Определение № 2223 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3773/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. С., чрез адв. Б. З., срещу решение № 198 от 24.04.2023 г., постановено по гр.д. № 128/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 174/05.12.2022 г. по гр.д. № 221/2022 г. по описа на Районен съд – Брезник, с което е признато за установено по предявения от П. Г. Г. срещу И. Г. С. и С. А. Л. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че П. Г. е собственик по наследство на 1/24 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], с идентификатор [№] по КККР, с площ от 629 кв.м., заедно със 17/120 ид. ч. от построената в имота сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 54 кв. м. и И. Г. С. и С. А. Л. са осъдени да предадат на П. Г. Г. владението върху 1/24 ид. ч. от описания имот заедно със 17/120 ид. ч от построената в имота сграда. Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост на въззивното решение, а по същество за неправилност на същото, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК за допускането му до касационно обжалване. От ответницата по касационната жалбата П. Г. Г., чрез адв. Д. Х., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от ищца по делото с правен интерес от обжалване на въззивното решение, което като постановено по иск за собственост върху недвижим имот, подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК без оглед цената на иска. Производството по делото е образувано по предявен от П. Г. Г. срещу И. Г. С. и С. А. Л. иск с правно основание чл. 108 ЗС за 1/24 ид. ч. от описания в исковата молба поземлен имот, заедно със 17/120 ид. ч. от построената в него сграда. Ответницата И. Г. С. е предявила насрещен иск срещу ищцата, както и срещу другия ответник, като е поискала да бъде признато за установено по отношение на тях, че е собственик на имота на основание давностно владение, поискала е да се постанови извършването на делба на имота, както и да се признае, че ответниците не са собственици на имота. Този иск не е приет за разглеждане от районния съд, който го е отделил в отделно производство. Районният съд е уважил предявения ревандикационен иск. С молба вх. № 1738 от 21.03.2023г. И. Г. С. е поискала от въззивния съд да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д. № 287/2022г. на РС.- Б., образувано по предявен от нея иск за собственост на същия имот. По това искане въззивният съд не се е произнесъл. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата се легитимира като собственик на основание наследство на 1/24 ид.ч. от поземления имот и на 17/120 ид.ч. от сградата, като спорният имот е съсобствен между нея и ответниците - И. Г. С. притежава 8/24 ид. части от поземления имот и 52/120 ид.ч. от сградата, а С. А. Л. - 2/24 ид.ч. от дворното място и 1/12 ид.ч. от сградата. Изложени са мотиви, че след като ищцата е собственик на посочените идеални части, а ответниците упражняват фактическата власт върху имота и сградата, без да са доказали основание да владеят и по отношение на правата на ищцата, то предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен. Съдът е приел, че възражението на ответницата И. С. за придобиване на имота и сградата по давност не е релевирано своевременно в срока по чл. 133 ГПК, поради което и по това възражение не се дължи произнасяне. Посочено е също, че с отговора на исковата молба И. С. е предявила насрещен иск за признаването й за собственик на имота на основание давностно владение, който насрещен иск не е приет за съвместно разглеждане от районния съд, а по него е образувано гр. дело № 287/2022г. на Бр РС. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение е налице поддържаното от касатора основание на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационното обжалване- вероятна недопустимост на въззивното решение, доколкото липсва произнасяне от въззивния съд по направеното искане за спиране производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК – до приключване на производството по дело, образувано по предявен от ответницата установителен иск за собственост, основан на твърдения за изтекла в нейна полза придобивна давност. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение