Определение № 426 от 11.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3240/2020 г.
ВКСIV гражданско отделение11.11.2020 г.докладчик Десислава Попколева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 92295/10.09.2020 г. на Т. К. С., със съдебен адрес [населено място], [улица] – адв. Ж. Н. срещу определение № 13240/17.08.2020 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр.д. № 7713/2020 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр.дело № 3240/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. К. С., чрез пълномощника й адв. Ж. Н. против определение № 13240/17.08.2020 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр.д. № 7713/2020 г., с което е потвърдено определение № 115593/09.06.2020 г. по гр.д. № 68776/2019 г. по описа на Софийски районен съд за връщане на искова молба с вх. № 2031415/28.11.2019 г., подадена от Т. К. С. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.129, ал.3 ГПК. При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, като съображенията за това са следните: С въззивното определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд за връщане на искова молба, с която са предявени отрицателни установителни искове за недължимост на сумата от 211,95 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. до 17.07.2016 г., на сумата от 18,00 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 211,95 лв. и за сумата от 18,00 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай въззивното решение по отрицателните установителни искове за недължимост на част от вземания по договор за доставка на топлинна енергия не би подлежало на касационно обжалване, тъй като цената на всеки от предявените искове е под минималния праг от 5 000 лв. за граждански дела, предвиден в чл.280, ал.3, т.1 ГПК. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал.4 ГПК и обжалваното по настоящото дело въззивно определение на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Следва да се посочи, че погрешните указания в обжалваното определение, че същото подлежи на обжалване, не променят горния извод за недопустимост на касационното производство по делото. Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело следва да се прекрати. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,