Определение № 349 от 25.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1364/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от [фирма] – [населено място] чрез пълномощника на дружеството адв. И. К. против Определение №375 от 16.12.2014 год., постановено по т.д.№ 3708/2014 год. по описа на ВКС, ТК, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] против решение №І-66 от 15.05.2014г., постановено по гр.д.№572/2014г. по описа на Бургаски окръжен съд. С атакуваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма], приемайки че същата е недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК във вр. с чл.286 ТЗ. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Претендира се неговата отмяна и продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената от [фирма] касационна жалба. Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния и от въззивния съд, свързани с недопустимо изменение на първоначалния иск от осъдителен в установителен. В отговора, подаден в срока по чл.276 ал.1 ГПК, ответникът по жалбата [фирма], излага съображения в подкрепа на тезата, че обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба, е правилно и следва да бъде потвърдено. Същевременно се посочват и аргументи в подкрепа на законосъобразността на въззивното решение. В., ТК, след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното: Частната жалба на [фирма] е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора, по който са постановени първоинстанционното решение по гр.д.№5393/2013г. по описа на Бургаски районен съд и въззивното решение по гр.д.№572/2014г. по описа на Бургаски окръжен съд е вземане в размер на 5 626.45 лв., произтичащо от неизпълнение на договор за търговска продажба, сключен между двете търговски дружества - [фирма] и [фирма]. Налице са предпоставките по чл.286 ал.1 ТЗ, характеризиращи сделката като търговска, както и предпоставките за определяне на делото като търговско по см. на чл.280 ал.2 ГПК. На тази база и с оглед обстоятелството, че цената на иска е под 10000лв., законосъобразно на основание чл.280 ал.2 ГПК съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима и че същата следва да бъде оставена без разглеждане. Неотносими са оплакванията на жалбоподателя, свързани с твърдени допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото пред първата и пред въззивната инстанции. Предмет на проверката от настоящия състав на ВКС по реда на чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК е определението на ВКС от 16.12.2014г., с което касационната жалба е оставена без разглеждане, а не правилността и допустимостта на постановеното въззивно решение. Законовата забрана по чл.280 ал.2 ГПК за касационно обжалване на решения по въззивни търговски дела с цена на иска под 10 000 лв. прави касационната жалба недопустима и изключва касационната проверка на въззивното решение по реда на чл.280 ал.1 ГПК във вр. с чл.281 ГПК. По изложените по-горе съображения настоящият състав на ВКС-Търговска колегия,