Определение № 4794 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1794/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Т. Б. С., приподписана от адвокат Й., срещу въззивното решение № 6/05.01.2024г. постановено от Окръжен съд – Монтана по в.г.д.№374/2023г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна „МТ П.“ ЕООД с писмен отговор, чрез адвокат Т. Г., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване, тъй като възражението за липса за уведомление на договора за цесия не е бил поставен за разглеждане в производството и по него липсва произнасяне на въззивния съд. Твърди неотносимост към предмета на делото и на втория поставен въпрос. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в определения от ГПК срок. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С обжалваното решение въззивният Окръжен съд – Монтана, след отмяна на решението на първостепенния районен съд, отхвърлил предявения от Т. Б. С. иск за приемане за установено, че не дължи на „МТ П.“ ЕООД непогасена част от задължения по изпълнителен лист издаден на 07.07.2005г. по ч.г.д.№339/2005г. на Районен съд – Монтана в общ размер на 8 932,88лв., за която сума е образувано изп.д.№1-337/2022г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – [населено място]. В диспозитива на решението въззивният съд се е произнесъл относно непогасена част от задължения по изпълнителен лист от 07.07.2005г., издаден по ч.г.д.№339/2005г. на Районен съд – Монтана, в общ размер на 8 932,88лв., но не е индивидуализирал отделните претенции, част от задълженията по изпълнителното дело, за които се твърди да са погасени по давност. Обстоятелството, че същите не са индивидуализирани в решението постановено от първостепенния съд, не освобождава въззивната инстанция, като инстанция по същество, да го стори в своя диспозитив, дори когато потвърждава обжалвания пред нея съдебен акт. Съставът на Върховния касационен съд намира, че делото следва да бъде изпратено на Софийски градски съд за преценка наличието и поправка по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК на допусната явна фактическа грешка в диспозитива на въззивно решение № 6/05.01.2024г. постановено от Окръжен съд – Монтана по в.г.д.№374/2023г., като сумата от 8 932,88лв. се индивидуализира, като се посочат отделните претенции, които я формират. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд,