Определение № 60849 от 02.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2184/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място] срещу решение № 260048 от 22.12.2020 година по гр. дело № 363/2020 г. на ГОС /Габровски окръжен съд/. Ответницата Т. П. К. – Б. е на становище, че искането за разглеждането на жалбата е неоснователно поради липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, при наличие на правен интерес, от страна по делото и по отношение на съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса: „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“. Съображенията за това са следните: С цитираното по – горе решение, състав на ГОС е потвърдил решение № 239 от 13.07.2020 г. по гр. дело № 1869/2019 г. на ГРС /Габровски районен съд/, с което е уважен предявеният от Т. П. К. - Б. против настоящия касатор отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 15661.25 лв., корекция за неотчетена стойност на електроенергия по фактура № 02855592432/26.09.2019 г. за периода от 14.03.2018 г. до 13.03.2019 г., на обект, находящ се в [населено място],[жк], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН] на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е осъдено дружеството да заплати на ищцата 1631.84 лв., като е осъдил същото дружество да заплати на въззиваемата страна - Т. П. К. - Б. сумата 1560 лв., разноски за въззивното производство. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за безспорни обстоятелствата, описани в исковата молба, съгласно които страните се намират в облигационно правоотношение за продажба и доставка на електрическа енергия, ищцата има качеството на потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ /Закон за енергетиката/ за посочения по – горе обект, за който е издадена цитираната фактура. По спорните обстоятелства за дължимостта на сумата по процесната фактура, съставът на въззивната инстанция е приел, че служители на „ЕРП – Север“ АД извършили проверка на СТИ /средство за техническо измерване/ в процесния имот и съставили протокол, съдържащ констатация за външна намеса в схемата на електромера, като била издадена справка за корекция и фактура за периода от 14.03.2018 г. до 13.03.2019 г. въз основа, на които ответното дружество претендира сумата 15661.25 лв. за служебно начислено допълнително количество електрическа енергия на основание чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на ДКЕВР /Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/, приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от протокол № 147/14.10.2013 година на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 ЗЕ, в сила от 16.11.2013 г. По – нататък в мотивите след констатацията за отмяна на разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ /цитирано е решение № 1500/06.02.2017 г. на петчленен състав на Върховен административен съд по административно дело № 2385/2016 година/ е направен извод, че същите норми са неприложими по спора, предвид извършването на техническата проверка в обект на потребление след отмяната им, както и е изложено, че след отмяната на чл. 41 – чл. 44 ПИКЕЕ липсват ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Изведен е и извод, за това че до приемането на нови ПИКЕЕ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционна процедура, за която към датата на проверката /13.03.2019 г./ е липсвал нормативен ред за осъществяване на проверка на СТИ, респективно за установяване на предпоставки за извършване корекция на сметката на ищцата. С цитираният въпрос, страната обосновава предпоставки за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е релевантен, тъй като разгледан от въззивния съд, който е приел,. че липсва нормативна уредба, регламентираща реда за възникване правото на оператора да извърши едностранни корекции. Приел е, че липсва ред за установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Жалбоподателят е обосновал и допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е аргументирал противоречие между разрешенията на въззивния съд и разрешенията на състави на ВКС, развити в решение № 150/26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г., ІІІ г.о. и в решение № 21/01.03.2017 г. по гр. дело № 50417/2016 г., І г.о. В решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о., касационният съд е обосновал разбиране, съгласно което при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Прието е, че в тази хипотеза, когато е отчетена доставка в по - малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да заплати дължимата сума на основание чл. 183 ЗЗД. В решение № 21/01.03.2017 г. по гр. дело № 50417/2016 г. на ВКС, състав на І г.о. са обосновани същите правни разрешения относно приложението на чл. 183 ЗЗД. С останалата част от изложението страната не е обосновала предпоставки за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси – „От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?“; „При наличие на доказателства за съществуването на правопораждащи факти на спорното материално право, съдът може ли да отхвърли иска като неоснователен по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер?“; „Длъжен ли е в този случай съдът съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи размера по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице?“, не са обуславящи изхода на делото. Както бе посочено по – горе, при изложение на мотивите на състава, е направен извод, съгласно който нормите /чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ / са неприложими по спора, предвид извършването на техническата проверка в процесния обект след отмяната им, както и че след отмяната на чл. 41 – чл. 44 ПИКЕЕ липсват ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Изведен е още и извод, за това че до приемането на нови ПИКЕЕ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционна процедура, за която към датата на проверката /13.03.2019 г./ е липсвал нормативен ред за осъществяване на проверка на СТИ. Цитираните три въпроса не са формулирани по тези мотиви на състава, които са решаващи, поради което нямат правно значение за селектиране на касационната жалба. Затова не следва да се допусне касационен контрол по тези въпроси. С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само по посочения по – горе правен въпрос. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение