Определение № 2373 от 04.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 543/2026 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Обединена българска банка“ АД срещу въззивно решение на Монтански окръжен съд.

Ищцата Е. К.-Ц. оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ответника, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за възстановяване на стойността на неразрешени платежни операции, заедно със законната лихва.

За да намери исковете за основателни, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за платежни услуги, както и че на 16.05.2023 г. чрез онлайн банкиране от банковата сметка на ищцата били наредени преводи в размер на 28 515,86 лв. и 16 520 лв. към сметки на трети лица, изпълнени от банката в рамките на същия работен ден. Ищцата уведомила банката писмено за транзакциите, обявени за неразрешени. По повод уведомлението банката предприела действия по възстановяване на сумите, като сумата 16444,14 лв. по втория превод била възстановена. По отношение на остатъка банката уведомила ищцата, че отказва възстановяване.

По основния спор дали извършените преводи представляват неразрешена платежна операции по смисъла на чл. 79 ЗПУПС съдът е изложил съображения, че съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението, а при липса на съгласие е неразрешена, като доказателствената тежест за установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, е върху доставчика съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. С оглед на това е приел от фактическа страна, че по делото не се установяват обстоятелства, изключващи отговорността на банката, а именно измама, умишлено или при груба небрежност неизпълнение на някое от задълженията на платеца по чл. 75 ЗПУПС да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, да уведомява доставчика за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването и след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Намерил е за неоснователни доводите на ответника, че процесните операции са осъществени, след като ищцата е въвела всички необходими елементи - потребителско име и парола за вход в електронното банкиране, подписване на съставеното платежно нареждане с ПИН-код на издадения от банката цифров сертификат и потвърждаване с получения с SMS на мобилния телефонен номер на ищцата временен код, като е взел предвид, че оспорените преводи са извършени от физически точки на адреси, намиращи се на територията на [населено място], докато на същата дата мобилното приложение е използвано от ищцата от IP-адрес във Велинград, където същата се е намирала, че IP-адресът, от който е нареден превода, е бил използван за единствено по време на това банкиране на 16.05.2023 г. в период от 20:00 часа до 23:00 часа, че липсват данни в системата на банката за други транзакции, търговски отношения и нареждани от ищеца преводи към същите получател, че незабавно след установяване на липсата на средствата ищцата се е опитала да се свърже с банковия център, направила е рекламация до банката и е депозирала и жалба в полицията, както и че след постъпване на рекламацията банката е предприела действия по канцелирането на преводите, като в резултат на това е възстановила сумата 16 444,14 лв.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално т. 3 ГПК.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай изложените от жалбоподателя доводи не обосновават извод за очевидна по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК неправилност. Доводът за допусната от въззивния съд логическа грешка при формиране на извода за неразрешен характер на платежните операции въпреки установеното, че нарежданията са били потвърдени чрез въвеждане на изпратените на телефона на ищцата SMS-кодове, се основава на предпоставката, че при доказателствена тежест за ищцата същата не е обяснила и доказала как тези кодове са станали известни на трето лице, след като не е нареждала плащанията. Последното обаче не съответства на данните по делото и изложените от съда съображения, основаващи се на разпределената съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС изцяло върху ответника доказателствена тежест.

По чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

• длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната жалба, като изложи свои собствени решаващи мотиви съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК;

• в чия тежест следва да са загубите в резултат на неразрешена платежна операция, когато ползвателят на платежните услуги не е изпълнил някое или някои (едно или повече от) вменените му със сключения между страните договор за банкови услуги и общи условия към него, които се припокриват с нормите на чл. 75, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗПУПС, задължения умишлено или поради груба небрежност – чл. 80, ал. 3 ЗПУПС;

• при какви критерии и какъв вид доказателства (преки или косвени) доставчикът на платежни услуги (банката) може да докаже „груба небрежност“ по смисъла на чл. 78, ал. 4 вр. чл. 75, т. 3 ЗПУПС (задължението за опазване на персонализираните средства за сигурност), когато неоторизираните платежни операции са извършени с пълен набор от лични идентификатори и еднократни SMS кодове за сигурност;

• когато банката е изпълнила платежно нареждане, удостоверено с валидни средства за идентификация, в това число и получени SMS кодове за извършване на превода, изпълненото нареждане е без техническа грешка и когато ползвателят на платежни услуги твърди, че операциите са неразрешени, отговорност за настъпилата вреда следва ли да се възложи на доставчика на платежни услуги;

• допускането на трето лице да узнае персонализираните идентификатори на потребителя (потребителско име, парола и SMS код) за достъп до интернет банкиране и да извърши плащания до различни лица чрез създаване на платежни нареждания не по шаблон, както и чрез използване на SMS кода за нареждане на плащанията, получен на личния телефон на ползвателя на платежни услуги представлява ли груба небрежност от страна на ползвателя по отношение на задължението му да съхранява личните си данни?

По първия въпрос не се установява отклонение от последователната практика на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен да обсъди всички допустими и относими към предмета на въззивното производство, определен съгласно чл. 269 ГПК, доказателства, факти, доводи и възражения на страните, доколкото съдът е разгледал изложените във въззивната жалба оплаквания, основани на поддържаната от жалбоподателя теза за проявена от ищцата груба небрежност, излагайки мотиви не само посредством препращане по реда на чл. 272 ГПК, но и самостоятелно, а правилността на така формираните фактически и правни изводи не подлежи на проверка в настоящата фаза на касационното производство.

Останалите въпроси не удовлетворяват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Така вторият и петият въпрос предпоставят установен умисъл или груба небрежност, наличието на каквито е отречено с обжалваното решение. Третият и четвъртият въпроси са от фактическо, а не правно естество, доколкото доказването на умисъл или груба небрежност е в зависимост от конкретните обстоятелства и наличните доказателства в отделния случай, както и изводът дали при наличие на платежно нареждане, удостоверено с валидни средства за идентификация, е налице или не съгласие на ползвателя на услугата като условие за възникване на отговорност за доставчика.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ищцата направените за касационното производство разноски в размер на 750 евро.

С тези мотиви съдът