Определение № 60305 от 08.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1482/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Т. А. чрез нейния пълномощник адв. М. С., срещу въззивно решение № 260074 от 03.11.2020 г. по в.гр.д. № 1164/2020 г. на Старозагорския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е недопустимо. В касационната жалба излага подробни доводи за това, че предявеният от В. Т. А. иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на дарението, извършено от общия на страните наследодател Т. Г. А. в полза на жалбоподателката, е недопустим, тъй като с влязло в сила решение по гр.д. № 23/2004 г. съсобствеността между страните по отношение на дарения недвижим имот е прекратена чрез делба и имотът е изнесен на публична продан. Счита, че след като в делбеното производство ищцата не е упражнила правото си по чл. 30 ЗН да поиска намаляване на дарението и възстановяване на запазената си част, това право е преклудирано. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. На следващо място сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Може ли съдът да приеме, че искът по чл. 30 ЗН може да се предявява от съсобственика по чл. 342-343 ГПК само в производството за съдебна делба, възникнала от наследяване, и може ли съдът да не се счита длъжен да обсъжда неговата допустимост и основателност съобразно нормите за делбата в ГПК и при делба, възникнала на други правни основания. 2. Може ли съдът да не посочи в решаващите си мотиви как страните е следвало да реализират субективното си право на делба, за да могат да се разпореждат със своята индивидуална собственост, и когато съсобствеността е възникнала на други правни основания, извън открито наследство, кои са приложимите правни норми в този случай, тъй като страните могат, според съда, да упражняват правата си по чл. 342-343 ГПК и решението има сила на пресъдено нещо за тези преюдициални искания само при делбата на наследство. 3. Може ли съдът да не изложи мотиви по главния въпрос-защо приема, че накърнената запазена част на съделителя от дарение, надхвърлящо разпологаемата част на дарителя, може да се атакува само след неговата смърт и никога- докато е жив, с отделен иск преди делбата или в хода на делбата, като обуславящ делбеното дело. 4. Може ли съдът да изключи действието на нормите на чл. 342-343 ГПК и на чл. 297, 298, 299, ал.1 и 2 ГПК и на чл. 30 ЗН, когато правопораждащият факт на делбата не е открито наследство, тъй като наследодател няма- той е жив, но е дарил на една от дъщерите си имот, включен в съсобствеността на делбата, в която участва като съделител и другата дъщеря на дарителя. Може ли съдът да не посочи коя правна норма прегражда правото на втората дъщеря да възрази срещу размера на дареното на сестра си на основание чл. 30 ЗН в срока по чл. 342-343 ГПК и защо, при нейното мълчание, не се прилагат нормите за непререшаемост на дяловете при завършване на решението по допускане на делбата. Може ли съдът да не изложи мотиви коя правна норма ограничава правата на втората дъщеря срещу размера на дарението, защото бащата дарител е жив и може ли тя да предяви този иск и преди делбата, докато бащата е жив, и коя норма ограничава тези права. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК- очевидна неправилност. Ответницата по касация В. Т. А. не е подала отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 975 от 02.07.2019 г. по гр.д. № 1603/2018 г. на Районен съд-гр. С. З., с което на основание чл. 30 ЗН е възстановена запазената част на В. Т. А. от наследството на баща й Т. Г. А., починал на 26.04.2017 г., като е намалено извършеното от същия с нотариален акт № ...., т....., дело № ....от 17.06.1986 г. дарение в полза на Г. Т. А. на 5/8 ид. части от партерния етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......, заедно с 5/8 ид. части от 93/330 ид. части от дворното място, върху което построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ....., до размера на 5/24 ид. части от дарения имот, за допълване запазената част на В. Т. А. от наследството на същия наследодател, като Г. Т. А. е осъдена да заплати на В. Т. А. сумата 13 906 лв., представляваща паричната равностойност на накърнената й с дарението запазена част, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила, до окончателното й изплащане. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през 1956 г. Т. Г. А. и Н. Г. А. са закупили от Г. А. Г. и Д. Н. Г. 93/330 ид. части от дворно място, цялото с площ 330 кв.м, съставляващо УПИ /парцел/.....в кв. ....„а” по плана на [населено място], както и 1/2 ид. част от двуетажна жилищна постройка в източната част на дворното място. Със същия нотариален акт страните по сделката-продавачите и купувачите, са извършили делба, като Г. А. Г. и Т. Г. А. са получили в общ дял собствеността върху целия първи надпартерен етаж, а Н. Г. и Д. Г.- втория етаж от сградата. Г. А. Г. е починал през 1984 г. и е оставил наследници по закон съпругата си В. Р. Г., и две деца-Н. Г. А. и Т. Г. А.. След смъртта му, на 26.07.1984 г., В. Р. Г. е прехвърлила на В. Т. А. срещу задължение за издръжка и гледане 1/4 ид. част от първия етаж, заедно с 23.25/330 ид. части от дворното място. На 17.06.1986 г. Т. Г. А. е дарил на дъщеря си Г. Т. А. 5/8 ид. части от първия етаж, заедно с 5/8 ид. части от 93/330 ид. части от дворното място. С влязло в сила решение № 213 от 14.03.2006 г. по гр.д. № 23/2004 г. на Районен съд-Стара Загора, е допусната съдебна делба на първия /партерен етаж от сградата, заедно с принадлежащите му две избени помещения, ведно с 1/2 ид. части от общите части на сградата, и 46.50/ 330 ид. части от дворното място, между Г. Т. А. с права 5/8 ид. части, В. Т. А. и съпруга й Г. С. А. с права общо 2/8 ид. части, и К. Д. Г. с права 1/8 ид. част. С влязло в сила решение № 649 от 21.06.2010 г. по същото дело допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан. Наследодателят на страните Т. Г. А. е починал на 26.04.2017 г. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че предявеният от В. А. против Г. А. иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на дарението, извършено от наследодателя през 1986 г. до размера, необходим за допълване на запазената част на ищцата от неговото наследство, е допустим. Приел е, че в производството по гр.д. № 23/2004 г. за делба на процесния недвижим имот, ищцата В. А. не е разполагала с възможност да поиска намаляване на дарението по реда на чл. 30 ЗН, респ. правото й не е преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, тъй като към този момент наследодателят Т. А. е бил жив. Посочил е, че правото да се предяви иск по чл. 30 ЗН възниква от момента на откриване на наследството със смъртта на наследодателя. С оглед на така установените по делото факти настоящият състав намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено по недопустим иск. Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право. То се поражда в момента на откриване на наследството. Това следва от разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 ЗН, които определят запазената част като част от наследството, с която наследодателят не може да се разпорежда чрез дарение или завещание; от разпоредбата на чл. 30, ал.1 ЗН, която сочи, че възстановяване на запазена част може да иска само наследник със запазена част; от разпоредбата на чл. 31 ЗН, която регламентира как се определя размерът на разполагаемата част и размерът на запазената част на наследника- като се образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, извадят се задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2, след това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване-за движимите. От всички тези разпоредби следва, че едва след смъртта на наследодателя може да се определи кои са неговите наследници, имат ли те право на запазена част и какъв е нейният размер, има ли в наследството свободни / незавещани/ имоти, от които наследникът може да получи запазената си част или тя е накърнена с извършените от наследодателя дарения или завещания, в какъв размер е необходимо те да бъдат намалени, за да се допълни запазената част. Всички тези въпроси не могат да бъдат разрешени преди откриване на наследството, докато наследодателят е жив. Дотогава не може да се знае дали извършените от наследодателя завещания или дарения ще накърнят запазените части на неговите евентуални наследници, затова преди смъртта му те не разполагат с правната защита по чл. 30, ал.1 ЗН срещу извършените от него разпореждания. Не може да се упражни право, което още не е възникнало. Това е съобразено от въззивния съд, което изключва и необходимостта от допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Практиката на ВКС, на която се позовава жалбоподателката относно преклудиращото действие на влязлото в сила решение по допускане на съдебната делба по отношение на претенцията по чл. 30, ал.1 ЗН, която не е заявена по реда на чл. 343 ГПК в преклузивния срок по чл. 342 ГПК или в отделен процес преди делбата, е неприложима в настоящия случай. Към момента на предявяване на иска за делба, предмет на гр.д. № 23/2004 г. на Районен съд Стара Загора и на влизане в сила на решението по допускане на делбата на дарения от Т. А. недвижим имот, дарителят е бил жив, поради което не може да се говори за наследници със запазена част. Наследството е открито на 26.04.2017 г. със смъртта на същия. Едва от този момент е възникнало правото на наследниците да искат възстановяване на запазената си част. След като това право не е съществувало и до приключване на първата фаза на делбата не е могло да бъде упражнено, то не е преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК- поради очевидна неправилност. Очевидната неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване представлява квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, която може да бъде констатирана при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Приема се, че решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В случая тези пороци на въззивното решение не са налице. В обобщение на изложеното, не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът