Определение № 132 от 17.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2020 г.

Производството е по чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3, пр. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 22158/05.12.2019 г. на „Рила комерс“ ООД срещу определение № 3591 от 31.10.2019 г. по ч. гр. д. № 4988/2019 г. на Софийски апелативен съд и по жалба вх. № 1134 от 22.01.2020 г. на същото дружество срещу определението по чл.247 ГПК № 4248/27.12.2019 г. по същото дело на САС. С определение № 3591 от 31.10.2019 г. по ч. гр. д. № 4988/2019 г. Софийски апелативен съд е оставил без уважение частна жалба вх. № 63432/13.05.2019 г. на „Рила комерс“ ООД срещу определение № 10571/30.04.2019 г. по гр. д. № 1655/2009 г. на Софийски градски съд, с което не е допуснато главно встъпване на „Рила комерс“ ООД по предявените от държавата срещу Б. Й. Т. и „Тракия-крошет“ ЕООД отрицателни установителни искове за собственост на магазин № 5, находящ се на първи надземен етаж в сграда с административен адрес [населено място], [улица], със застроена площ от 39,26 кв. м. Въззивният съд е приел, че с разпореждане от 26.02.2019 г. по гр. д. № 1655/2009 г. на СГС е оставена без движение молбата на „Рила комерс“ ООД за главно встъпване, като са дадени указания да се уточни какъв иск се предявява срещу първоначалните ищец и ответници; да се представи препис от молбата с приложенията към нея за връчване на първоначалните страни; да се представи актуална данъчна оценка на имота и да се внесе дължимата държавна такса. С молба-уточнение от 11.03.2019 г. „Рила комерс“ ООД е поискало удължаване с две седмици на срока за изпълнение на указанията, а с молба от 02.04.2019 г. е поискало да бъде удължен срокът за представяне на скици и удостоверения за имота, за внасяне на държавна такса и за вписване на исковата молба. Съдът с разпореждане от 17.04.2019 г. е продължил срока с две седмици, считано от изтичане на първоначалния. Прието е, че „Рила комерс“ ООД е изпълнило указанията за уточняване петитума на предявените искове на 30.04.2019 г., като в подадената молба-уточнение е посочило, че е собственик на имотите с посочени идентификатори и предявява искове по чл.108 ЗС за тях. От правна страна въззивният съд е приел, че правилно първата инстанция е оставила исковата молба по чл.225, ал.1 ГПК без движение, тъй като в нея е липсвал петитум на предявените искове срещу първоначалните страни. Срокът за отстраняване недостатъка на исковата молба е изтекъл на 26.04.2019 г. /погрешно в определението е посочена дата 26.03.2019 г./, а уточнението е направено впоследствие, на 30.04.2019 г., затова съгласно чл.101, ал.3 ГПК процесуалното действие следва да се счита за неизвършено. С определение № 4248 от 27.12.2019 г. по същото дело, постановено в производство по чл.247 ГПК, въззивният съд е допуснал поправка в диспозитива на основното си определение, като е уточнил, че се оставя без уважение и частна жалба вх. № 62879/14.05.2019 г. на „Рила комерс“ ООД. В частната касационна жалба на „Рила комерс“ ООД срещу основното определение на въззивния съд се поддържа следното: Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че е сезирал въззивния съд с две частни жалби срещу преграждащото определение на първата инстанция, а съдът се е произнесъл практически само по една от тях, като формално е включил произнасяне и по втората чрез определението си за поправка на първоначалното произнасяне. Освен това съдът не проследил цялата фактическа обстановка по изпълнение на указанията за отстраняване недостатъците на молбата за главно встъпване и затова неправилно приел, че тези указания не са изпълнени в срок. Позовава се на обстоятелството, че е предявил собственически права върху магазин на [улица], 54 и 56, в който попадат четири обекта, включително и процесният магазин № 5, но не е било ясно кой точно обект представлява той. Затова е поискал срокът му за уточняване петитума на иска по чл.225, ал.1 ГПК да започне да тече от момента, в който ищецът посочи идентификатора на процесния магазин № 5, за което е следвало да бъде задължен от съда. И към настоящия момент ищецът не е внесъл необходимото уточнение. Съдът не сторил нищо за индивидуализиране на имота, предмет на делото, съобразно кадастралната карта. За да уточни исковата си претенция жалбоподателят е трябвало да знае отделните идентификатори на обектите в собствения му магазин, поради което внесъл на 12.03.2019 г. в съда искане за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване със скици и удостоверения за данъчна оценка, а на 02.04.2019 г. депозирал молба за продължаване на определения за това срок. Резолюцията на съда за удължаване на срока била след изтичането на самия срок. На 16.04.2019 г. в съда били депозирани четирите скици с искане да се определи срок за внасяне на държавна такса и за вписване на исковата молба. По това искане съдът не се произнесъл, нито изготвил необходимите документи за вписване на исковата молба. Като заключение счита, че с молбата-уточнение е индивидуализирал исковата претенция, тъй като е посочил петитум – четирите обекта, находящи се на [улица]. По обективни причини не били изпълнени другите указания на съда – да се внесе държавна такса и да се впише исковата молба. Счита, че главното в настоящото производство са множеството пропуски, допуснати от съда, които са препятствали възможността за изясняване идентификатора на процесния магазин № 5, както и за своевременно снабдяване на жалбоподателя със скици и удостоверения за данъчни оценки и за внасяне на държавна такса и вписване на исковата молба. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд в определението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени искания и възражения и доказателства, приложени по делото. По този въпрос въззивното определение влизало в противоречие с решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, I-во г.о. Към жалбата е приложена нова молба за главно встъпване по делото вх. № 150974 от 05.12.2019 г., адресирана до СГС, в която отново липсва петутим по чл.127, ал.1, т.5 ГПК. В частната касационна жалба срещу определението по чл.247 ГПК се повтарят оплакванията на жалбоподателя в предишната му жалба, но се акцентира върху това, че САС е постановил определението си по чл.247 ГПК едва след като е била подадена частната касационна жалба срещу основното определение на въззивния съд, което според жалбоподателя било незаконосъобразно. И двете му частни жалби срещу преграждащото определение на първата инстанция били подадени в един и същи ден и не било ясно защо въззивният съд определил едната като основна, а другата като допълваща. Съдът не изложил мотиви, относими към т.нар. допълнителна частна жалба. Пропускът на съда да обсъди оплакванията във втората въззивна частна жалба не можел да бъде отстранен по реда на чл.247 ГПК. Реално съдът не е извършил поправка на ОФГ, а постановил изцяло нов диспозитив, което било незаконосъобразно. В изложението се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 /неточно е посочена т.2/ и т.3 ГПК по въпроса кога е налице очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК. Ответникът в производството Б. Т. и третото лице помагач „Роялти“ ЕООД оспорват първата жалба. Считат, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване и че атакуваното въззивно определение е правилно по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбите са процесуално допустими, тъй като изхождат от надлежна страна, имат необходимото съдържание, насочени са срещу подлежащи на касационно обжалване определения на САС. По частна жалба вх. № 22158/05.12.2019 г. срещу определение № 3591 от 31.10.2019 г. по ч. гр. д. № 4988/2019 г. на САС: Поставеният от жалбоподателя въпрос по чл.280, ал.1 ГПК не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Решаващият мотив на първата инстанция за постановяване на преграждащото определение за главно встъпване по делото се състои в това, че „Рила комерс“ ООД не е посочило в срок какви искове предявява спрямо първоначалния ищец и първоначавните ответници и в този смисъл не е формулирало петитум в съответствие с чл.127, ал.1, т.5 ГПК. По същите съображения въззивният съд е потвърдил преграждащото определение на първата инстанция. Жалбоподателят не е внесъл в срок нужното уточнение на претенцията си за главно встъпване, което е могъл да направи и без съдействие от страна на съда. Той е могъл да посочи изрично дали предявява само установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК за собственост на процесния магазин № 5, или и осъдителен иск по чл.108 ЗС срещу някоя от страните по първоначалния иск, която се намира във владение на магазина. Съдът не е върнал молбата за главно встъпване заради липса на посочени идентификатори на обектите, включени в състава на магазина, за който молителят е предявил права, нито заради липсата на внасяне на държавна такса и вписване на исковата молба на главно встъпилото лице. Затова всички оплаквания на жалбоподателя, свързани с пропуски на съда по своевременно произнасяне по молбите му за продължаване на срока за представяне на скици и удостоверения за данъчни оценки и свързания с тях въпрос по чл.280, ал.1 ГПК са неотносими към спора по настоящото дело. Недопустимо е също по искане на лице, което желае да встъпи главно в един процес, съдът да задължава ищеца да уточнява исковата молба, още повече, че в случая тази молба не се е нуждаела от уточняване, тъй като процесният имот е бил достатъчно индивидуализиран с посочване на административен адрес, площ и граници на имота, които фигурират и в представените документи за собственост. Точната индивидуализация на имота е могла да се извърши и чрез експертиза по делото. Посоченото от жалбоподателя решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, I-во г.о., също не обуславя допускане на касационното обжалване, тъй като акцентира върху необходимостта въззивният съд да прецени дали са доказани фактите, които са от значение за конкретния иск, като прецени дали са основателни своевременно направените възражения и оспорвания, като необсъждането и непроизнасянето по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответниците е съществено нарушение на процесуалните правила и може да доведе до неправилност на въззивното решение. В настоящия случай въззивният съд е изградил определението си върху факта, че в определения срок жалбоподателят не е формулирал петитум по чл.127, ал.1, т.5 ГПК, тъй като това е причината, поради което е върната молбата за главно встъпване. Извън този решаващ въпрос са всички онези процесуални действия, предприети от жалбоподателя във връзка с уточняване идентификатора на имота, внасянето на държавна такса и вписването на молбата по чл.225, ал.1 ГПК и съответно – действията или бездействията на първата инстанция по тези въпроси. Въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда подробно тези действия и възраженията на жалбоподателя срещу действията на съда, тъй като те не са решаващи за изхода на въззивното производство. Затова не е налице противоречие между действията на въззивния съд и посоченото решение на ВКС. По частна касационна жалба вх. № 1134 от 22.01.2020 г. срещу определение № 4248/27.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4988/2019 г. на САС: Не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса кога е налице очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК. Понятието за очевидна фактическа грешка е изяснено както в теорията, така и в съдебната практика, затова разглеждането на настоящото дело от ВКС с нищо няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тази причина касационното обжалване не може да се допусне на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят не е посочил практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на която въззивното определение да противоречи, та да е налице и другото поддържано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Когато се атакува определение или решение на първата инстанция, въззивният съд дължи произнасяне с един съдебен акт, независимо от това с колко жалби е бил сезиран, стига те да касаят един и същ предмет. Ако въззивният съд остави без уважение частна жалба срещу преграждащо определение на първата инстанция, той не е длъжен да посочи в диспозитива нейния номер и дата на подаване, нито да опише номера и датата на няколкото въззивни жалби, които една и съща страна е подала срещу преграждащото определение на първата инстанция. Ако за прецизност реши да стори това, може да го направи и в производство по чл.247 ГПК, както в случая е процедирал въззивният съд. Освен това няма забрана въззивният съд да отстрани очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК и в случаите, когато има подадена касационна жалба срещу произнасянето му с основния съдебен акт. Тези негови действия не представляват нарушение на забраната по чл.246 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,