Определение № 349 от 15.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2390/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Е. Ч. като пълномощник на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], против определение № 233 от 10.03.2016 г. по в.ч.гр.д. № 100/2016 г. на Окръжен съд - Смолян. С него е потвърдено определение № 261 от 15.12.2015 г. по гр.д. № 131/2015 г. на Районен съд - Чепеларе, с което е прекратено производството по делото в частта по предявен от [фирма] против [фирма] иск по чл. 440, ал.3 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лв. пропуснати ползи от невъзможността да ползва собствения си имот поради насочване на принудително изпълнение върху него. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателат счита, че въззивният съд неточно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 440, ал.1 и ал.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване въззивното определение е обосновано с твърдението, че са налице хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, по следните релевантни за изхода на спора въпроси: 1. Оспорваната от ищеца действителност на ипотечното вписване е дали е относима към допустимостта или е относима към основателността на предявения иск. 2/ Допустим ли е иск по чл. 440 ГПК, за имот, за който се спори дали е обременен с чуждо задължение. 3/ Поражда ли действие вписването на ипотека при нарушение на изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията, когато недвижимия имот се намира в район с одобрена кадастрална карта. Насрещната страна [фирма] не е взела становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред касационния съд определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал.2, т.1 ГПК изключва от касационен контрол въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., освен когато въззивното решение е постановено по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая предявеният иск по чл. 440, ал.3 ГПК има за предмет парично вземане в размер на 5 000 лв. Съгласно чл. 69, ал.1, т.1 ГПК търсената с иска сума е и цената на този иск. По аргумент от чл. 280, ал.2, т.1 ГПК въззивното решение по него не би подлежало на касационно обжалване, поради което и въззивното определение, с което се потвърждава прекратителното определение на първоинстанционния съд по този иск, също не подлежи на касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът