ПКП, ПНИ - 2007г., КК - 2008г., както и РП към 1937г. на м. „Старите лозя“, ЗРП на[жк]- 1993г. По КП от 1936г. и РП от 1937г., одобрени със Заповед №1680 и 1681, на м. „Старите лозя“, [населено място], имот с ид. 10135.2526.288 попада в имот с пл. №1168, за който се отрежда съгласно този план парцел XII-1168 от кв. 162. В разписния лист към КП от 1936г. за имот пл. №1168 са записани наследници Б.. В КП на „Крайбрежието“, изготвен през 1962г. имот с ид. [№] е заснет в кадастралните граници на имот №1168 (неурегулиран парцел XII от кв. 162, описан в нот. акт №49/1956г.), но без определен кадастрален номер. По КП от 1977г. на м. „Св. Н.“ и м. „А.“ (с актуализация към 1990г.) имот с ид. [№] попада в имот с пл. №1158, записан в разписния лист към КП -1977г. на П. К. Д.. По КП на ползвателите към ПКП на м. „С. Н.“ имотът се индивидуализира с №288 и е записан в регистъра на П. К. Д.. По ПКП на м. „Св. Н.“ имотът попада в стар имот №210 и е записан на неидентифицирано лице. По ПНИ на СО „Св. Н.“, одобрен със Заповед №РД-07-7706-203/08.08.2007г. на областен управител на [населено място], имотът е идентичен с имот №288 по ПНИ, като в регистъра е записан първоначално на П. К. Д., а впоследствие - на И. Х. И.. По действащата КККР на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, ПИ с ид. [№] е записан на П. К. Д., на Г. Д. Ч., на А. А..

Съобразено е, че според заключението на вещото лице според ортофото картата имотът не е бил обработван или стопанисван в периода от 2010г. до 2019г. и е с гъста растителност от саморасли храсти и дървета. При огледа на място, проведен на 07.06.2023г., е констатирано, че имотът е изоставен и необработван. Допълнено е в о.с.з., че между процесния имот и имот с ид. [№] имало метална, висока ограда с желязна решетка, разположена над 40-50 см бетон, която представлява подпорна стена, тъй като процесният имот бил с голяма денивелация спрямо този имот с ид. [№]. В металната ограда между двата имота имало врата. Процесният имот бил ограден от всички страни, но оградите били от различен тип и явно били огради от съседни нему имоти. Вещото лице е обследвало имота без да влиза в него, защото по негова преценка имотът бил абсолютно непристъпен поради наличния капинаж, по-висок от 2 м. Установено е, че според качените в кадастралната карта ортофото карти, които са от 2010-2011г. и от 2016-2019г., както и от снимки от „G. E.“ от 03.05.2007г., 10.09.2016г., 29.08.2018г. и 12.01.2019г. имотът не се обработва и стопанисва. При огледа на място, проведен на 28.09.2023г. вещото лице е констатирало, че имотът е с гъста растителност, захрастено и от части почистено/обработено, в западната част на имота. Нямало видими белези от благоустрояване, имало поставено барбекю, маса и столове. В североизточната част на имота имало бетонен пръстен над терена, вероятно кладенец, който не бил поддържан. На сградата на ответниците имало видеонаблюдение, както и на сградата в югозападна посока на имота, построена в имот №285 по КК. Допълнено е, че в оградата на ответниците в югоизточния край имало отвор с катинар, през който след прескачане на 50-60 см можело да се достъпи до процесния имот. При подпорната стена имало почистена част, но в по-голямата си част имотът бил недостъпен - 80-90%. Сложената в почистената част от имота пейка не била нова, а е стояла навън. От север имало две огради - мрежа на бетонни колове и една като затворен сенник, от изток - телена ограда, от юг - газобетонни блокчета. Съоръжението в североизточния край, което наподобявало кладенец, представлява бетонна шайба. В него нямало вода и дълбочина. Бетоновият пръстен бил празен и с височина около 20 см.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че постановлението за възлагане на процесния имот е влязло в законна сила на 03.06.2022г. като с постановяването му е завършен фактическия състав на проведената от 14.03.2022г. до 14.04.2022г. публична продан по ИД №8/2022 на ЧСИ с рег. №808. Посочено е, че възлагането не е обжалвано по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, поради което действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК, предвид уредения в чл. 482 ГПК стабилитет на продажбата. Прието е, че в срока по чл. 133 ГПК ответниците не са релевирали възражения за недействителност на публичната продан, основани на твърдения за нарушаване на чл. 490 ГПК или за невнасяне на цената, поради което проведената публична продан е действителна. Посочено е, че са преклудирани и възраженията свързани с наложената на 30.12.2020г. възбрана върху имота, доколкото чрез тях се оспорва недействителността на публичната продан, както и че същите са неотносими към предмета на спора.

Изложени са съображения, че публичната продан е дериватен придобивен способ по арг. от чл. 496, ал. 2 ГПК, съгласно който от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Вещноправните последици на възлагането се проявяват от деня на влизане в сила на постановлението. Влязлото в сила постановление прехвърля върху купувача от проданта правата, които длъжникът е имал върху продадения имот към момента на възбраната.

Съобразено е, че съгласно нотариални актове от 03.05.1956г. и 05.08.1994г. е установено, че И. И. е придобила право на собственост върху процесния недвижим имот на 05.08.1994г. Ответниците са противопоставили права върху ПИ с идентификатор 10135.2526.288 въз основа на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност, осъществявана с непрекъснато владение върху същия, считано от 2009г. насетне. Прието е, че със събраните по делото гласни доказателства не са установени действия, чрез които трайно да са упражнявали фактическа власт върху имота, напр. като са го приобщили към своя имот, ограждайки го, облагородили, или благоустроили. Изложени са мотиви, че както от експертните заключения, така и гласните доказателства е установено, че спорният имот е ограден единствено от оградите на собствениците на съседни имоти, всяка от които е от различен строителен материал, и няма собствена ограда. Съобразено е, че според св. Д. стената, която държи целия склон, е изградена през 2009г., а Ч. е поставила от другите две страни телена ограда; че според св. С. отдавна в този имот изградили ограда с дървени колчета и метална мрежа; че според вещото лице и изготвения снимков материал имотът от север е ограден с две огради - мрежа на бетонни колове и една като затворен сенник, от изток - с телена ограда, от юг - с газобетонни блокчета, като е направен извод, че телена ограда има отчасти на север и на изток, но е нелогично те да са поставени от въззивницата, след като 80-90% от имота е непристъпен, а нейният имот е от запад.

Прието е, че показанията на тези свидетели са неконкретни, доколкото не може да се установи кога и къде точно са изградени огради, а от показанията на св. С. - и от кого. Кредитирани са показанията на св. С. и И., според които оградите са различни, доколкото съответстват на останалия доказателствен материал събран по делото. Прието е, че щом процесният недвижим имот няма собствена ограда, следва да се приеме, че въззивниците не са изключили чрез свои действия възможността други лица да въздействат върху него. Посочено е, че показанията на св. Д. са вътрешно противоречиви относно възможността да се влезе през имота от съседен - той твърдял, че достъпът до имота е само през този на ответниците, но посочва и, че със стълба може да се влезе и от неговия имот, поради което не са кредитирани в частта, че единственият достъп до имота е през изградената в подпорната стена на имота на ответниците врата. Посочено е, че от показанията на св. С. и И., които са приети за непротиворечащи си и взаимно допълващи се, е установено, че до имота се стига по пътека, находяща се в друг имот. Св. С. твърдял, че са минали през паднали строителни пана, а не през ажурна ограда. Съобразено е, че от експертното заключение е установено, че ажурна ограда има само от запад, следователно според свидетелят са стигнали до процесния имот, минавайки не през имота на ответниците, който е от запад, а през друг имот. Посочено е, че според свид. И. между имота и друг имот, ограден със зелени пана имало пътечка. Посочено е, че в отговора на исковата молба се признава от ответната страна, че е имало пътека и през съседния от юг имот - с № 292.

Прието е, че от гласните доказателства е установено, че ответниците са почиствали от време на време имота, като са пръскали против комари и змии и са отстранявали саморасли насаждения. Показанията на свидетелите Д. и С. не са кредитиране в частта относно облагородяване и ползване на имота за отдих и почивка, тъй като е прието, че се опровергават от заключенията по СТЕ. Посочено е, че според двете заключения имотът е с гъста растителност, необработван и изоставен, като неподдържането е видно както от ортофото картата от 2010г. - 2011г. и изображенията от 2007г., 2016г., 2018г. и 2019г., така и от снимките, направени от вещите лица при огледите от 07.06.2023г. и 28.09.2023г. Посочено е, че според св. С. в имота са засаждани акациеви дървета, защото са близки с тези, които са там, а според св. Д. има салкъм, което наподобява акация, затова е прието, че от показанията им не се установява по безсъмнен начин, че ответниците са облагородявали имота като са засаждали растителни видове, тъй като в имота има саморасли дървета, сред които и акациеви. При това нито от ортофото картата и изображенията, нито от други доказателства, е установено дали и евентуално какви култивирани насаждения се намират в имота. Посочено е, че в проведеното пред районния съд първо открито съдебно заседание самите ответници са признали, че са имали намерение да облагородят мястото, но предвид трудността на терена, многото ресурси, които се изисквали, и специална техника, са отложили. В контраст с процесния е съседният имот, собствен на въззивниците, който според снимките към експертното заключение на вещото лице и показанията на св. С. е добре поддържан, напълно облагороден и охраняван с видеокамери. Но е съобразено, че не са ангажирани обаче доказателства в обхвата на видеонаблюдение да попада спорният имот.

Посочено е, че не е установено и извършване на действия по благоустрояване на спорния имот - към момента на огледа от вещото лице в имота са намерени барбекю, маса и столове, но всеки от тези предмети не е трайно прикрепен към земята, а е преносим, поради което не е установено кога са били поставени там, дори и пейката според вещото да не е нова. Съобразено е, че поставянето им от Ч. се твърди от св. Д., според когото децата й си играели там, след което са изложени мотиви, че от материалите по нотариалната преписка е установено, че децата на Ч. са родени през 2005г. и през 2010г. като с оглед неподдържаното състояние на имота, възрастта на децата, които се твърди, че са играли в мястото, и липсата на конкретизация в кой момент посочените предмети са поставени в имота, не може да се кредитират показанията на св. Д., в тази част, тъй като са логически неиздържани.

Посочено е, че според заключението на вещото лице и свидетелските показания на Д. и С. в имота се намира съоръжение, вероятно кладенец, който не е използван, но не се твърди наличието на такова съоръжение да е свързано с действия на ответниците и вероятно е там отпреди 2009г. предвид обясненията на вещото лице, поради което не може да се приеме, че находящия се в процесния имот бетонен пръстен е резултат от благоустрояване на имота от тях.

Прието е, че не е благоустрояване и намерението на ответниците да изградят басейн в имота, същото е останало само идея, предвид идейния и технически проект от 2010г. и свидетелските показания на Д., които са кредитирани в тази част като достоверни, тъй като са подробни и кореспондират на представените проекти. Прието е също така, че намерението да се строи в чужд имот заедно със съседите преди повече от десет години, което за толкова време е нереализирано, не съставлява упражняване на фактическа власт върху имота.

Съобразено е, че от експертното заключение на вещото лице е установено, че едва 10-20% от спорния имот - частта, в която са поставени движимите вещи, е почистена, а според свидетелските показания на Д. и С. ответниците са почиствали понякога имота, като са пръскали против комари и змии и са отстранявали саморасли насаждения. Прието е, че тези инцидентни действия не представляват служене с недвижимата вещ като своя, а чрез тях ответниците целят опазване на собствения си, съседен на процесния, имот от неблагоприятни влияния, което е явно и от обстоятелството, че малката част от имота, която е почистена, е по границата с имота на Ч.. Отбелязано е, че първото вещо лице не е извършило оглед вътре в имота, тъй като констатирало, че същият е недостъпен, като не е посочило, че има почистена част от него, което прави вероятно почистването на тази част да е предприето в периода между двата огледа.

Прието е, че не е доказано стопанисване и служене с имота или извършване на други действия от ответниците по отношение на имота, съставляващи осъществяване на фактическа власт върху него, през периода от 2009г. до 2019г. като е безпредметно изследването дали владението е било явно, несъмнено, непрекъснато и спокойно. Прието е, че след като не е установено наличието на обективния елемент на владението, то липсва и субективния му елемент, т. е. ответниците не държат вещта като своя.

Формиран е решаващ извод, че липса на владение по смисъла на чл. 68 ЗС е по същество липса на една от материалноправните предпоставки за оригинерно придобиване по чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което ответниците не са станали собственици на имот с идентификатор [№] въз основа на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност и същите не упражняват фактическа власт върху спорната част от имота на годно правно основание.

Прието е, че към момента на налагане на възбраната върху 500 кв. м. ид. ч. от имота - 30.12.2020г., както и към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане - 03.06.2022г., техен собственик е била И. И., поради което публичната продан е породила вещнотранслативния си ефект, като въз основа на нея правото на собственост е прехвърлено от патримониума на длъжника на обявената за купувач ищца.

Прието е, че собственик на спорната идеална част от недвижимия имот е А. А. С. на деривативно основание публична продан, докато Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. я владеят без основание и предявеният ревандикационен иск по чл. 108 ЗС е уважен. Предвид извода за основателност на иска за собственост е прието за основателна отмяната на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК на констативният нотариален акт за собственост на недвижим имот №119, том I, рег. №1781, дело №119/2021г. по описа на нотариус Б. В., рег. №124, с район на действие ОС – В., до размера на спорната идеална част.

След анализ и преценка на така изложените от въззивния съд съображения, настоящият състав приема, че поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване не на налице.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Задължението на съда мотивирано да се произнесе по исканията и възраженията на страните и да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва от пределно ясната формулировка на чл. 236, ал. 2 ГПК, която не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл, включително според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС. В съответствие с тези изисквания и с трайно установената практика на ВКС мотивите към обжалваното решение са изчерпателни и съдържат обсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и изводи за правните последици на установените в хода на производството факти и обстоятелства. Въззивният съд е извършил самостоятелен цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Доколкото доводите, касаещи момента на налагане на възбраната върху процесния недвижим имот да са били наведени от касатора едва с въззивната жалба, въззивният съд е изложил съображенията си, че същите, като наведени след срока по чл. 133 ГПК, са преклудирани, но наред с това е посочил, че същите са и неотносими към предмета на спора, тъй като чрез тях се оспорва недействителността на публичната продан. Посочено е също така, че възлагането не е било обжалвано по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК и поради това действителността на продажбата може да бъде оспорвана само по исков ред (чл. 496, ал. 3 ГПК) предвид установения стабилитет на продажбата, т.е. доводите, наведени във въззивната жалба са съобразени и обсъдени от въззивния съд. По така изложените съображения формулираният от касатора първи процесуалноправен въпрос не обосновава основание за допускане на касационното обжалване.

Вторият формулиран от касатора въпрос също не може да обоснове допускането на касационното обжалване. Като беше вече отбелязано въззивният съд е приел, че възраженията на ответниците Ч., свързани с наложената на 30.12.2020г. възбрана върху процесния имот, доколкото чрез тях се оспорва недействителността на публичната продан, са преклудирани, но изрично е посочил в мотивите си, че освен това същите се явяват и неотносими, тъй като обстоятелството дали ищцата разполага с възможност да се ползва от възбраната е ирелевантно за спора. След като поставеният въпрос не отговаря на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е необходимо да се обсъжда и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Независимо от това, за пълнота следва да се посочи, че приетото от въззивният съд изцяло кореспондира със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 11/ 2012г. от 21.03.2013г. по т.д. № 11/ 2012г. на ОСГК на ВКС досежно доказателственото значение на констативния нотариален акт - нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.

При произнасянето си по легитимацията на ответниците по иска въззивният съд в съответствие с трайно установената практика на ВКС е съобразил, че при надлежно изявена от страна на ответниците воля (обективирана в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК) да се ползват от правните последици, които законът свързва с изтеклата в тяхна полза придобивна давност, същите следва и да проведат успешно доказване на елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, което в конкретния случай не е сторено, поради което и въззвиният съд е формирал правен извод, че Ч. не са придобили собствеността, считано от изтичане на 10-годишния давностен срок, а ищцата С. е станала собственик на процесните 500 кв.м. от имота на основание деривативния придобивен способ - проведена публична продан, съгласно който от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота като е установено, че съгласно нотариални актове от 03.05.1956г. и 05.08.1994г., длъжникът по изпълнителното дело И. И. е придобила право на собственост върху процесния недвижим имот и е притежавала това право към момента на извършване на публичната продан.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и съдебен акт, който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. При прочита на обжалваното решение подобни пороци не се установяват. Същото е постановено при точното приложение на разпоредбите, относими към производството, при съобразяване на всички установени по делото релевантни за спора факти и обстоятелства и след задълбочена преценка и анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение