Определение № 329 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3571/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, постановено на 21.12.2012г. по гр.д.№285/2011г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен искът на касатора против Н. В. Ж. и К. Й. Ж. за заплащане на извършените подобрения в собствения на ответниците апартамент в [населено място] в размер на 124 874лв. Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената от К. С. К. касационна жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за задължителната сила на указанията на ВКС и обвързан ли е съдът с указанията на ВКС,дадени в отменителното решение и по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при повторно разглеждане на делото и за пределите на новото разглеждане от въззивната инстанция,по които въпроси поддържа,че е налице противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също така,че касационното обжалване следва да бъде допуснато и по въпроса влиза ли в сила необжалваната част от решението и за обхвата на проверката на решението от въззивната инстанция,което по естеството си представлява довод за необходимост от проверка на допустимостта на обжалваното решение. В писмен отговор в срока по чл.284,ал.3,т.1 ГПК ответниците по касационна жалба Н. В. Ж. и К. Й. Ж. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните: Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС,като при първото разглеждане с решение №378/02.11.2011г. по гр.д.№1110/2010г. на състав на І ГО на ВКС е прието въз основа на установената по делото фактическа обстановка,че ищцата К. К. е осъществявала владение върху имота в периода на извършване на подобренията лично и чрез И. Ц.,с когото живеела на съпружески начала,с намерение да придобие имота за себе си,т.е. като недобросъвестен владелец,като фактическата власт и строителните работи били осъществявани със знанието и без противопоставянето на собствениците, поради което е прието,че К. К. има качеството на приравнен на добросъвестен владелец и претенцията й за заплащане на стойността,с която се е увеличила стойността на имота е основателна. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за установяване на пазарната стойност на конкретния имот преди подобренията и след това въз основа на оценка на конкретния имот в състоянието му към установяване на владението /т.е. без подобренията/ и след подобряването му,по пазарни цени към момента на постановяване на решението. С обжалваното решение е прието,че предявеният иск е неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи извод К. К. да е доказала наличие на изискуемо вземане на първо място по причина,че не е доказано владението й да е било смутено от собствениците на имота по исков ред,да е превърнато в държане или да е било отнето от собствениците или от другиго,като няма дори твърдения в тази насока.Изложени са съображения,че липсата на изискуемост на вземането за извършени подобрения в чужд имот прави неоснователна претенцията за заплащането на тяхната стойност-до момента,в който владението на К. К. върху претендираните подобрения продължава лично или опосредствено, тя извлича полза от тях за себе си,като съществува хипотетична възможност,владеейки подобренията,да ги премахне като евентуалното осъждане на собственика на имота да заплати извършените в него подобрения при несмущаваното им владение от страна на К. К. е прието,че би обогатило неоснователно последната. Според настоящия състав е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при повторно разглеждане на делото и за пределите на новото разглеждане от въззивната инстанция – в посоченото от касатора решение №344/01.11.2011г. по гр.д.№1451/2010г. на І ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК е прието,че при повторното разглеждане на делото от въззивния съд той се произнася по спора по делото само в рамките,очертани от касационното решение,т.е. че новото разглеждане на спора е с различен обем от първоначалното въззивно разглеждане с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция,като по-нататъшния ход на производството следва да започне от онова незаконосъобразно действие,което е послужило като основание за отмяна. Прието е,че новият състав на въззивната инстанция не би могъл отново да се произнася по въпросите,по които се е произнесъл вече касационният съд,тъй като тази възможност е вече преклудирана. В същия смисъл е и посоченото от касатора решение №251/11.11.2011г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№248/2011г. от състав на ІІ ГО на ВКС,в което е прието,че въззивният съд при новото разглеждане след отмяна на първото въззивно решение и връщането на делото е длъжен да се съобрази с направената преценка в касационното отменително решение по преюдициален въпрос,като по този въпрос доводите на страните се преклудират,тъй като касаят приложението на материалния закон, указанията на касационната инстанция по което са задължителни. Според настоящия състав следва да се извърши преценка дали обжалваното решение е постановено при спазването на тези правила, както и да се извърши преценка на неговата допустимост с оглед наведените от касатора доводи,че при предходното разглеждане на делото от ВКС касационното обжалване е било допуснато само по подадената от нея касационна жалба и съответно въззивното решение е било отменено само в обжалваната от нея част. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение