Определение № 50292 от 27.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1946/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) срещу решение № 17/24.02.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 503/2020 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 55/11.08.2020 г. по гр. дело № 492/2018 г. на Сливенския окръжен съд, като краен резултат са отхвърлени изцяло, предявените от жалбоподателя срещу Д. Х. Д., П. Т. Д., „С. 1998“ ЕООД и С. Д. Д., искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (подробно описано); в тежест на касатора са възложени държавна такса и разноските по делото. С определение № 60313/30.11.2021 г. настоящият съдебен състав е приел, че касационната жалба на ищеца КПКОНПИ е процесуално допустима, като с нея са направени оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Със същото определение производството по делото е спряно до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателно решение № 4/2021 по това тълкувателно дело е постановено и е обявено на 18.05.2023 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, като съдът се произнесе по наведените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли да се установи по делото, че задължението, възникнало от усвояването на кредит или друг вид заемно правоотношение, е погасено със средства от законен източник, за да се приемат усвоените/получените средства като приход по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.); 2) следва ли в съдебното производство по ЗОПДНПИ (отм.) в тежест на ищеца – КПКОНПИ да се възложи доказването на обстоятелството, че ответникът е погасил задълженията си, възникнали по силата на твърдени от последния заемни правоотношения; 3) следва ли съдът да приеме за ненастъпила правната последица, осъществяването на чийто юридически факт е останал недоказан, когато това спорно обстоятелство не е част от твърденията на страните, обстоятелствата не са отразени в доклада по чл. 146 от ГПК и не е разпределена доказателствената тежест по доказването им; 4) следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) и § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им; и 5) подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ, внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период. По отношение на първите два правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси с обжалваното решение, в противоречие са практиката на ВКС, и конкретно: първият въпрос – в противоречие с тълкувателно решение № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 70/04.07.2012 г. по гр. д. № 704/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 231/11.07.2012 г. по гр. д. № 848/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; а вторият въпрос – в противоречие с решение № 25/27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 2354/15.04.2010 г. по гр. д. № 673/2009 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 197/10.05.2011 г. по гр. д. № 430/2017 г. на I-во гр. отд. на ВКС и решение № 127/20.12.2016 г. по търг. д. № 1907/2015 г. на II-ро търг. отд. на ВКС. По отношение на останалите три правни въпроса касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците Д., П. и С. Д. и „С. 1998“ ЕООД в отговорите на касационната жалба излагат съображения и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. За да отхвърли предявените по делото искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, въззивният съд е приел, че между стойността на придобитото през процесния период от ответниците имуществото, възлизаща на 132 298.58 лв., и размера на нетния им доход, възлизащ на 20 588.86 лв., е налице несъответствие в размер 111 709.72 лв., което не надвишава законовия праг от 150 000 лв. За да достигне до този свой решаващ извод, наред с останалите си подробни съображения, изложени в мотивите към обжалваното решение, апелативният съд, позовавайки се на решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, е приел, че вземания от банкови институции, които не съществуват към края на проверявания период, не формират имущество за проверяваното лице, понеже вече не представляват негови вземания, и не могат да формират несъответствие, което да обоснове отнемане в полза на държавата. По тези съображения въззивният съд не е взел предвид, респ. – не включил в имуществото на ответниците, описаните в исковата молба на комисията-касатор, движения по банкови сметки, по които вече няма наличности към края на проверявания период. Както е прието и в постановеното по делото определение № 60313/30.11.2021 г., последните два въпроса, формулирани в изложението към касационната жалба на КПКОНПИ (следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) и § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им; и подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ, внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период), са обуславящи горните решаващи правни съображения и изводи на въззивния съд, и са от значение за изхода на делото. Разрешение на тези два правни въпроса е дадено с ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС (до постановяването на което настоящото касационно производство беше спряно), като е прието следното: 1) Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; и 2) Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към тълкувателното решение, първото от горните разрешения се отнася до понятието „имущество“ и по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), и при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.). В мотивите към тълкувателното решение изрично е разяснено и следното: Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Видно от изложеното паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Видно от цитираните по-горе решаващи мотиви към обжалваното въззивно решение, като е приел, че вземания от банкови институции, които не съществуват към края на проверявания период, не формират имущество за проверяваното лице, понеже вече не представляват негови вземания, и не могат да формират несъответствие, което да обоснове отнемане в полза на държавата, апелативният съд е разрешил двата разглеждани правни въпроса (четвъртият и петият в изложението на касатора) в пълно съответствие с актуалната задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС. Поради това и предвид задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по тези два правни въпроса. Останалите три правни въпроса в изложението към касационната жалба (следва ли да се установи по делото, че задължението, възникнало от усвояването на кредит или друг вид заемно правоотношение, е погасено със средства от законен източник, за да се приемат усвоените/получените средства като приход по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.); следва ли в съдебното производство по ЗОПДНПИ (отм.) в тежест на ищеца – КПКОНПИ да се възложи доказването на обстоятелството, че ответникът е погасил задълженията си, възникнали по силата на твърдени от последния заемни правоотношения; и следва ли съдът да приеме за ненастъпила правната последица, осъществяването на чийто юридически факт е останал недоказан, когато това спорно обстоятелство не е част от твърденията на страните, обстоятелствата не са отразени в доклада по чл. 146 от ГПК и не е разпределена доказателствената тежест по доказването им) са обуславящи фактическите констатации и правните съображения и изводи на въззивния съд относно размерите на приходите, доходите, източниците на финансиране и обичайните и извънредни разходи на ответниците (проверяваните лица) през процесния (проверявания) период, респ. – относно размера на техния нетен доход през този период. Тези три правни въпроса обаче са без никакво значение за крайния изход на материалноправния спор по делото, тъй като каквото и разрешение да даде настоящата инстанция на тези въпроси, респ. – дори вследствие това разрешение да се достигне до различен извод за размера на нетния доход на ответниците, включително – че той е отрицателна величина (както се поддържа в касационната жалба), това по никакъв начин не би променило решаващия извод на въззивната инстанция, че размерът на несъответствието не надвишава законовия праг от 150 000 лв., установен с разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.). Това е така, защото стойността на установеното по делото имущество по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) (придобитото имущество от ответниците през проверявания период, което е налично и в края на периода) възлиза на 132 298.58 лв. и е под 150 000 лв. Това е достатъчно за отхвърляне на предявените искове, тъй като при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), от стойността на това имущество следва да се извади размера на нетния доход, когато той е положителна величина (както това е сторено от въззивния съд в случая), а когато е отрицателна величина – нетен доход няма, и такава отрицателна величина не може да се добавя към стойността на имуществото, за да бъде определен размер на несъответствието. Горното ясно следва от мотивите към т. 1 от ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, където е разяснено и следното: Не подлежат на отнемане доход, приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е установен законен източник на доходи), което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (респ. по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.)). Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. От така дадените разяснения в актуалната задължителна практика на ВКС следва посоченото и по-горе, че макар и обуславящи част от правните съображения и изводи на въззивния съд в обжалваното решение, първите три правни въпроса, посочени от касатора, не са обуславящи решаващия правен извод на въззивната инстанция за отхвърлянето на предявените искове, поради което тези правни въпроси са без значение за крайния изход на материалноправния спор по делото и не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съдът намира, че в случая не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ищец КПКОНПИ дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците, претендираните и направени от тях разноски за заплатените адвокатски възнаграждения за защитата им в касационното производство по делото, в размери както следва: на ответника Д. Д. – сумата 5 000 лв., на ответницата П. Д. – сумата 5 175 лв., на ответницата С. Д. – сумата 1 275 лв. и на ответното „С. 1998“ ЕООД – сумата 1 068 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение