Определение № 1835 от 19.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 466/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.3, т.2 ГПК, вр. с чл.32а ПВ и чл.569, т.5 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. А. А. срещу определение N 413/06.02.2026 г. по в.ч.гр.д. N 9/26 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение N 6/09.11.2025 г. на съдия по вписванията при СВ при Районен съд –гр.Костинброд, с което е отказано да се заличи в ИР вписването на договор за особен залог по отношение на УПИ V -334, кв.21 по плана на [населено място], [община], който е част от заложено по ЗОЗ търговско предприятие. Сочи се от частния жалбоподател, че обжалваното определение е незаконосъобразно, защото през 2020 г. върху процесния имот са били вписани три възбрани от НАП – преди вписването в ИР на 28.08.2023 г. на договора за особен залог. Към провеждане на публичната продан в производството по ДОПК /17.08.2023 г./ и към издаването на постановлението за възлагане на 24.08.2023 г. не е бил вписан особен залог. Вписването на особения залог е било извършено на 28.08.2024 г. - момент, към който залогодателят по ЗОЗ не е бил собственик на имота, защото имотът вече е бил продаден по реда на ДОПК. Навежда се довод, че вписаните след възбраната права са непротивопоставими на купувача на публична продан. Поддържа се в частната жалба, че предвиденият в нормата на чл.22а ПВ ред е неприложим за заличаването на особен залог върху имот, който е бил продаден в производство по принудително изпълнение, поради което по аналогия следва да се прилага чл.19 ПВ.

По допустимостта. Касационният съд намира, че частната касационна жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима -ТР № 5 по тълк.д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС.

За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че съдията по вписвания е бил сезиран с искане за частично заличаване в ИР на вписването на договор за особен залог върху търговско предприятие, в което е включен имот. Прието е за установено от фактическа страна, че по партидата на залогодателя по ЗОЗ „Метросистем“ ЕООД са вписани през 2020 г. в ИР три възбрани по ДОПК, а постановлението за възлагане на имота е издадено от публичния изпълнител на 24.08.2023 г. Сключеният на 10.08.2023 г. договор за особен залог е вписан в ИР на 28.08.2023 г.

Окръжният съд е направил констатацията, че по отношение на процесния имот не е била извършена по реда на ЗОЗ продажба от заложния кредитор за удовлетворение на вземането му, обезпечено чрез особен залог по ЗОЗ, както и че заявителят в охранителното производство е придобил имота въз основа на проведен по реда на ДОПК търг, който е за удовлетворение на публични вземания, а не на вземания на заложния кредитор. Съдът е достигнал до правния извод, че заложното право на заложния кредитор не е погасено, защото в принудителното производство по ДОПК може да бъде удовлетворено само публично вземане на държавата, но не може да се удовлетворява правото на заложния кредитор по ЗОЗ, поради което вписването на договора за особен залог не е приключило своето действие след провеждането на проданта по ДОПК.

Жалбоподателят поставя следните въпроси по чл.280 ал.1, т.3 ГПК –

1. „Длъжен ли е съдията по вписванията да извърши частично заличаване на вписан особен залог върху търговско предпритие по отношение на конкретен имот, придобит от трето лице чрез публична продан по реда на ДОПК, единствено въз основа на вписано постановление за възлагане и доказателства за предходни по време възбрани, или може да обуславя това заличаване от представянето на удостоверение за предходно извършено заличаване на залога по партидата на залогодателя в ТР, или от провеждането на исков процес за непротивопоставимост на права, или от представяне на съгласие от заложния кредитор по реда на чл.22а ПВ съгласно чл.175 ал.1 и ал.2 ДОПК?“

2. „Приложим ли е по аналогия редът за заличаване на ипотеки, предвиден в чл.19 Правилника за вписванията при заличаване на вписан особен залог върху търговско предприятие по отношение на конкретен недв.имот, когато имотът е придобит от трето лице – купувач за публична продан по реда на ДОПК, като за обезпечаване на изпълнението на кредитора НАП е била наложена възбрана, вписана преди договора за особен залог, или купувачът е длъжен да следва процедурата по чл.22а ПВ, изискваща удостоверение от ТР?“.

В изложението касаторът е обосновал допускането на касационен контрол по чл.280 ал.1, т.3 ГПК с доводите, че редът по чл.22а ПВ е неприложим за заличаване на особен залог върху недв.имот, както и че за тази хипотеза е налице празнота в закона. Изложени са съображения за действието на вписаната възбрана ДОПК, която предхожда вписването на особения залог, в който случай кредиторът по ЗОЗ няма противопоставими права спрямо купувача на проведената по реда на ДОПК продан.

Посочено е и основание по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. Сочи се от касатора, че изводите на окръжния съд са в противоречие с императивните норми на чл.175 ДПК и на чл.22а ПВ.

Касационният съд намира, че първият въпрос на касатора е хипотетично поставен и по начина, по който е формулиран, не може да покрие изискването на общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Този въпрос не съответства и на мотивите на обжалваното определение, доколкото окръжният съд не е формирал извод, че към издаденото от публичния изпълнител възлагателно постановление е необходимо да се представят посочените във въпроса на касатора документи, а е изложил съображения, че представянето им може да е самостоятелно основание за заличаване. В мотивите е акцентирано, че е необходимо вземането на заложния кредитор да е удовлетворено, за да се приеме, че е приключило действието на вписването на особен залог, учреден за негово обезпечение, както и че заложният кредитор не се е удовлетворил в изпълнението по ДОПК, от което се удовлетворяват само публични вземания.

По отношение на втория въпрос – този въпрос не съответства на мотивите в обжалваното определение на окръжния съд, който не е отрекъл възможността да се приложи нормата на чл.19 ал.2 ПВ относно заличаването на особен залог. Напротив – окръжният съд е приел, че редът на чл.19 ал.2 ПВ /относно заличаване на вписването на ипотека върху имот, продаден на публична продан/ е приложим и за заличаване на вписването на особен залог досежно имот, който е включен в заложеното по ЗОЗ търговско предприятие, но е намерил, че не са налице изискуемите предпоставки за заличаването. Въпросът на касатора не съответства на възприетата в мотивите на обжалваното определение фактическа обстановка, защото съдът е намерил, че принудителното производство по реда на ДОПК, по което е проведена публичната продан, е удовлетворило публични вземания, но не и вземанията на заложния кредитор по ЗОЗ. Именно изводът, че заложният кредитор не е получил удовлетворение от получената цена за продадения по реда на изпълнението по ДОПК имот, е обусловил изхода на делото, защото е прието, че в този случай вписването на договора за особен залог не е приключило своето действие.

По въпроса намира ли приложение разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ПВ в хипотеза на заличаване на особен залог върху имот, част от заложено по ЗОЗ търговско предприятие, който по възлагане на заложния кредитор е бил продаден от ЧСИ по реда на ГПК за удовлетворение на обезпеченото с особения залог вземане, е постановено определение № 38 от 22.03.2021 г. по ч.гр.д. № 536/2021 г., Г. К., І Г. О. на ВКС. В него са дадени разяснения, че разпоредбата на чл.19 ал.2 ПВ намира приложение в тази хипотеза. В този смисъл касационният съд намира, че допускането на касационен контрол в настоящата хипотеза би могло да се обоснове само ако бе формулиран въпрос, дали нормата на чл.19 ал.2 ПВ се прилага за заличаване на особен залог, когато в изпълнителното производство по реда на ДОПК заложният кредитор по ЗОЗ е участвал по реда на чл.217 ал.1, вр. с чл.194 ал.3, изр.3-то ДОПК като присъединен кредитор и е получил за удовлетворение припадащата му се част от цената на продадения на публична продан имот, който е част от заложено по ЗОЗ търговско предприятие.

В аргументацията на касатора не са повдигнати доводи, че в изпълнителното производство по ДОПК заложният кредитор по ЗОЗ е участвал като присъединен кредитор и че публичният изпълнител му е предал за удовлетворение на обезпеченото от особения залог вземане припадащата се сума от получената цена за имота, който е част от заложеното по ЗОЗ търговско предприятие.

Поддържаните от жалбоподателя фактически твърдения, че първо имотът е бил възбранен и продаден по реда на ДОПК, едва след което в ИР е бил вписан особен залог, изключват възможността заложният кредитор да е участвал като присъединен кредитор в изпълнителното производство по ДОПК и да е получил удовлетворение от публичната продан на имота. Касационният съд намира, че твърдените в частната жалба факти не попадат в хипотезата на чл.19 ал.2 ПВ, която предполага удовлетворение на ипотекарния кредитор от цената за продадения на публична продан имот, поради което поставеният от касатора въпрос относно нейното прилагане в разглеждания случай не покрива изискванията на общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК.

Тезата на жалбоподателя, че възбраната върху имота, който той е придобил като купувач на проведена по реда на ДОПК публична продан, е била вписана в ИР преди вписването на особения залог – т.е. че заложният кредитор по ЗОЗ няма спрямо него противопоставими права, не държи сметка, че производството по чл. 569, т. 5 ГПК е охранително и едностранно - то няма за предмет защита на материални права. Твърдените в частната жалба факти са релевантни за материалноправен спор, повдигнат с иск по чл.36 ал.2 ЗОЗ, в който би следвало да се разреши конкуренцията в правата с оглед правилото на чл.205 ал.1, изр.2-ро ДОПК, но случаят не е такъв.

По очевидната неправилност, наведена като основание по чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационен контрол. Касационният съд намира, че проверката на основателността на повдигнатите в частната жалба доводи относно прилагането на чл.175 ДОПК и чл.22а ПВ изисква да се изследват и да се подложат на преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, които да са довели до постановяване на очевидно неправилен съдебен акт.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на окръжния съд.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Първо т.о.