Определение № 553 от 22.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 798/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Н. А. Ю. от [населено място] извор, общ.А., обл.К., чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 28.11.2016г., постановено по гр.д.№156/2016г. на Окръжен съд–Кърджали в частта, с която след частична отмяна на решение от 08.07.2016г. по гр.д.№1151/2015г. на Районен съд – Кърджали, е отхвърлен предявения от Н. А. Ю. срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.200 КТ за размера над сумата 8 000лв. до 30 000лв. К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът [фирма], в писмен отговор, приподписан от адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима – подадени е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която имат интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Н. А. Ю. срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.200 КТ за размера над сумата 8 000лв. до 30 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване "въздействие на вибрации - вибрационна болест от локално вибровъздействие /костно ставен синдром, вегетосъдов синдром и слухововестибуларен II-III ст". Установено е, че Н. А. Ю. страда от професионално заболяване "въздействие на вибрации - вибрационна болест от локално вибровъздействие /костно ставен синдром, вегетосъдов синдром и слухововестибуларен II-III ст", което е в причинна връзка с изпълняваната от него работа на длъжност "подземен миньор" в [фирма] и [фирма]. Професионалното заболяване е установено по предвидения в закона ред - чл.61 и сл. КСО и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, съответно с Експертно решение № 2055 по зас. № 133/11.09.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ [фирма] - гр.К. и Експертно решение № 0542 от зас. № 104/16.07.2013 г. Н. по нервни болести. Прието е за установено, че заболяването е констатирано за пръв път през 1995 г., когато въззивникът е работил в [фирма]. В последствие същият е продължил да работи на същата длъжност като "подземен миньор" в [фирма] при същите неблагоприятни условия, които са довели до задълбочаване на заболяването. Поради това и съгласно разпоредбата на чл.212 КТ, във вр. с чл.53 ЗЗД, е прието, че двамата работодатели следва да отговорят за причинените от професионалното заболяване неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетение въззивният съд е взел предвид степента за заболяването "вибрационна болест от локално вибровъздействие II - ри към III - ст."; клиничната проява на вегетативна полиневропатия на горните крайници средна към тежка степен с исхемични кризи тип "Р.", с мускулно-сухожилни, костно-дегенеративни нарушения и неврит на слуховите нерви, които се вграждат в клиничната картина на вибрационната болест; определеният краен процент 54% Т. в това число 20% по раздел III от методиката за прилагане на отправните точки - за общо заболяване 20% Т. и за професионално заболяване 50% Т. със СИ - три години, т.е. до 01.09.2015 г. Отчетено е, че съгласно заключението на вещото лице при наличие на адекватно лечение в стадий II към III и труд без вибровъздействие и пренапрежение на О. и съдействие от страна на болния, може да се постигне обратно развитие на повечето патологични промени. Изложени са съображения, че след изтичане срока на определения процент намалена работоспособност, не са налице данни за преосвидетелстване на въззиваемия съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, респ. данни за развитието на професионалната болест. Поради това е прието, че обезщетението следва да бъде присъдено до въведения с исковата молба и установен с решение на Н. срок на определения процент намалена работоспособност. В исковата молба ищецът претендира солидарно осъждане на ответниците за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които търпи и ще продължава да търпи от професионалното заболяване. С представеното с исковата молба ЕР №2055 от 11.09.2012г. на МБАЛ [фирма] К., срокът на определения процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане е за три години до 01.09.2015г. Исковата молба е заведена на 09.09.2015г. В хода на първоинстанционното производство с молба от 15.12.2015г. /л.101/ е представено и прието в с.з. на 16.12.2015г. ЕР №4254 от 09.12.2015г. на МБАЛ [фирма] К., за преосвидетелстване на заболяването с водеща диагноза „въздействие на вибрации“, професионално заболяване „вибрационно болест от локално въздействие ІІ-ІІІ ст.“ – 50% Т. и срок 01.12.2018г. – за три години. След като страдащият от професионално заболяване е преосвидетелстван, преценката за бъдещите вреди ще се определи съобразно здравословното му състояние, констатирано при експертизата /решение №462 от 09.01.2012г. по гр.д.№1304/2010г. на ВКС, ІVг.о./. След като вредите за бъдеще време са установими, това обстоятелство може да бъде отчетено при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди. С въззивното решение въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди представените по делото относими към спора доказателства, е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №78 от 19.07.2016г. по гр.д.№355/2016г. на ВКС, ІІг.о., решение №119 от 04.06.2015г. по гр.д.№1269/2015г. на ВКС, Іг.о., решение №37 от 29.03.2012г. по гр.д.№241/2011г. на ВКС, Іг.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІГО