Определение № 50182 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2400/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Ответникът по касация Д. И. Д. иска изменение на решение № 50043/07.03.2023 г. по настоящото дело в частта по разноските, с довода, че съдът е пропуснал да се произнесе по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено и платено от касатора (от ответника) за представителството му пред всяка от трите инстанции, което възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е своевременно заявено и основателно. Касаторът, „Енерго-Про Продажби“ АД, ответник по молбата по чл. 248 ГПК и по исковете, възразява, че е неоснователна. Настоящият състав намира молбата по чл. 248 ГПК с допустим предмет (молителят е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК), от процесуално легитимирана страна (направил е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК своевременно (в отговора на касационната жалба и в молбата, докладвана в откритото съдебно заседание пред Върховния касационен съд), и касационното решение съдържа осъдителна част по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК)), спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК (молбата е постъпила на 07.04.2023 г.) и е основателна. Съображения: С касационното решение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ответникът по касация (ищецът) е осъден да заплати на касатора (на ответника) сумата 4 649.10 лв. Сумата е определена според крайния изход – въззивното решение е обезсилено, а производството – частично прекратено поради частичен отказ от иска пред касационната инстанция (за сумата над 5 000 лв. до 5 277.60 лв.), а в останалата част – отменено и отрицателният установителен иск е отхвърлен (за сумата 5 000 лв.). Присъдените разноски в касационното решение включват уговорените и платени адвокатски възнаграждения за представителството на ответника по иска пред всяка от трите инстанции – три суми от по 1 416.00 лв. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С подобно искане/възражение насрещната страна поставя като спорен въпроса за причинно-следствена връзка между заплатеното адвокатско възнаграждение и правната и фактическа сложност на делото, т.е. доколко трудът на адвоката по осъществената правна помощ и процесуално представителство не е бил надценен. Чл. 78, ал. 5 ГПК фингира наличието на причинно-следствена връзка между заплатеното възнаграждение и правната и фактическа сложност на делото до минимално определения размер съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета в делегацията по чл. 36 ЗА, и изисква „прекомерност“, т.е. чувствително несъответствие. В случая, минимално определените размери са тези по чл. 7, ал. 2, т. 3 ГПК. Те възлизат, съобразно приложимите редакции на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно към датата на предявяване на иска (ДВ, бр. 7/22.01.2019 г.) – на сумата 594.00 лв.; към датата на въззивната жалба (ДВ, бр. 45/15.05.2020 г.) – на сумата 462.00 лв. и към датата на касационната жалба (ДВ, бр. 68/31.07.2020 г.) – на сумата 594.00 лв., включително поради осъщественото от адвоката процесуално представителство на ответника пред касационната инстанция. От друга страна, това, което ищецът е заплатил за своето адвокатско представителство пред всяка от трите инстанции, възлиза на суми от по 600 лв. (пред първата и втората) и 500.00 лв. (пред касационната). Т.е. въпрос за намаляване на адвокатското възнаграждение под тези размери не стои, тъй като с платените суми от по 600.00 лв. ищецът признава наличието на причинно-следствена връзка между фактическата и правна сложност на делото и труда на адвоката, положен пред първата и пред втората инстанция, а плащането за сумата 500.00 лв. е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, до който причинно-следствената връзка законът фингира. От друга страна, следва да се съобрази, че делото не разкрива особено висока фактическа и правна сложност, доколкото и по двата въпроса, по които е допуснато касационното обжалване при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната), има установена практика на Върховния касационен съд, включително към предявяването на иска и писмения отговор, респ. към въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба, респ. към първоинстанционното и към въззивното решение, а по въпроса за последиците от частичния отказ от иск пред касационната инстанция бе постановено ТР № 4/23.11.2022 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК заплатените от ответника адвокатски възнаграждения за суми от по 1 416.00 лв. за представителството му пред всяка от трите инстанции следва да бъдат намалени до суми от по 600.00 лв., защото делото е еднакво сложно за всяка от страните, а касационното решение – изменено в частта по разноските на основание чл. 248 ГПК.