Определение № 635 от 15.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1112/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против въззивно решение № 1719 / 31.10.2012 год., постановено по т.д.№ 1101 / 2012 год. на САС, ГК, трети състав, с което е потвърдено решение № 1330 / 08.12.2011 год. по т.д.№ 2522 / 2009 год. на СГС, ТО, VІ – 16 състав. С потвърденото решение е отменено, по иска на [фирма] с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, решението на ОС на [фирма] от 30.11. 2009 год., за изключването на ищеца като съдружник / притежаващ 50 % от капитала на дружеството, след изключването му преобразувано в еднолично /. Касаторът се позовава на неправилност на въззивното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 7 вр. с чл.145 и чл.146 ГПК – неизготвен доклад, поради което и препятствана възможността на страната да ангажира доказателства, в съответствие със своевременно дадени й указания относно разпределението на доказателствената тежест в процеса; неоснователно отказани й относими доказателства във въззивна инстанция, въпреки процесуални нарушения на първоинстанционния съд, предпоставящи допускането им / чл.266 ал.3 ГПК /, както и нарушение на чл.235 ал.2 ГПК - непроизнасяне в съответствие с всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Касаторът формално твърди и нарушение на материалния закон, както и необоснованост на съдебното решение. Ответната страна - [фирма] – оспорва касационната жалба. Счита, че касаторът не е обосновал основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като не е удовлетворен общия селективен критерий на нормата: формулиране на точен и ясен въпрос, включен в предмета на спора, отговорът на който е обосновал решаващите мотиви на въззивния съд. Претендира възмездяване на разноски. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, мотивирайки извод за основателност на иска, предвид неотносимост към основанията по смисъла на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ, на част от визираните от ответното дружество нарушения, предявени като основания за изключването на ищеца като съдружник, а именно - относимите към поведението му като страна / контрахент / по сключени от него и негови дъщерни дружества с дружеството – ответник договори за проектмениджмънт / предприети от ищеца действия по прекратяването им и незаплащане на дължимо на ответника, като изпълнител по същите, възнаграждение /. За друга част от визираните нарушения въззивният съд е приел недоказаност на настъпили за ответното дружество вреди / пропуснати ползи / - от недадено изрично съгласие на ищеца като съдружник, за пренасочване дейността на дружеството към сектори на икономиката, свързани с обществени поръчки, субсидирани от Държавата и еврофондове, както и неоказано съдействие по оценката на движими вещи / автомобили и инвентар / с оглед продажбата им, предвид непотребност за нуждите на търговската дейност. За оспорено от доказателствата съдът е приел наличието на нарушението „ отказ на ищцовото дружество да предостави на ответника счетоводната документация на дружеството „, доколкото по делото са представени приемо-предавателни протоколи между ищеца и трето лице, респ. между същото и ответника по предаването на счетоводна документация и неизчерпателността на същата не е доказана по безспорен и убедителен начин от ответника, носещ доказателствената тежест по пълно и главно доказване на обстоятелствата, обосноваващи нарушенията, послужили като основание за изключването на ищеца. Касаторът не обвързва допускането на касационното обжалване с материалноправен въпрос по приложението на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК изобщо не е формулиран и процесуалноправен въпрос - свързан с приложението на конкретна процесуалноправна норма, в чието тълкуване съдът е вложил смисъл, различен от вложения от законодателя, макар обстоятелствено да се сочат допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила / чл. 7, чл.145, чл.146, чл. 235 ал.2 ГПК /. Основанията за неправилност на решението по чл. 281 т.3 ГПК, обаче, са различни от основанията по чл. 280 ал.1 ГПК и не могат да ги заместят / виж т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС /. Дори да би бил надлежно формулиран ясен и точен процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, то необоснован се явява допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитираното ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС - т.12. На първо място т.12 на ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС е отменена с ТР № 2 / 2004 год. на ОСГК и ОСТК на ВКС, предвид въведените изменения в разпоредбите на касационното производство със ЗИДГПК / ДВ бр. 64 от 1999 год. /, включили изрично „ необосноваността „ като касационно основание. В т. 3 на ТР № 2 / 2004 год. на ВКС е потвърдено определението на понятието „ необоснованост „, дадено още в т.4 на ППВС № 7 / 27.12.1965 год.. Както се посочи по-горе, обаче, основанията по чл.281 т.3 ГПК са неприложими във фазата по допускане на касационното обжалване, т.е. твърдение за необоснованост на решението, по смисъла на т.3 на ТР № 1 / 2004 год. на ВКС, само по себе си не обосновава нито общия, нито сочения допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК, ответната страна не следва да бъде възмездена за разноски, тъй като и до момента не е понесла такива. Видно от представения договор за правна помощ, уговореното възнаграждение се дължи в срокове след приключване на съдебното производство. Разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК / арг. и от чл.78 ал.5 ГПК /, в съответствие с императивния й характер, следва да се прилага стриктно - възмездяване само на „ направените от страната „ разноски. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение