Определение № 1604 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4756/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д., [населено място], [община], подадена чрез процесуалния му представител адв. К. С., срещу решение № 2142 от 03.08.2022 г., постановено по в.гр.д. № 8976/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20110457 от 07.05.2021 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 2597/2020 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Д. Д. иск за осъждане на дружеството „Комета 2011“ ЕООД, ЕИК200678565, на основание чл. 226, ал. 2 КТ да заплати на ищеца сумата от 7547,75 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди поради незаконно задържане на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото му правоотношение в периода от 06.12.2018 г. до 03.10.2019 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца лихва за забава в размер на 350,58 лв., считано от 06.12.2018 г. до 03.10.2019 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано.

Ответникът по касационната жалба „Комета 2011“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез адв. Н. К., оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото. Счита, че всички изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни и не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Не претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Извел е представките за уважаване на иска по чл. 226, ал. 2 КТ, които са: трудовото правоотношение между страните да е било прекратено, след което трудовата книжка на работника е била незаконно задържана от работодателя, от което в пряка причинна връзка да са произтекли вреди за работника. Размерът на вредите е предвиден в чл. 226, ал. 3, изр. второ КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 350 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника. Установено е, че въз основа на трудов договор № 016/09.10.2017 г. страните по делото са били в трудово правоотношение, което е прекратено със заповед № 031/06.12.2018 г. на основание чл. 326, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 06.12.2018 г. От събраните доказателства е установено, че ищецът е предоставил трудовата си книжка за оформяне от работодателя едва след прекратяване на трудовото правоотношение, и че същата му е била върната веднага след оформянето ѝ. В тежест на ищеца е разпределено да установи твърдението, че е оставил трудовата си книжка за съхранение при работодателя, което не е доказано по делото. Въззивният състав е приел, че от значение за изхода на спора е обстоятелството, че трудовата книжка е била съхранявана от ищеца, и че веднага след представянето ѝ работодателят е нанесъл в нея необходимите данни и я е върнал на ищеца. При тези мотиви искът е отхвърлен като неоснователен, а с оглед липсата на вземане за главница за неоснователен е приет и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Налице ли са предпоставки за приложение на последиците на чл. 161 ГПК относно доказателствата (оригинала на трудовото досие на ищеца, включително молба за прекратяване на трудовото правоотношение), които въззивният съд е задължил ответника – работодател да представи и изрично го е предупредил за неблагоприятните последици при неизпълнение на това задължение, когато те не са представени?“.

2. „Изпълнил ли е работодателят задължението си да попълни и предаде трудовото книжка незабавно в деня на прекратяването на трудовото правоотношение на 06.12.2018 г., след като съгласно приетата от съда фактическа обстановка, оспорена от ищеца, трудовата книжка му е предадена на неустановена дата през м. септември – октомври 2019 г. и изпратена по куриер на работника на 03.10.2019 г. без да има направено искане от работника за изпращането ѝ по пощата?“.

3. „Задължен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, след което конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да посочи на кои дава вяра и защо?“.

Представени са решения на ВКС, с които се твърди противоречие. Поддържа се и наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

По въпрос № 1:

Първият, поставен от касатора въпрос, се явява неотносим, доколкото не е обусловил решаваща воля на съда при постановяването на обжалваното решение. За да стигне до същите изводи като първоинстанционния съд, а именно, че искът е неоснователен, въззивният състав е приел, че не са налице изрично изведените в мотивната част на решението предпоставки за уважаване на иска по чл. 266, ал. 2 ГПК. Последиците от нормата на чл. 161 ГПК не са сред тях и следователно въпросът не е от съществено значение за изхода на делото.

По въпрос № 2:

По въпроса за задължението на работодателя, свързано с оформянето и предаването на трудовата книжка на работника при прекратяване на трудовото правоотношение, има задължителна практика, формирана в ТР № 1/2019 г. по тълк.д. № на ОСГК, ВКС. Именно при съобразяване със законовите разпоредби и трайната практика на ВКС въззивният съд в обжалваното решение е приел, че в конкретния случай няма незаконно задържане на трудовата книжка. Не е налице и противоречие с посоченото решение № 444 от 15.06.2010 г. по гр.д. № 827/2009 г., IV г.о., ВКС, което разглежда въпросите откога изпада в забава работодателят във връзка с изпълнението на задължението си за незабавно връщане на трудовата книжка, решени и с по-късно приетото тълкувателно решение.

По въпрос № 3:

По процесуалноправния въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните. В случая, мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената ѝ дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Обсъдени са всички доказателства по делото гласни и писмени в тяхната съвкупност. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Не се констатират също така такива пороци на съдебното решение, които да обосновават допускането му до касационен контрол в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – поради „очевидна неправилност“. За да е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността на въззивния акт да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидната неправилност следва да се различава от неправилността на обжалваното решение по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, за което касаторът е навел множество твърдение в изложението на основанията за касационно обжалване, които обаче не могат да бъдат разглеждани преди решението да бъде допуснато до касационно обжалване.

В обобщение на гореизложеното съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение