Определение № 3036 от 12.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 874/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба от С. П. Л., чрез адвокат Д. Г. и адвокат П. К., срещу въззивното решение №454/14.11.2024г. постановено по в.гр.д.№216/2024г. на Окръжен съд – Хасково. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна А. Н. Г. с писмен отговор, чрез адвокат Г. К., оспорва жалбата. Излага, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с процесуалните правила и при правилно приложение на разпоредбата на чл.272 от ГПК. Твърди, че не е налице и очевидна неправилност на решението. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл.284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Окръжен съд – Плевен потвърдил решението на първата инстанция съд, с което е отхвърлен предявеният от С. П. Л. срещу А. Н. Г. иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето П. С. Л., определяне местоживеенето на детето, определяне режим на лични отношения на детето с майката и присъждане на месечна издръжка за детето. Със същото съдът предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето П. С. Л. на майката А. Н. Г., определил местоживеенето на детето при майката, определил режим на личен контакт между детето П. С. Л. и бащата С. П. Л. всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00 часа в петък до 20.00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, със задължение след изтичането на този срок да го връща на А. Н. Г.; осъдил С. П. Л. да заплаща месечна издръжка на детето П. С. Л. в размер на 250лв., считано от влизане в сила на решението. За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд (включително чрез препращане по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение) приел за установени следните обстоятелства: Страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съжителството им е родено детето П. С. Л., родено на ..г. В края на м.февруари 2023г. ищецът С. П. Л. взел детето П. от училището, което посещавала в [населено място] и я отвел в дома си в [населено място]; отказал да върне детето на майката, записал го да учи в частно училище в [населено място] без съгласието на майката. По време на съвместното съжителство на детето с бащата, последният ограничил контактите между детето и неговата майка. Те се осъществявали по телефона. Били проведени само две срещи, при поставените от бащата условия за присъствието му на тях, като детето страдало от липсата на контакт с майка си. То се върнало при нея след края на учебната година и определените привременни мерки. Съдът констатирал още, че страните спазвали определения с привременните мерки режим на личен контакт на детето П. с неговия баща С.; емоционалната връзка между тях била запазената; бащата изпълнявал задължението си за заплащане на месечна издръжка на детето. Съдът установил родителския капацитет на страните по делото – родители на детето П.; битовите условия при всеки от тях, позволяващи нормалното му отглеждане; трудовата им заетост; възможността всеки от тях да получава помощ при отглеждане на детето от разширеното си семейство; силната привързаност на детето към неговата майка и роднините му по майчина линия. При така установените и безспорни обстоятелства въззивният съд направил извод, че и двамата родители имали готовност, разполагали с необходимите качества, материални възможности и средства да упражняват родителските права по отношение на детето П.. Приел, че тези обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели К.-Л. и Г. (майки на страните), както и от разпита на социалните работници и информацията в социалните доклади. С оглед на това и след преценка възрастта, пола на детето, установената уседналост при майката, трайната връзка на детето с училището в [населено място] и посещаваните от него извънкласни форми, съдът заключил, че родителските права по отношение на детето П. следва да бъдат предоставени на майката. По отношение режима на личен контакт на детето П. с неговия баща С. Л., въззивният съд отбелязал, че родителите не са посочили конкретен режим и са предоставили определянето му от съда. Посочил, че при определянето му е съобразил следните обстоятелства: възрастта на детето; неговия интерес; посещаваното училище; изградените навици; отношение към родителите му поотделно, но в представите му като семейство, макар и разделено; емоционалното му състояние и душевно равновесие, както и необходимостта от плавен преход на сближаване между бащата и детето. Посочените обстоятелства обусловили крайния му извод, че определеният от първата инстанция режим на личен контакт – всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00 часа в петък до 20.00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, със задължение след изтичането на този срок да го връща на А. Н. Г., съответства на нуждите и интересите на детето. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, по следните правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС; ППВС №1/1974г.; решение №450/08.07.2024г. по гр.д.№2767/2023г. на III г.о.; решение №163/27.06.2018г. по гр.д.№1332/2018г. на IV г.о.; решение №110/22.05.2018г. по гр.д.№327/2018г.; решение №153/02.11.2023г. по гр.д.№3859/2022г. на III г.о.; решение №471/11.07.2024г. по гр.д.№2881/2023г. на III г.о.; решение №1/16.04.2021г. по гр.д.№1477/2020г. на IV г.о.; решение №243/22.04.2024г. по гр.д.№1457/2023г. на ІІІ г.о.; решение №152/14.07.2022г. по гр.д.№4247/2021г. на ІV г.о.; решение №64/20.02.2012г. по гр.д.№1398/2011г. на ІV г.о.: 1/ Длъжен ли е съдът да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства наведени от страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка?; 2/ Кои критерии е длъжен да съобрази съдът при преценката си относно предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения и длъжен ли е при извършването ѝ, ръководейки се от интересите на детето, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото?; 3/ Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за интереса на детето? Във връзка с интереса на детето следва ли съдът да преценява желанието на родителите да упражняват родителските права?; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да установи условията, при които детето ще бъде отглеждано при всеки един от родителите и отношенията му с неговото разширено семейство, както и да вземе предвид всички доказателства по делото, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, включително и данните за наличие на отчужденост на детето от някой от родителите, както и данните за създаване на пречки за осъществяване на контакти от единия родител спрямо другия, като прецени най-добрия интерес на детето?; 5/ Следва ли съдът да назначи социален доклад за условията, при които ще живее детето при единия и другия родител? Във връзка с поставените въпроси касаторът е навел доводи, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въведените твърдения за родителския капацитет на страните; установения дефицит на родителски капацитет у майката; неправомерното отвеждане на детето от майката; лишаване на бащата от възможността да вижда детето; условията на живот в дома на майката; доходите на страните; отчуждението на детето от бащата; условията за живот в жилището на бащата. Навел е и довод, че изясняването на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поставените въпроси са свързани с комплекса обстоятелства, които подлежат на преценка при предоставяне упражняването на родителските права. Разрешение на същите е дадено в многобройната и трайно установена практика (включително задължителна такава) на ВС и ВКС. Според дадените в същата разяснения, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: родителските качества на всеки един от родителите; полаганите до момента грижи; желанието и способността им да се грижат за детето; връзката между родителите и детето, отношенията между тях и готовността им да го подкрепят и подпомагат в развитието му като личност, да се съобразяват с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителите и възможността да получават помощ при отглеждане на детето от трети лица; привързаността на детето към всеки от тях, желанията, чувствата и потребностите на детето, съобразени с неговата възраст и пол; отношенията между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение, неговата степен и опасността за причиняване или вредата, която евентуално е причинена на детето свързана с отчуждението. Посочено е още, че преценката на конкретните обстоятелства винаги се извършва при зачитане на най-добрия интерес на детето, за съблюдаването на който съдът следи служебно, след изслушване на двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 СК, съобразяване на техните становища, както и на становищата на компетентната дирекция „Социално подпомагане“. Въпросите са включени в предмета на спора и са обуславящи правните изводи на съда по конкретното дело, но по отношение на тях не е налице сочената допълнителна предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въззивният съд се е съобразил с посочените разрешения. При преценка на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето П. Л. съдът, макар със схематични и кратки мотиви, както и чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение, е изследвал и обсъдил конкретно установените и значими обстоятелства: родителския капацитет и условията на живот при двамата родители, там където се претендира да бъдат упражнявани родителските права; отношенията на детето към всеки един от родителите и тяхното обкръжение; поведението на бащата, отвел детето в друг град без съгласието на майката и ограничил контактите му с нея; привързаността на детето към майката и добрата връзка с неговия баща; установеното адаптиране на детето към новото място, където са се установили с майката (гр.Д.), училището и посещаваните от него извънкласни форми. Съдът намира, че допускането на касационното обжалване на въззивното решение в тази част не е в интерес на детето, предвид неговата възраст, тревожност и несигурност, породени от раздялата на родителите му и неопределеността на местоживеенето му. Посочените обстоятелства изискват приключване на производството във времето, при съобразяване на обстоятелството, че въззивното решение е постановено в интерес на детето. В допълнение следва да бъде посочено, че в хода на производството не е установено родителско отчуждение (заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза), а съдилищата разглеждали делото са изискали няколко социални доклада от дирекциите „Социално подпомагане“ по местоживеене на родителите за установяване условията на живот при всеки от тях, изслушали са социалните работници и са съобразили преките им впечатления от родителите и отношенията им с детето; събрали са данни за предоставените на детето социални услуги и работата с него в Центъра за обществена подкрепа [населено място], в период от шест месеца. В тази част въпросите са обосновани от несъгласието на страната с крайните изводи на въззивния съд, на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето П.. Несъгласието на страната с правните изводи на въззивния съд са възражения, подлежащи на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, както и неговото вътрешно убеждение. Не е налице основание за допускане на обжалването и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, предвид наличието на съдебна практика по поставените въпроси, която е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения, а въззивното решение е постановено в съответствие със същата. Последният поставен въпрос е: Дали съдът е задължен да посочи ясно, точно режима на личните отношения на детето с не упражняващия родителските права родител и да конкретизира конкретни дати или поне определяеми такива относно летния режим на контакти, контактите през учебните ваканции и празниците? Наведен е довод за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в решение №152/14.07.2022г. по гр.д.№4274/2021г. на IV г.о. Този въпрос е включен в предмета на спора, обуславящ е правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на него е налице сочената допълнителна предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. При постановяване на решението въззивният съд не е конкретизирал личните отношения на бащата с детето по време на личните и официалните празници, пролетната и зимна ваканция, а предвид отношенията между родителите, не е определил и ясни правила за начина на избор на месеца, в който детето ще бъде с бащата през лятната ваканция. При постановяване на решението в тази част въззивният съд не е съобразил и обстоятелството, че при определяне мерките на лични отношения с родителя, с когото детето не живее, не е обвързан от желанията на родителите, а следва да ги определи при съобразяване интереса на детето и конкретно установените по делото обстоятелства. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато в частта относно мерките за лични отношения на детето П. Л. с бащата С. Л. по поставения въпрос, обобщен и уточнен от съда (съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): за задължението на съда да посочи ясно и точно режима на лични отношения на детето с не упражняващия родителските права родител, като детайлизира контактите по време на личните и официални празници, пролетна и зимна ваканция, както и относно начинът, по който родителите следва да определят месеца през лятната ваканция, когато детето ще бъде с бащата. Жалбоподателят С. П. Л. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30лв. Мотивиран от горното, съдът