Определение № 311 от 11.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 298/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Обжалвано е определение №10707 от 6.06.2013г., постановено по ч.гр.дело №7603/2013г. на СГС, с което е потвърдено разпореждането на СРС, 62 състав от 27.02.2013г., постановено по ч.гр.д. № 17 137/2012г., с което издадената на 26.04.2012г. заповед за изпълнение е обезсилена. Основанието за обезсилване на заповедта за изпълнение е неизпълнение на разпореждане на съда по чл.415 ГПК. Жалбоподателят [фирма] моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не заявява становище по допустимостта и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: По въпроса, кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване, има образувано т.д. №4/2013г., което налага спиране на производството по делото на основание чл.292 ГПК, до приемане на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение