Определение № 2794 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2688/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. С определение № 4984 от 23.12.2024 г., постановено по адм. д. № 1347/2024 г. Административен съд – Пазарджик, V-ти състав, е оставил без разглеждане жалбата на „Рекламна Агенция- Бултоп“ ЕООД, ЕИК 131102787, против Акт за установяване на задължения № 3083-1/28.02.2024 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от Главен експерт приходи в Звено „Местни приходи“ при Община Батак и е прекратил адм. дело № 1347/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С определението съдът е изпратил преписката по компетентност на Ръководителя на „Звено за местни приходи“ в Община Батак. Срещу така постановеното определение в частта му, в която преписката е изпратена по компетентност на Ръководителя на „Звено за местни приходи“ в Община Батак, е подадена частна жалба от ръководителя на звено „Местни приходи“ в Община Батак. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Пазарджик в оспорената му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Пазарджик в посочената му част. Ответното по частната жалба дружество „Рекламна Агенция- Бултоп“ ЕООД, ЕИК 131102787, със седалище и адрес на управление гр.Своге, [улица], представлявано от управителя Н. С. Т., взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Пазарджик е оставил без разглеждане жалбата на „Рекламна Агенция- Бултоп“ ЕООД, ЕИК 131102787, против Акт за установяване на задължения № 3083-1/28.02.2024 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от Главен експерт приходи в Звено „Местни приходи“ при Община Батак и е прекратил адм. дело № 1347/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С определението съдът е изпратил преписката по компетентност на Ръководителя на „Звено за местни приходи“ в Община Батак. За да постанови този резултат административният съд е приел, задълженията за данък върху недвижимите имоти представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като според чл. 166, ал. 1 от този кодекс установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Допълнено е, че относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Първоинстанционният съд е посочил още, че съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Предвид характера на оспорения административен акт, са изложени мотиви, че редът за издаване на административните актове, с които се определят задължения въз основа на декларация, е уреден в глава 14 на ДОПК, като в чл. 107, ал. 4 на кодекса е регламентиран редът за оспорването им. Посочено е, че съгласно цитираната разпоредба на ДОПК, актът може да се обжалва по административен ред в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. На основание изложеното е изграден извод, че производството по издаването и обжалването на актовете за установяване на местните данъци и такси е по реда на ДОПК. Отбелязано е, че доколкото е налице ред, установен в специален закон, не могат да намерят приложение общите правила за оспорване на административните актове по Административнопроцесуалния кодекс, където на оспорващия е предоставена възможността да избира дали да отнесе въпроса пред по-горестоящия административен орган или да сезира съда. Съдът е посочил, че към административния ред за обжалване препраща чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с определянето на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК; обжалването по административен ред за тези актове е процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред, доколкото в чл. 144 от ДОПК се съдържа общо препращане към реда за обжалване на ревизионните актове, за които това изискване е безспорно установено в чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Тъй като издадения акт за установяване на задължения по декларация не е оспорен от адресата му по административен ред, първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба до него е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, като по нея компетентен да се произнесе е ръководителят на „Звено за местни приходи“ в Община Батак, с нарочен писмен, мотивиран акт, като именно неговият акт ще подлежи на съдебен контрол, в случай че е неблагоприятен за жалбоподателя. На основание изложеното административният съд е постановил посоченото по-горе определение, като е оставил подадената до него жалба без разглеждане, прекратил е производството по делото и е изпратил преписката по компетентност на горестоящия административен орган. Определението на Административен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно. С оспорения Акт за установяване на задължения № 3083-1/28.02.2024 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от Главен експерт приходи в Звено „Местни приходи“ при Община Батак, на „Рекламна Агенция- Бултоп“ ЕООД, ЕИК 131102787, са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за притежаван от дружеството недвижим имот на територията на Община Батак. Срещу така издадения акт е подадена жалба от дружеството до Административен съд – София област, в последствие изпратена по компетентност на Административен съд – Пазарджик. С оспорения акт на „Рекламна Агенция- Бултоп“ ЕООД, ЕИК 131102787, са установени задължения за местни данъци и такси за притежаван от дружеството недвижим имот на територията на Община Батак. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според чл. 152,ал.1 ДОПК ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, а според ал. втора, решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Пренесено на плоскостта на настоящия казус това означава, че издаденият акт за установяване на задължения по декларация следва да бъде оспорен административно пред ръководителя на звеното за "Местни данъци и такси" при Община Батак, което оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за оспорването му по съдебен ред. В случая липсва оспорване на издаденият АУЗД по административен ред и правилно административният съд е приел, че жалбата се явява процесуално недопустима. Тъй като същата е подадена в срока за оспорване по административен ред, след прекратяване на производството по делото тя правилно е изпратена на горестоящия административен орган ведно с делото като преписка за произнасяне по същата. Наведеният в частната жалба довод, че ръководителят на звено „Местни приходи“ при Община Батак няма как да се произнесе, тъй като не е сезиран с нарочна жалба, не може да бъде споделен. В случая е налице подадена жалба срещу оспорения административен акт, като същата следва да бъде разгледана първоначално от съответния компетентен за това орган. След като законът определя изрично реда, по който следва да бъде извършено оспорването на актовете за установяване на задължение за декларация, то жалбата при условията на чл.130,ал.4 АПК правилно е изпратена от първоинстанционния съд на компетентния за това горестоящ административен орган, който следва да разгледа същата при условията на чл.152,ал.2 ДОПК във вр. с чл.4,ал.5 ЗМДТ. Като правилно и законосъобразно определението на Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК във вр. с чл236 АПК. Водим от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,