Определение № 2105 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3851/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. П., чрез пълномощника й адв. В. против решение № 629/15.05.2023 г. по в.гр.д. № 1955/2022 г. на Апелативен съд София в частта, с която като е отменено решение от 12.04.2022 г. по гр.д. № 9625/2020 г. по описа на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения при евентуалност от И. Х. Карадуламов против касатора иск по чл.29 ЗЗД, е постановено друго, с което е унищожен на основание чл.29, ал.1 ЗЗД договор, сключен с нот.акт № 135 от 17.11.2017 г., том II, рег.№ 13110, дело № 272/2017 г. на нотариус В. М., за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 с идентификатор 68134.1003.44.4.20 по КККР на недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-108 от 13.12.2006 г. на изп.директор на АГКК, със застроена площ от 97,68 кв.м., заедно с избено помещение № 23 с площ от 10,85 кв.м., таванско помещение № 4 с площ от 12,20 кв.м. и заедно с 4,86 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, за продажна цена от 120 000 лв. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа на първо място, че изводът на въззивния съд за наличието на фактическия състав на измамата не кореспондира с установената по делото фактическа обстановка преди и по време на сключване на процесния договор, т.е. той е необоснован и неправилен. Твърди се, че до този извод съдът е достигнал, тъй като не е анализирал правилно всички доказателства в съвкупност и не е взел предвид всички заявени от ответницата в отговора на въззивната жалба възражение, изложени по повод оплакванията на въззивника; не е анализирал и мотивирал наличието на всички елементи от фактическия състав на измамата. Поддържа се, че по делото липсват доказателства, че ищецът е бил заблуден от ответницата относно характера на сделката така и/или относно последиците от нея; че са налице конкретни действия/бездействия от страна на ответницата, чрез които умишлено да е въвела в заблуждение ищеца – нито спрямо веда на сключената сделка, нито относно нейните правни последици или че е поддържала в ищеца заблудата, че подписаният между тях договор е за издръжка и гледане; липсват и данни, че действията на ответницата, заблуждаващи ищеца, са причината да се сключи процесния договор, като такава причинно-следствена връзка не е обоснована в обжалваното решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1/ Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни; 2/ Кои са елементите на фактическия състав на измамата по чл.29, ал.1 ЗЗД; 3/ Следва ли да се установи наличието на „умишлено въвеждане в заблуждение“ по смисъла на чл.29 ЗЗД и какво е значението му за доказване на наличието на елементите от фактическия състав на измамата; 4/ Следва при установяване на фактическия състав на измамата по чл.29 ЗЗД да се отчитат специфичните психически характеристики на лицето, които биха способствали за изграждането на неверни представи относно предмета и последиците на сделката; 5/ От значение ли са за измамата, като основание за унищожаване на сделката, мотивите на страната по сделката за нейното сключване и 6/ Относно материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ и за доказателствената сила на изявленията на страните в други производства и начина на доказването им. Поддържа се, че дадените от въззивния съд разрешения по повдигнатите въпроси противоречат на съдебната практика на ВКС, обективирана в конкретно посочени в изложението и представени към него решения по чл.290 ГПК. Ответникът И. Х. Карадуламов, чрез пълномощника си адв. З., в отговор на касационната жалба поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на посоченото основание по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество излага съображения за неоснователност на доводите за неправилност и необоснованост на въззивното решение. За да отмени решението на първоинстанционния съд в частта по иска с правно основание чл.29 ЗЗД и вместо него да постанови друго, с което уважава иска, въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на измамата, изяснен в съдебната практика на ВКС. За да достигне до извода, че е налице заблуждение у ищеца, създадено от ответницата, от което последната се е възползвала, а ищецът не би сключил договора, ако знаеше, че той няма да му осигури грижите, от които се е нуждаел, съдът е взел предвид доверителната връзка, изградена между страните по сделката /чичо и племенница/ на фона на липсващи отношения на ищеца със сина му, влошеното здравословно състояние на ищеца в периода около сключване на сделката, желанието му да прехвърли собствеността си срещу задължението някой да се грижи за него, както и всички особености на личността на ищеца, описани в заключенията и на двете психологически експертизи и за които свидетелстват и разпитаните по делото свидетели – Б. и В.. Приел е, че състоянието на уязвимост и безпомощност, в което се е намирал, както и липсата на основание поради доверителната връзка между тях да мисли, че племенницата му ще предприеме нещо различно от неговата представа за сделката – имот срещу грижи, са решаващи, за да се сключи сделка, относно чиито последици е бил заблуден. Макар и ищецът да е съзнавал, че собствеността ще премине у ответницата и да е желаел този резултат, той е бил убеден, че срещу това тя ще има задължение да полага грижите, от които се е нуждаел. Във връзка с изложените от ответницата доводи, съдът е приел, че ищецът безспорно е имал социални контакти, но не и че е имал висок стандарт на живот, като желанието му да сключи договор за издръжка и гледане е продиктувано от нуждата някой да полага грижи за него, а не да го издържа финансово. За основателни са възприети доводите на ответницата, че помощта, оказана през март 2018 г. на ищеца докато е бил в болница, е проява на нормални отношения между близки роднини и няма отношение към заблудата на ищеца, доколкото осъществени няколко месеца след сключване на сделката, както и тези за вменяемост на ищеца по време на сделката, но последните са неотносими към предмета на спора, доколкото ищецът не твърди порок на сделката, свързан с възможността му да разбира свойството и значението на постъпките си. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че втори и трети въпрос, отнасящи се до елементите на фактическия състав на измамата по смисъла на чл.29 ЗЗД и необходимо ли е да се установи по делото наличието на първия елемент от този фактически състав, а именно „умишлено въвеждане в заблуждение“, включващ умисълът за измама и въвеждането в заблуждение като материален елемент и какво е значението му за доказване на наличието на фактическия състав на измамата, покриват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, както и допълнителната такава, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за да се провери дали даденото от въззивния съд разрешение по тях противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 368 от 3.04.2013 г. по гр.д. № 243/2012 г. на III г.о., решение № 25 от 24.04.2012 г. по т.д. № 63/2011 г. на I т.о. и цитираните в него решения по гр.д. № 6006/2007 г. и гр.д. № 4823/2007 г. на ВКС. Останалите въпроси не са решаващо произнесени от въззивния съд, поради което не обуславят допускане на касационно обжалване, като по доводите във връзка с повдигнатия от касатора процесуалноправен въпрос, настоящият състав на ВКС ще вземе отношение при произнасянето си по същество в производството по чл.290 ГПК. За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на по 587,98 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.