Определение № 224 от 11.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2384/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. В. Д. ЕГН:[ЕИК] срещу решение №1675 от 02.07.2018 г. на Софийски апелативен съд, 12 с-в по в.гр.д. №1871/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 12 от 02.01.2018 г. по гр.д. № 3803/2016г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на същата срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД-София, съответно за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 10 000 лева до предявения размер от 80 000 лева,за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 29.03.2013 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, както и чл.280 ал.2 предл.последно ГПК-очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вследствие на ПТП на посочената дата, виновно причинено от водача на лек автомобил, чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищцата са били причинени съответните телесни увреждания Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП,виновното противоправно деяние на водача на МПС и причинната връзка с телесните увреждания на ищцата. Съдът е приел, че на ищцата са причинени следните травматични увреждания: счупване на срамната кост вляво, което е причинило на последната трайно затруднение на ляв долен крайник да период от 2-3 месеца и разкъсно-контузна рана на главата. С оглед изложените обстоятелства са приети неимуществени вреди, болки и страдания претърпени от ищеца ,чието обезщетяване е определено в размер на 10 000 лева, с оглед което и искът е счетен за неоснователен над този размер. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора въпрос, този за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност по чл.280 ал.2,предл.последно ГПК, доколкото съдът е игнорирал доводите и събраните доказателства за наличието на по-широк обем телесни увреждания на ищцата от процесното ПТП: счупване на седалищна кост и по-дълъг възстановителен период от шест месеца с последици и понастоящем. Настоящият състав намира, че посоченото противоречие по въпроса е налице по отношение на определянето на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 10 000 лева до предявения размер от 80 000 лева. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, наличието на такъв недостатък не се обосновава. С оглед допускането до касация, оплакванията в изложената насока ще бъдат разгледани при проверка за правилността на въззивното решение. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК/ ред ДВ бр.86/2017 г./-противоречие на обжалваното решение с практика на ВКС-посоченото ППВС. Касаторът е освободен от внасяне държава такса,съгласно чл.83 ал.1, т. 4 ГПК, с определение от 18.04.2016 г. по гр.д. №3803/16 /л.7/. С оглед изложеното, съдът