Определение № 538 от 26.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 317/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса, [населено място] срещу решение № 279/08.10.2019г. по т.д. № 326/2019г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 81/15.02.2019г. по т.д. № 518/2018г. на ОС-Пловдив в частта, с която касаторът е осъден да заплати на МБАЛ“Тракия“ЕООД, [населено място] сумата 137 266лв., представляваща извършена през м.юли 2015г. болнична помощ по клинични пътеки по договор № 241104/24.02.2015г. по фактура № [ЕГН]/11.08.2015г. и спецификация към нея с неплатен остатък 111 066лв., и вложени за лечението на здравно осигурени пациенти медицински изделия, подлежащи на заплащане извън стойността по КП, която сума е по фактура № [ЕГН] от 11.08.2015г. и спецификация към нея на стойност 26 200лв., ведно със законната лихва върху главницата от 13.08.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 36 420,57лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2016г.-12.08.2018г. Подадена е и насрещна касационна жалба от МБАЛ“Тракия“ЕООД срещу решение № 279/08.10.2019г. по т.д. № 326/2019г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 81/15.02.2019г. по т.д. № 518/2018г. на ОС-Пловдив е отхвърлен искът на болницата срещу НЗОК за заплащане на обезщетение за забавено плащане за разликата над 36 420,57лв. до 40 216,08лв., представляваща мораторна лихва върху главница 137 266лв. за периода 31.08.2015г.- 01.01.2016г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба МБАЛ“Тракия“ЕООД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и е извършена и отчетена от ищеца медицинска дейност, която надхвърля дефинираните в договора стойности и е използвал медецински консумативи над месечните стойности за процесния период. За спорен е намерен въпросът дали следва да се заплати осъществената надлимитна дейност и използваните медицински консумативи предвид съдържанието на Приложение №2 към договора. ПАС е приел, че с чл.52 от Конституцията на РБ е предвидено право на гражданите на РБ на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване. Съобразил е, че здравеопазването се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни трудови вноски и от други източници при условия и ред, определени със закон. В тази връзка въззивната инстанция е разгледала регулацията на обществените отношения относно предоставяне на болнична помощ в Закона за здравното осигуряване. След анализ на разпоредбите на посочения нормативен акт съдът е съобразил дефинирането на дейността по управление и разходване на средствата от задължителните здравноосигурителни вноски за задължително закупуване на здравни дейности, която се осъществява от НЗОК и нейните подразделения – РЗОК и които дейности са определени по вид, обем, цена и достъпност; гарантирането на свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ, чрез определен в закона пакет от здравни дейности и правото на свободен избор на изпълнител; принципите, при които се осъществява задължителното здравно осигуряване; характера на Националния рамков договор на нормативен административен акт и неговия задължителен характер за НОЗК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите, както и съдържанието на същия договор – ред за предоставяне и изисквания към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ, гарантирана като пакет по чл.45 ЗЗО от бюджета на НЗОК; сключването на договори между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ за осъществяване на дейността по оказването й в съответствие с гарантирания пакет по чл.45 ЗЗО. ПАС е счел, че тази норма има императивен характер и ако предоставената болнична помощ попада в обхвата на чл.45 ЗЗО, заплащането й е задължително. С оглед на изложеното е заключил, че в индивидуалните договори, сключени с РЗОК, не може да се игнорира задължението за плащане, а единствено на определяне подлежи редът и моментът за извършване на плащането от НЗОК. Обсъдил е, че разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗО предвижда със средства от резерва да се заплащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. С приложимата към конкретния случай методика по чл.55е ЗЗО не се определят видът, обемите и цените на медицинската помощ, подлежаща на заплащане, а начинът по който трябва да се остойности и изплаща, т.е определя се фактическият състав на отчитането й. Ето защо ПАС е заключил, че приложимата методика не е основание да се приеме, че възложената от НЗОК работа на дадено лечебно заведение е само в границите на сумите, посочени в Приложение №2 към индивидуалния договор. В този смисъл следва да се тълкуват и включените в посочения договор текстове от методиката на осн. чл.24 от НРД, а не като съгласие на страните за заплащане на престираната болнична помощ единствено в рамките на стойностите по Приложение № 2. Според въззивния съд при предоставяне на надлимитна дейност и липса на бюджетно предвидени средства, задължението на НОЗК за плащане не отпада, но това може да се извърши и след периода по чл.25 от Приложение №2 на методиката – след решение на НС на НЗОК за изменение на бюджетната рамка. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване, тъй като следните правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/Подлежат ли на заплащане извършени дейности по сключен през 2015г. на основание чл.59, ал.1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение-изпълнител на болнична медицинска помощ, чиято стойност е над определените в Приложение №2 към този договор стойности /лимити/ за дейностите за съответен месец?; 2/ Клаузите на сключен през 2015г. на осн. чл.59, ал.1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение-изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се лимитира стойността на извършваните от болницата медицински дейности за съответните месеци в рамките на определения от НЗОК бюджет, нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и конкретно с чл.52 от Конституцията на РБ и чл.2, чл.4, чл.35 и чл.45 ЗЗО, чл.25 и чл.26, ал.2 ЗЗО, чл.4, ал.4 ЗБНЗОК за 2015г.? Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от касатора въпрос №1 не отговоря на изискванията към общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото предполага преценка на конкретни доказателства по делото – клаузи в договор и съдържание на приложение към него, т.е. има отношение към възприемането на фактическата обстановка. Тълкуването на договорни клаузи, без да е поставен правен въпрос относно приложението на чл.20 ЗЗД, като дейност по съществото на спора няма отношение към фазата по селекция на касационната жалба. Вторият правен въпрос е поставен в аспект, който не е бил разглеждан от въззивния съд. Той не е приел, че е налице нищожност на клаузи от процесния индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Тълкувал е уговорките между страните и съдържанието на Приложение № 2 към него, с които са били въведени стойности, и е направил извод, че с тях не се поставят лимити в плащането, а се определя начин на остойностяване на извършените дейности и момент за заплащането им съобразно и бюджетното предвиждане. Така определените стойности са прогнозни и се включват като елемент от договорите за създаване на определена бюджетна дисциплина. Надлимитната дейност, съобразно приложимите според ПАС и цитирани от касатора във въпроса правни норми от КРБ, ЗЗО и ЗБНЗОК за 2015г., винаги подлежи на заплащане, но в един по-късен момент. Поради неизпълнение на изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, ВКС не дължи произнасяне по сочените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. По поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2, пр.3 ГПК: Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. По тези съображения касационното обжалване не се допуска по касационната жалба на НЗОК. Тъй като разглеждането на насрещната касационна жалба на МБАЛ „Тракия“ЕООД е в зависимост от допускането на касационната жалба на НЗОК на осн. чл. 287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. В полза на ответника МБАЛ „Тракия“ЕООД се дължи заплащане на сторените разноски за подадения от него отговор на касационната жалба на НЗОК, т.е. в размер на 3000лв. с ДДС за изплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,