Определение № 3777 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4863/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №7738/16.08.2023г. на Т. А. Х. и И. С. Х. чрез адв. М. против решение №265/06.07.2023 година, постановено по в.гр.д. № 280/2023 година, по описа на Окръжен съд - [населено място]. Жалбоподателите считат, че обжалваното решение е неправилно. Оспорват извода на съда, че поставената врата следва да бъде премахната, за да бъде осигурен достъп до таванските помещения, като считат, че тази цел може да бъде постигната и с предоставянето на ключ, без премахване на поставената преграда. Излагат, че не са събирани доказателства дали основанията за поставянето на преградата са отпаднали, но въпреки това е направен извод, че такива не се налице към деня на постановяване на съдебното решение. Не е съобразено също, че се касае за етажна собственост, като с решението за поставяне на преградата са се съгласили всички живущи, а понастоящем искът е подаден като премахване се претендира единствено от собственика М. Д.. Твърди се, че не е отчетено изобщо, че тя е изразила своето съгласие за поставянето на преградата. Жалбоподателите считат, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от предмета на спора, които са обусловили правната му воля, отразена в обжалваното решение, с оглед на което са от значение за изхода по конкретното дело, като формулират следните такива:

1. Представлява ли пречка по чл. 109 от ЗС за упражняване на правото на собственост поставена преграда, ако собственикът разполага с поне още една възможност за достъп до собствените си идеални части от имота? Правно релевантно ли е за отговора на поставения въпрос моментната субективна /не/възможност на лицето - поради възраст или болест, да използва другия вход към таванските помещения? Касаторите излагат, че наличието на друг вход - изход към процесните тавански помещения следва да обоснове отхвърляне на иска, тъй като не е спазено изискването на чл. 109 ЗС да е налице пречка за упражняване на правото на собственост.

2. Правно релевантно ли е дали действието по поставянето на преградата е основателно или неоснователно, за уважаване или отхвърляне на предявения иск по чл. 109 ЗС? Този въпрос се поставя във връзка с твърдението на жалбоподателите, че в производството по делото се установило, че поставянето на преградата е било основателно - с цел ограничаване на достъпа и осъществяване на кражби на имущество на етажните собственици.

3. Съществуват ли предпоставките по чл. 109 ЗС за премахване на поставената преграда, ако подалият иска е дал изричното си съгласие за поставянето й? Въпросът се поставя във връзка с твърдението на касаторите, че М. Д. е дала съгласие за изграждането на процесната преграда, като поставянето и е в общ за етажните собственици интерес доколкото всички съсобственици са се облагодетелствали от поставянето поради това, че е препятствала свободният достъп и евентуалните посегателства върху собствеността. Считат, че решението в тази му част противоречи на съдебната практика, обективирана в Решение №19 от 12.04.2021 г. по гр. д. №1709/ 2020г. на ВКС, 2-ро ГО. Ако касационната инстанция прецени, че отговорът на тези въпроси не е решен в противоречие с практиката ВКС, както и в противоречие със задължителната и тълкувателна практика на ВКС и ВС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, то се моли да бъде преценено дали отговорът на въззивния съд, дадени с решението на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Ответникът по касационната жалба – М. А. Д. не е депозирала отговор в предоставения и за целта срок.

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Производството е образувано по искове на М. А. Д. с правно основание чл. 109 от ЗС да бъдат осъдени ответниците да предприемат необходимите действия за отстраняване на причината за появата на мокри петна на тавана на кухнята й, както и да й осигурят достъп до собствените й тавански помещения, като премахнат вратата, преграждаща коридора на втория етаж на сградата. Ищцата твърди, че с ответниците са собственици на обекти в режим на етажна собственост в недвижим имот в [населено място], [улица]. Над кухнята на ищцата, находяща се на първия етаж на сградата, се намирала част от жилището на ответниците – килер, преустроен на баня с тоалетна, от където на тавана на нейната кухня се появявали мокри петна на мястото под сифона в банята на ответниците. Твърди се, че с бездействието си ответниците засягат правото й на собственост, като смущават и пречат на пълноценното ползване на кухнята и увреждат собствеността й. Освен това, ответниците преградили коридора на втория етаж на сградата, идеална част от който ищцата притежава, поставяйки врата, която заключвали. По този начин препятстват единствения й достъп до таванските помещения, от които също притежава идеална част. Предвид което ищцата моли ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които и пречат да осъществява правото си на собственост в пълния му обем.

Ответниците оспорват исковете, като твърдят, че нямат никаква вина за мокрите петна в кухнята на ищцата, а основният първоизточник за намокрянето е разрушеният калкан и просмукването на влагата по стените на помещенията на ищцата. Оспорват и твърдението, че ищцата няма достъп до таванското помещение, тъй като на площадката на втория етаж имало отвор към него, който никога не се заключвал и бил достъпен за всички. Процесната врата била поставена през 2017 г. след кражба на лични документи и пари на ответницата от пациенти на лекарския кабинет на д-р Ю. М. – дъщеря на ищцата, който се помещавал в сградата. Твърдят, че поставянето станало със съгласието на ищцата да бъде изградена врата, която да се заключва и ответниците да се чувстват в безопасност.

Първоинстанционният съд, след като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, е отхвърлил претенцията на М. А. Д. да бъдат осъдени ответниците да предприемат необходимите действия за отстраняване на причината за появата на мокри петна на тавана в нейната кухня като неоснователен. Уважен е другият предявен иск, като Т. А. Х., с ЕГН: [ЕГН] и С. Х. Х., с ЕГН: [ЕГН] са осъдени да осигурят на М. А. Д. достъп до собствените й тавански помещения, като премахнат вратата, преграждаща коридора на втория етаж на сградата, намираща се на адрес: [населено място], [улица].

С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която Т. А. Х. и С. Х. Х., починал в хода на делото и заместен от И. С. Х., са осъдени на основание чл. 109 от ЗС да осигурят на М. А. Д. достъп до собствените й тавански помещения, като премахнат вратата, преграждаща коридора на втория етаж на сградата, намираща се в [населено място], [улица]. В останалата част първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване по първия и третия въпрос, формулирани в изложението по следните съображения:

Така поставените въпроси са от обуславящо значение за изводите на съда, но по тях не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не се констатира твърдяното от касаторите противоречие.

Във връзка с въпросите дали представлява пречка по чл. 109 от ЗС за упражняване на правото на собственост на лицето поставена преграда, ако собственикът разполага с поне още една възможност за достъп до собствените си идеални части от имота и правно релевантно ли е за отговор на поставения въпрос моментната субективна /не/възможност на лицето - поради възраст или болест, да използва другия вход към таванските помещения, следва да се отбележи, че въззивното решение е постановено в съответствие със съдебната практика, според която препятстването на достъпа до таванските помещения следва да се квалифицира като пречене при ползването на общите части, като е без значение дали те реално се ползват или не от собственика и поради какви причини. Изводите му съответстват на разясненията, съдържащи се в ТР №4/2015г ., прието на 06.11.2017 година, ОС на Гражданската колегия на ВКС, според които "съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Разпоредбата на закона установява две задължителни условия за уважаването на иска с правно основание чл. 109 ЗС: 1 установяване неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и 2. / създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.“. Следва да се посочи също, че възможността за достъп през отвор в тавана с размери 80 см. на 80 см. и без стълба не е еквивалентен и не може да замести този по дървените стълби, специално изградени и съществуващи с тази цел, които ищцата не може да използва поради допълнително поставената от ответниците врата. Обжалваното решение е съобразено с посоченото от касаторите решение № 70 от 17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3460/2020 г., I г. о., ГК, според което искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск на собственика за прекратяване на всяко неоснователно действие или бездействие, което му пречи да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Двете задължителни условия за уважаване на този иск са: неоснователно действие на ответника по негаторния иск и произтичащи от това неоснователно действие пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Въззивният съд е съобразил, че изграждайки допълнителна врата в коридора- обща част, ответниците препятстват свободния достъп до таванските помещения, които също са обща част за всички етажни собственици, с оглед на което е уважил предявения иск.

По отношение третия въпрос дали съществуват предпоставките по чл. 109 ЗС за премахване на поставената преграда, ако подалият иска е дал изричното си съгласие за поставянето й, следва да се отбележи, че наличието на дадено съгласие от ищцата е само защитна теза на ответниците, като по делото не са събрани доказателства в подкрепа на това твърдение, нито, че общото събрание на етажните собственици е взело решение в този смисъл.

Във връзка с втория въпрос: правно релевантно ли е дали действието по поставянето на преградата е основателно или неоснователно, за уважаване или отхвърляне на предявения иск по чл. 109 ЗС, съставът на Върховния касационен съд счита, че в обобщен вид той се свежда до това какво е съотношението между правото на защита на собствеността и правото на достъп до общите части, доколкото ответниците твърдят, че те са поставили преградата с цел предпазване на собствените им помещения от нерегламентирано посегателство от трети лица. Чрез така поставеният въпрос всъщност се иска разясняване относно понятието за неоснователно действие в хипотеза като настоящата, засягаща по различен начин правото на собственост на отделните собственици в етажната собственост. Предвид което Върховният касационен съд счита, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса: „Представлява ли неоснователно действие поставянето на преграда в коридор в сграда етажна собственост, възпрепятстваща достъпа до общи части /тавански помещения/ ако преградата е била поставена с цел защита правото на собственост върху индивидуални обекти и какъв е балансът между правото да се ползват общите части и правото на собственика да защити правото си на собственост върху своя имот?“. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл, но той е обуславящ по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, предвид данните по делото. В този смисъл не е изпълнил задължението си, което според цитираното от касаторите решение № 57 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4517/2019 г., II г. о., ГК, съдът има, а именно да извърши преценка за това кои доказани факти по конкретното дело, съставляват неоснователно действие по см. на закона и дали тяхното въздействие е по-голямо от обикновеното, което да налага премахването му, като тази преценка следва да обхваща естеството на извършеното от ответника нарушение. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се има предвид и това, че не се установи практика на ВКС, която да обхване всички правни проблеми, които се поставят по настоящото дело и които могат да бъдат от значение и по други подобни дела.

При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на държавна такса в размер на 25 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,