Определение № 302 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 204/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Благоевград против решение № 903748/31.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 787/2019 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като е депозирал и насрещна касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е уважил частично предявените искове за присъждане на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск като компенсация за положен извънреден труд, както и за обезщетение за забава. Съдът е приел, че ищецът се е явявал по-рано на работа, с оглед задължението му за подготовка за работа и провеждане на инструктаж, като в тази насока е приел, че му се дължи обезщетение за положен извънреден труд, под формата на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, съобразно заключението на вещото лице, прието по делото. Присъдил е и обезщетение за забава, съобразно нормата на чл.234 ЗМВР в редакцията към момента на прекратяване на правоотношението с ищеца. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Сочи се въпрос, явяването на работа по-рано и тръгването по-късно, без да е налице пряко и непосредствено изпълнение на служебни задължения и без знание и противопоставяне от работодателя приема ли се за извънреден труд. Съдът е приел, че ищецът се е явявал по-рано на работа, но това негово явяване е в изпълнение на нормативно заложени изисквания, с оглед спецификата на работата и това негово явяване е именно в изпълнение на служебни задължения, поради което така поставен, правния въпрос е неотносим към фактите по спора, възприето от въззивния съд, респ. и към производството по чл.288 ГПК. Втория правен въпрос е относно приложението на нормата на чл.111, б.А ЗЗД по отношение на обезщетението за допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд. По този въпрос съществува практика на ВКС, в която е прието че след като непаричното право не може да бъде трансформирано в парично докато съществува правоотношението между държавния служител и МВР, нито може да бъде упражнено едностранно от държавния служител, то за него давност не започва да тече до момента на прекратяване на правоотношението. Погасителната давност е санкция за кредитор, който бездейства да упражни правото си и тя няма приложение там, където кредиторът е възпрепятстван със законови разпоредби да предприеме действия по упражняване на това право. В този смисъл решение №197/2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г. на ІV гр.отд. на ВКС. Съдът е съобразил тази съдебна практика, поради което не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представените от касатора съдебни решения на ВКС касаят други правоотношения, неотносими към настоящия спор. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като на това основание не следва да се разглежда и насрещната касационна жалба. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1000 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС