Определение № 18 от 11.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3643/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от О. А. Х.,чрез процесуален представител адв. С. И. срещу решение № 2955/02.05.2017 г. по гр.д.№7797/2016 г. на СГС, ГО, ІІІ-Б въззивен състав. С него е потвърдено решение, съдържащо се в протокол от проведено открито съдебно заседание на 04.02.2016 г. по гр.д.№34017/2013 г. на СРС, ГО, 53 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу Ф. Ф., И. Ц. М., [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.135 ЗЗД –за прогласяване недействителността по отношение на касаторката договори за продажба на дялове от Ф. Ф. както следва: от 10.07.2013 г. на 47 дяла от капитала на [фирма] на [фирма]; от 10.07.2013 г. на 2 дяла от капитала на [фирма] на И. Ц. М.; от 10.07.2013 г на 34 дяла от капитала на [фирма] на [фирма]; от 23.04.2013 г. на 15 дяла от капитала на [фирма] на [фирма]. В касационната жалба касаторът поддържа оплакване,че неправилно съдът не се е произнесъл и по искането за обявяване недействителност на договора за прехвърляне от И. М. на З. Т. на 50% от притежаваните от нея дялове от капитала на [фирма].Твърди се необоснованост на изводите за непроведено пълно и главно доказване на знанието на третите лица, договаряли с ответника-длъжник, относно качеството на кредитор на касаторката и че предприетите разпореждания с дялове са извършени с цел увреждането й .Посочва се,че предявеният иск е с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, а не чл.135 ал.2 ЗЗД,както е счел въззивният съд.Отправя се искане да бъде отменено въззивното решение и да бъде уважен иска. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Поставя се въпросът: -увреждащ кредитора по иска по чл.135 ЗЗД акт ли е прехвърлителната сделка, с която длъжникът се освобождава от дяловото си участие в търговски дружества, прехвърляйки това свое участие на съдружници и служители от тези дружества, след възникналото вземане на кредитора към него. Счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в решение по гр.д.№450/2010 г., ІІІ г.о. Поставя се и процесуалноправният въпрос: -длъжна ли е контролната инстанция във въззивното съдебно производство да обсъди и анализира всички доказателства,доводи и възражения на страните,релевирани с въззивната жалба. Твърди се ,че не са обсъдени всички представени по делото доказателства и е игнорирано искане по чл.176 ГПК в противовес с решение по гр.д.№3902/2014 г.,ІV г.о. и гр.д.№4604/2014 г.,ІV г.о. Ответниците по касационната жалба Ф. Ф.,чрез пълномощник адв.В. Г., [фирма] и И. Ц. М.,чрез пълномощник адв.Д. И. в писмени отговори, я оспорват.Претендират разноски. ВКС, състав на III г. о. констатира следното: По тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК предстои да се приеме разрешение по въпроса: -Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия,увреждащи кредитора. Разрешението по този въпрос е с обуславящ характер за настоящото дело, поради което производството по него следва да бъде спряно до произнасяне на ТР по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК. Поради изложеното ВКС, състав на III г. о.