Определение № 1299 от 18.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3610/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. Е., подадена чрез адв. К. Х., против решение № 251 от 12.06.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 366/2024г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 211 от 23.02.2024г. по гр.дело № 6167/2022г. на РС-Русе, с което по иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД на В. В. Е., предявен против касаторката е развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 30.11.2021г. между В. Е. и К. Е. с предмет самостоятелен обект с идентификатор *.*.*.*.*, намиращ се в сграда с идентификатор *.*.*.* в [населено място] на [улица], вх.4, ет.7, представляващ апартамент № 12. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката навежда доводи за наличие на основания за допускане на решението до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, по следните въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - ППВС №3/29.03.1973г. по гр.д.№ 2/1973г., решение № 4/26.03.2017г. по гр.д.№ 50183/2016г. на ІV ГО, решение №29/ 13.04.2011г. по търг.д. № 396/2010г. на І ТО: 1. При условие, че сключеният между страните договор не е уговорен като фикс-сделка, налице е пълно изпълнение, макар и забавено и липсват твърдения за безполезност кредиторът да получи това изпълнение със закъснение, следва ли договорът да се счита за развален; 2. При определяне на подходящ срок за изпълнение по чл.87, ал.3, предл.2 ЗЗД следва ли съдът да съобрази като конкретно обстоятелство поведението на кредитора, който с действията си е нарушил постигнатата първоначална договорка за начина на изпълнение; 3. Какви критерии следва да прилага съдът при преценка какъв е разумният допълнителен срок по чл. 87, ал.1 ЗЗД, има ли значение периодът на изтеклата вече до поканата забава, както и положената от кредитора дължима грижа. По въпроса: 4. Какъв е критерият за преценка дали неизпълнената част по едно парично задължение е явно незначителна, съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.4 ЗЗД поддържа противоречие с решение № 139/17.07.2019г. по гр.д. № 4375/2018г. на ІІІ ГО, решение № 996/23.12.2009г. по гр.д. № 295/2009г. на ІІІ ГО. Поставя и въпрос, за който счита че е от значение за точнот оприлагане на закона и за развитие на правото: 5. Допустимо ли е разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот едностранно от продавача, поради неплащане на част от уговорената продажна цена, ако до преди приключване на устните състезания във въззивната инстанция, купувачът е платил целия неплатен остатък. Ответникът по касационната жалба В. В. Е., чрез пълномощника адв. Е. М., в писмен отговор изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Ищецът В. Е. е предявил против сестра си К. Е. конститутивен иск по чл.87, ал.3 ЗЗД-за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.11.2021г., оформен с нот.акт № 54, том V, дело №670/2021г., с който ищецът продал на ответницата апартамент № 12, намиращ се в [населено място] на [улица], вх.4, ет.7, поради виновно неизпълнение на договора от страна на Е., като купувач, за плащане на продажната цена. При условията на евентуалност, в случай, че искът за разваляне бъде отхвърлен, ищецът иска да бъде унищожен договорът от 30.11.2021г., като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. За да потвърди първоинстанционното решение, с което договорът от 30.11.2021г. е развален, въззивният съд е установил следното: в процесния договор страните уговорили продажна цена на прехвърляния недвижим имот в размер 21 693,76 лева; цената е формирана като сбор от дължимите от продавача Е. вноски по договор за потребителски кредит от 22.10.2018г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (кредитът е в размер 15 000 лева); купувачката платила 6 688,86 лева към датата на сключване на договора; остатъкът 15 004,90 лева следвало да плати чрез погасяване на оставащите 83 броя погасителни вноски на падежа, посочен в погасителния план към договора за кредит; размерът на всяка погасителна вноска е 180,78 лева; вноските били удържани на падежната дата от банковата сметка на ищеца в „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. На 21-во число, или по-рано ответницата внасяла по 180,78 лева по сметката на брат си, с основание: „вноска по кредит“ за месеците декември 2021г., януари и февруари 2022г. Дължимата погасителна вноска с падеж 21.03.2022г. е удържана от банковата сметка на ищеца, но ответницата не я превела на продавача. На 31.03.2021г. ищецът внесъл по сметката си 11 090,45 лева и по този начин изцяло погасил кредита. След месец февруари 2022г. ответницата не е превеждала суми по 180,78 лева месечно в полза на брат си; ищецът не е отправял до ответницата писмено предупреждение за разваляне на договора с даване на подходящ срок за изпълнение на задълженията й, нито е заявявал, че разваля договора. На 21.03.2024г. в хода на въззивното производство ответницата платила в полза на продавача сумата 11 271,23 лева с основание „продажна цена по НА от 30.11.2021г, имот с идентификатор *.*.*.*.*“. При така установеното от фактическа страна и с оглед оплакванията във въззивната жалба на ответницата, съставът на ОС-Русе е споделил разрешението, дадено от първоинстанционния съд, че липсата на покана за изпълнение в подходящ срок и предупреждение за прекратяване на договора преди образуване на делото не са необходими, тъй като исковата молба, с която е предявен иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД представлява достатъчно недвусмислено изявление за разваляне на договора, което дори и да не съдържа в себе си покана за плащане предоставя възможност на длъжника да плати в обективно подходящ срок и така да осуети уважаването на иска срещу него. Посочил е, че след предявяване на исковата молба срокът за плащане от страна на длъжника е обективно подходящият срок според конкретните обстоятелства, дори и да не е бил определен и изрично посочен. В случая с нотариалния акт, обективиращ процесния договор, страните са определили еднозначно размера на продажната цена, как е формирана, каква част от нея е платена към момента на сключване на договора, като са се съгласили остатъкът да бъде платен разсрочено на 83 вноски с падеж и размер, определени в погасителния план на кредита. Според съда предсрочното погасяване на дълга по кредита от страна на продавача по никакъв начин не препятства купувачката да продължи да изпълнява задължението си в договорените размери и срокове, не отменя правото й да плаща разсрочено на съответните падежи (не прави задължението й предсрочно изискуемо) и не отменя задължението й за заплащане на продажната цена в договорените срокове и размери. При преценката дали плащането на продажната цена, извършено от ответницата в хода на въззивното производство в размер 11 271,23 лева в полза на продавача-ищец, е извършено в обективно подходящия срок в конкретните обстоятелства, съдът е съобразил следното: първата неплатена вноска от страна на ответницата е на 21.03.2022г, което е преди предсрочното погасяване на кредита от Е. на 31.03.2022г.; осем месеца по-късно - на 29.11.2022г. е депозирана исковата молба, която представлява изрично изявление за разваляне на договора и предоставя подразбиращата се възможност на длъжника да плати в обективно подходящия срок в конкретните обстоятелства за да бъде отхвърлен иска срещу него; към датата на депозиране на исковата молба има 9 просрочени вноски по 180,78 лева на обща стойност 1 627,02 лева; след депозиране на исковата молба подходящият срок за плащане на всяка една от следващите вноски е падежната й дата, а подходящият срок за плащане на просрочените задължения 1 627,02 лева е един месец, който срок въззивният съд е определил изхождайки от сравнително ниския размер на сумата и възможностите на К. Е. според собствените й твърдения в отговора на исковата молба; ответницата не е платила задълженията си по договора в посочените подходящи срокове, като след завеждането на иска на 29.11.2022г. до 21.03.2024г. е просрочила още 15 месечни вноски на обща стойност 2 711,70 лева и така общата просрочена сума е в размер 4 338,72 лева. Това неизпълнение според съда обосновава развалянето на договора, а извършеното плащане не променя този извод, доколкото то е направено много след изтичането на обективно подходящия срок в конкретните обстоятелства. Изложил е съображения, ответницата би следвало и сама да прецени обективно подходящия срок за плащане, като най-малкото след получаване на исковата молба тя е следвало да започне да плаща текущите месечни вноски на падежните им дати съгласно договора, за да може да се противопостави на иска за разваляне на договора. Като не го е направила тя е пропуснала подходящия срок за плащане, след което договорът окончателно се разваля. Намерен за неоснователен е и доводът на ответницата, че неизпълнението е незначително. В тази връзка съдът е посочил, че е налице неизпълнение на задължението за плащане на общо 24 вноски на падежа, които при общ брой на вноските – 83 не е незначително неизпълнение; разгледано и като парична стойност неизпълнението на падежа е в размер 4 338,72 лева, която сума не е незначителна при обща продажна цена в размер 21 693,76 лева. Върховният касационен съд намира, че по първите три въпроса касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въпросите не удовлетворяват общото селективно основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като са некоректно поставени, в едната си част са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд, а в другата - са свързани с правилността на обжалваното решение. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по четвъртия формулиран от жалбоподателката правен въпрос: Какъв е критерият за преценка дали неизпълнената част по едно парично задължение е явно незначителна, съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.4 ЗЗД, за да се провери твърдението й, че същият е разрешен в противоречие с правните разрешения, дадени в цитираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС. Поради това по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а останалите доводи на страните съдът ще обсъди при разглеждане на касационната жалба по същество. За касационното обжалване жалбоподателката К. Е. дължи държавна такса в размер 80,88 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО